Слави Трифонов трябва да е доволен, че отделихме референдумите от изборите – кампанията му ще се чуе
Националното допитване на президента миналата година нямаше да е успешно, ако не даваха бюлетини в ръцете на избирателите, категоричен е депутатът
22 Април 2016, Петък, 10:30 ч.
Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)Решението на парламента е принципно, а не заради инициативата на шоумена, твърди народният представител
Христиан Митев е на 36 г., депутат от бургаския избирателен район и представител на НФСБ в парламентарната група на Патриотичния фронт. Той бе сред най-активните участници в изработването на проектопоправките в Изборния кодекс в Комисията по правни въпроси. В четвъртък парламентът одобри предложение на БСП – да не може референдумите и изборите да се провеждат в един и същи ден. Създаде се впечатление, че това се прави конюнктурно заради предстоящото национално допитване, инициирано от шоумена Слави Трифонов. Сега то ще трябва да се проведе в средата на летния сезон, вместо да е заедно с президентския вот наесен.
- Г-н Митев, приехте решение, заради което референдумът на Слави Трифонов няма да може да се проведе с президентския вот. Не смятате ли, че това е доста непопулярно решение и ще доведе до негативи за вас?
- Не смятам, че сме приели решение заради референдума на Слави Трифонов. Ако някой го тълкува така и смята, че се правят закони заради конкретен случай, толкова по-зле за нашата страна и за нашето законодателство. Не сме имали за цел да правим закон за конкретния случай. На базата опита, който имаме от въвеждането на избори и референдуми „2 в 1” от миналата година - констатирахме множество критики и от страна на неправителствени организации, и от гражданското общество, и от самия президент – че сливането на кампанията за местни избори и на кампанията за референдума е оказало негативно влияние, тъй като хората са се фокусирали основно върху местните избори. Това е абсолютно логично и нормално. Референдумът тогава остана в сянка, което също е в реда на нещата.
- Сега има разлика. Президентският вот е много по-опростен, ако го сравним с местните избори. Сравнението на въпроса от референдума на Плевнелиев с въпросите на Слави Трифонов също показва големи отлики като тежест. Едва ли вотът за президент ще може да заглуши референдума.
- Не, ще се получи абсолютно същото. Ако бяхме оставили действащата норма, какво щеше да стане? Щяхме да имаме една президентска кампания, която щеше да върви с кампанията за референдум. Не знам дали ви е известно, но референдумът на Плевнелиев нямаше да успее, ако Централната избирателна комисия не бе разпоредила на всички секционни избирателни комисии в страната да дават задължително на всеки от избирателите и бюлетина за референдума. Пред мен минаха поне пет избирателя, които питаха за какво им дават тези бюлетини – те въобще не знаеха, че се произвежда референдум. Аз не мисля, че г-н Трифонов трябва да е недоволен от едно такова решение. Точно обратното – като инициатор смятам, че трябва да бъде удовлетворен от това, че ще може да развие своята кампания и ще може да се фокусира само върху въпросите от неговия референдум. В противен случай бъдете сигурни, че никоя партия няма да позволи вниманието на обществото да бъде разсейвано от представянето на нейния кандидат. Ще видите какво ще стане – както обикновено, партиите ще ни залеят с организиране на различни събития, свързани с кандидатурите, които издигат за президент и вицепрезидент. В никакъв случай никой няма да обърне толкова сериозно внимание на референдума, както това ще се случи по отношение на кандидат-президентските двойки.
- Т.е. Вие твърдите, че сте направили услуга на Слави Трифонов?
- Аз смятам, че това гласуване прави услуга не персонално на него, но на всеки, който ще произвежда в бъдеще референдуми. Референдумите, пак казвам, няма да са „2 в 1” с изборите. Кампаниите няма да се сливат и всеки, който инициира подобни референдуми, или пък граждански инициативи, ще може да представи много по-добре своите позиции и, което е още по-важно, ще бъде чут от обществото. Иначе кампанията му ще е като един фонов шум на фона на основната предизборна кампания – била тя за президент, за парламент, или за местна власт.
- На много места по света се сливат избори и референдуми. Защо при нас това да не може да се случи и е такъв проблем?
- Аз не казвам, че не може да се случи. Не е проблемът да се слеят – да, икономически и чисто финансово е по-изгодно. Факт е, обаче, че видяхме в миналогодишния експеримент на сливане - как референдумът буквално се изгуби. Ако седнете и извадите публикациите след приключването на референдума, а може би от самия край на предизборната кампания за местна власт, ще видите как кампанията е била вяла, как не са достигали посланията от страна на поддръжниците на референдума до гражданите. И пак казвам – факт, който не е отречен от никого, е, че на практика благодарение на въпросното указание на ЦИК в изборния ден до секционните комисии имахме повишаване на броя на гласувалите на референдума на президента. В противен случай този брой гласували, който се размахва и от колегите от Реформаторския блок, за електронното дистанционно гласуване нямаше да го има. Абсолютен факт! Няма как хора, които за първи път и чуват, че има референдум, да изразят информирано становище. Ако въпросът е да задължим хората да гласуват, без значение как, без да имат информирано право на избор - добре, но не мисля, че това е целта.
- Направи впечатление, че в правната комисия ГЕРБ и ПФ доста добре си взаимодействате. Има ли нещо такова?
- Не, ние спазваме нашата програма. Гласуваме това, което смятаме, че е добро без значение дали идва от ГЕРБ, дали идва от АБВ, от РБ, или дори от БСП.
- Оценката Ви за кабинета „Борисов 2” до момента?
- Аз няма как да дам политическа оценка. Такава следва да даде ръководството на парламентарната група. А ако говорите за оценката на „Националния фронт за спасение на България”, това може да направи нейният лидер.
В категории:
Политика
Направете това с теменужките през февруари, за да цъфтят непрекъснато
Чийзкейк Орео без печене – кремообразен десерт, който се топи в устата
Георги Ганов нахлу на сесия, удари жестоко общински съветник
Молдова потъна в тъмнина заради срив в електромрежата на Украйна
Жените в живота на Димитър Рачков от първата голяма любов до предстоящата сватба
Българският футбол загуби още една легенда, почина Спиро Дебърски
Рибакина повали Сабаленка за титлата на Аустрелиън оупън
Еконт спира услуга
Радев с нова покана от ПП "Трети март", била създадена за него за изборите
Класическите пържени кюфтета стават сочни отвътре и хрупкави отвън с тайната на баба
Тя е бременна с 12-тото си дете, а дъщеря й с първото
Температурата в Москва падна под -20 градуса

Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Отключете я, да се изкажат хората!
Ректора е приятел на Стоян Налбантов от Приморско. И двамата са родени в с. Кирово, общ. Средец... Останалото го знаем - преразказано от Налбантов и други хора.
Всъщност няма много за казване, освен това което Налбантов говореше за ректора - как по цял ден чукал студентките.
Ще гласуваме за Енчев вече