Кучемати - добре, но човекомати - кога?

Автор: Илонка Иванова


Община Бургас се сдоби с първия по рода си "кучемат" в града. Това е машина,  която съчетава идеята за разделното събиране на боклук и грижата за животните.

Съоръжението има  две дупки – в едната се  изсипва ненужна вода от хората, които се разхождат из морската градина. В другата пък се слага самата бутилка.

Водата изтича от купичка в канче, от което кучетата могат да утолят жаждата си.  След поставяне на празната бутилка в другия отвор, светва бутон, при натискането на който машината пуска порция кучешка гранулирана храна.
Дотук с подробностите, които всеки вече знае.

Красиво, удобно, възпитателно, но...

В Морската градина бездомни кучета няма / и слава Богу/ и по този начин могат да се хранят само домашните, които се разхождат там. Домашните пък не излизат гладни на разходка, а част от тях са доста разглезени от стопаните си и не ядат какви да е гранули и каква да е храна.
Така че "кучематът" може да изиграе роля само на някаква играчка за малчуганите и да ги възпита да си хвърлят бутилките само на определени места, но това е просто опит за възпитание. Ако я няма заигравката с храната, едва ли ще го направят.
Звучи чудесно, звучи по европейски, в тон с евроатлантическите ценности, но...

В България винаги има едно голямо НО.

Поклон пред нововъведенията и десетките кучезащитни организация, но някак покрай кучета, котки, качулати корморани, популация на канарчета и костенурки забравихме най-важното - хората.

Освен гледката на новите кучемати - пет на брой, доста срещана гледка в градината е и друга.
Пенсионери се разхождат бавно около детските площадки, чакат някое дете да си хвърли закуската в коша, стрелват се и прибират недоядения геврек или кроасан в торбичка и ги скриват в голяма чанта. След това поемат към следващата пейка и дебнат кога капризен малчуган ще метне пицата си в кошчето или край него.
Пенсионерите са бързи, защото се съревновават с гларусите. Който пръв докопа плячката – негова е.
Същите гледки се наблюдават по главните улици, предимно край заведенията за хранене, баничарниците или тези за бърза закуска. Наглед прилично облечени и достойно изглеждащи стари хора, някак внезапно се навеждат над кошчетата, събират останките от храна, намушкват ги в чантата, а след това продължават да си вървят по улицата, все едно нищо не се е случило и не са били те тези, които са ровили в боклука.

Клошари без срам заравят глави направо в контейнерите за смет.

Циганчета захапват омърлян мухлясал краешник, метнат в казана.
Жалки, опърпани старци висят на опашки за социални помощи от гранясал ориз и шепа боб.

Стотици бездомници спят зиме и лете край гарата, край подлезите и направо на пейките.

Хора, които вече приличат на сенки, бродят край МБАЛ, ровят в останките от храна под пейките, забравена след свиждане, обръщат кошчетата, дооблизват мръсна опаковка от вафла или шоколад и клатушкайки се се отправят към следващото кошче и следващата си плячка.

На фона на тази покъртителна картина, караща другите да извръщат очи, кучематите не са ли ни малко в повече?

Не са ли нещо като гавра с бедните, за които няма къде да пуснеш бутилка и да излезе филийка хляб за гладните?

Не трябва ли първо да се нахранят човеците и чак тогава кучетата?

Или пътят към ЕС, минава през трупове?