След като Варна ни прецака: Утешиха Бургас с наградата за най-много европроекти
Варна победи чрез атака на тролове в читателската класация за най-добър град
Ключови думи:
бургас, класация, най-добрият град живеене, софия, европроекти, награда, кмет, димитър николов
22 Април 2016, Петък, 13:59 ч.
"Най-добрият град за живеене" отиде при София и Варна
Бургас получи наградата за европейските фондове и икономическа политика на официалната церемония по обявяването на "Най-добрия град за живеене в България". Кметът Димитър Николов получи лично наградата от Томислав Дончев, вицепремиер на европейските фондове и икономическата политика. Той дори се пошегува, че награждава града, без да има никаква връзка с него - нито е от Бургас, нито има имот там.
Наградата е малка утеха за бургазлии, след като при спорни обстоятелства Варна ни победи в читателската класация за "Най-добър град за живеене". Морската столица в последния момент и с измама завърши с 41,89 %. Бургас получи 35.36 %.
От началото на допитването Бургас убедително водеше класацията. Разликата между двата морски града беше около 20 %. Само за един следобед обаче варненци активизираха хиляди тролове и малко преди края на класацията северният град ни изпревари.
"Бургас е със светлинни години по-напред от Варна. Разликата се вижда от километри. Каквито и класации да спечелите, Бургас пак ще си остане най-добър!", "Интернет троловете в действие! Няма как за толкова малко време Варна да изпревари Бургас", "Бургас си е прекрасен град и ще си остане такъв, Варна само ще ни диша прахта" - бяха само част от коментарите на бургазлии по форумите.
В категории:
Бургас
Жоро Милионера, който задигна 1.5 милиона, харчи пачките в Кипър
Мъжът на Риана иска да се кандидатира за кмет на Ню Йорк
България е на последно място по минимална работна заплата в ЕС, най-високата е 2704 евро
Уникално: Джокович се завърна от "Ада" в Мелбърн, Синер е детрониран
Бели или кафяви яйца да ядем - има ли реална разлика за здравето
Испански учени с огромен пробив в борбата с рака на панкреаса
Спасиха бедстващо коте по време на саниране на блок в бургаския жк. "Меден Рудник"
През февруари Бургас приема Европейско първенство по спортна стрелба
Кирил Петков отива на скенер на мозъка за наркотици
Лияна се омъжи тайно за наследник на Димитър Талев
Бакалавърска програма с корейски език стартира от есента в бургаския филиал на Софийския университет
Удар за 240 000 лева: Емануела обрана от „свой“ човек?
Името СЕВДАЛИН Е ТУРСКО.
Точно заради другите губи, много си прост кой ти е виновен.
По тази твоя тъпа логика София губи щото ходят от всички градове там.
Тъпанар, как ще ни делиш ве!
Българите трябва да се подкрепяме и да сме заедно, само помак като тебе може да дели хората.
Дали трябваше да се направи всичко това е друг въпрос.
Само една,има ли такава изобщо??
1944 GODINA IA ZAVARVA S ZELI 4000 DUSHI NASELENIE.
LUDMILA LEKA I PRAST, NAPRAVI OT TVA SELO GRAD.
IVAN VAZOV PISHE V SVOITE PATEPISI SLEDNOTO:
TREBVASHE DA DAVAM PO PETACHE NA CHIRACHETATA VAV VARNA ZA DA MI GOVORIAT NA BALGARSKI KATO SLEZOH OT PARAHODA OT ODESA.
VARNA E TAP GAGAUZKI GRAD, SMESIZA OT GARZI TURZI EVREI I ARMENZI.
DA IM E CHESTITO.
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.