Колеги, събудете се – утре някой от нас ще осъмне в затвора

Автор: Катя КАСАБОВА


Журналисти и писатели, които чрез слово, печатни или електронни средства за масова информация проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза, ще бъдат наказвани с една до четири години затвор и с глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв., както и с обществено порицание. Новият текст в Наказателния кодекс е по предложение на настоящото правосъдно министерство, начело с министър Маргарита Попова, гласуван е на 13 април 2011 г. от Народното събрание.

Обидата на засегнатата страна може да бъде на основание раса, народност, етническа принадлежност,  вероизповедание, сексуална ориентация, неграмотност, бедност или богатство, по възрастов, психически или физически признак и т.н. С думи прости – всеки може да ни съди, защото в българското законодателство определението за „дискриминация“ е твърде разтегливо.

 Kолеги, вече няма граница за упражняване на натиск върху нас!

Утре ромът, когото наричаме циганин, ще ни тикне в затвора и ще платим глоба на държавата, същото се отнася и за йеховиста, ако си позволим да му кажем, че е сектант. 

Смразяващият ефект на този текст ще доведе до тотална автоцензура у малкото останали мохикани в разследващата журналистика, защитниците на патриотичната кауза и коментаторите на уродливи постъпки в най-различни области.

Предупреждавам ви като човек от гилдията, преминал всички опити за законодателно уреждане на отношенията между съдебна власт и печатни медии в годините на прехода. През март 2000 г., след продължителни усилия на прогресивномислещата част от колегията и неправителствените организации, отпаднаха делата за обида и клевета срещу журналисти с участие на прокурор. В периода по въвеждането на частната тъжба и опростеното двуинстанционно производство, обаче, не беше отчетено, че

районните и окръжни съдилища вече бяха мутирали във феодални общности.

Само за една година, по проучване на Българския Хелзинкски комитет, у нас заваляха стотици окончателни присъди срещу журналисти в провинцията - често поръчани от местната върхушка, в съучастие с магистратите, МВР и техните роднини и приятели. С промени в посока отпадане на наказателните дела и въвеждане на гражданска триинстанционна процедура, каквато е обичайната съдебна практика в европейските страни, се заеха след 2002 г. не само нашите неправителствени организации, бяха привлечени експерти и сдружения от цяла Европа и САЩ. Проучването на проблема обаче продължи твърде дълго. Собствениците на големите национални вестници постепенно се сдушваха с всяко следващо правителство, а собствениците на регионалните издания със съответните местни велможи. Мачкането и отстраняването по поръчка на „острите пера“ в професията, обезкърви авторитетните медии и разтвори огромната ниша за жълтите. Стигнахме дотук: една икономическо-политическа групировка  да бъде оставена безнаказано да получи 80 % от вестниците, две национални телевизии, десетки електронни сайтове и 100 % от разпространението на печатните издания - бълващи информация в услуга на правителството, респ.мнозинството в НС и част от бившите им партньори в Тройната коалиция.

Колеги, събудете се! Мракобесният текст в НК  означава, че се налага тотален контрол върху останалите  - тези, които се броим на пръсти и все още можем да кажем каквото мислим. Утре всеки от нас може да се окаже в затвора.