Смисълът на АМ Черно море е да обслужва две граници, а не два града - Бургас и Варна

Регионалният министър арх. Иван Шишков проведе работно съвещание с кметове и депутати от Бургаска област в сградата на Областната администрация. След срещата той представи проблемите, поставени от местната власт, и очерта намеренията на държавата за развитието на пътната, устройствената и ВиК инфраструктурата. Сред основните теми бяха общите устройствени планове, финансирането на общинските проекти, грешките в кадастъра, довеждащите водопроводи, пътят през Дюлинския проход, ГКПП Малко Търново и разширената концепция за автомагистрала „Черно море“. Публикуваме интервюто с арх. Иван Шишков след брифинга в Бургас.

- Какви са основните резултати от работното съвещание с кметовете и народните представители от Бургаска област?

- Работата, която предстои, е свързана с максимално бързото възлагане и съгласуване на общите устройствени планове, за да могат след това общините да пристъпят към реализация на своите инвестиционни намерения. Част от тези планове са във фаза на финализиране и получаване на необходимите одобрения. Това е изключително важно, защото те на практика са законите, по които трябва да се развиват общините. Голяма част от общините в област Бургас са свързани с морския туризъм и липсата на устройствени планове блокира тяхното развитие. В тази посока считам, че имаме напредък след проведената среща. Не подминахме и темата за приложение 3 и финансирането на общинските инфраструктурни обекти. Беше поставен ясен критерий кои обекти могат да бъдат подпомогнати и дофинансирани от държавата. Обсъдихме също проблемите в кадастралната карта и довеждащите водопроводи, както и големите инфраструктурни проекти, по които държавата трябва да започне проектиране и подготовка.

Регионалният министър: Няма да строим четирилентов път към Царево, а южната дъга за АМ Черно море

- Защо общите устройствени планове са толкова важни за развитието на региона?

- Общият устройствен план не е формален документ. Той определя начина, по който ще се развива една община, къде ще има жилищно строителство, туристически обекти, пътища, ВиК инфраструктура, обществени пространства и защитени територии. Без такъв план инвестиционният процес се забавя, а понякога става невъзможен. Не е нормално десетки общини в България да нямат завършени общи устройствени планове. Това е проблем, натрупван през годините, който сега трябва да бъде решен в кратки срокове. Виждам, че се работи и че общините са мобилизирани. Ние ще им помогнем процедурите да бъдат приключени максимално бързо. За Българското Черноморие това е особено важно, защото то е една от основните емблеми на туризма в страната и трябва да има ясна и дългосрочна визия за развитие.

- Как ще се подхожда към общинските проекти, включени в приложение 3 към държавния бюджет?

- По отношение на приложение 3 беше поставен ясен критерий. Там, където проектите отговарят на изискванията и имат необходимата готовност, държавата ще търси начин те да бъдат дофинансирани. Не трябва да се допуска хаос, при който инфраструктурни обекти се започват, а след това остават незавършени. Общините трябва да разполагат с проекти, разрешителни и реална готовност за изпълнение. Едва тогава държавното финансиране има смисъл и води до резултат. Не е правилно да се обещават средства за обекти, за които не е ясно какво ще се строи, колко ще струва и дали всички процедури са приключили. Трябва да въведем ред в инвестиционния процес. Това означава всяка община да носи отговорност за подготовката на своя проект, а държавата да подпомага тези, които действително са готови да строят.

Вижте докъде стигна подготовката за ремонта на път III-906 през Каблешково и Дюлинския проход

- Какви конкретни проблеми поставиха кметовете по време на срещата?

- Поставиха се изключително интересни проблеми, част от които очаквах, защото ги има и в други области на страната. Един от тях е свързан с пропуски и неточности в кадастралната карта. За това ще предприемем сериозни мерки, защото понякога една грешка в кадастъра влияе върху цяла процедура и пречи на бързото реализиране на инфраструктурен обект. Това засяга както общинските, така и големите държавни инвестиции. Обсъдихме и довеждащи водопроводи, които преминават през частни имоти, нямат отразени трасета или не са правилно нанесени в кадастралната карта. Такива проблеми има на много места в държавата. Те се отразяват върху цели населени места, защото при авария или необходимост от ремонт не е ясно през кои терени преминава инфраструктурата и как трябва да се процедира. Това е една от темите, по които предстои промяна. За голяма част от тези проблеми сме подготвени и вече работим по решения.

- Как кадастралните грешки влияят върху строителството на пътища и друга публична инфраструктура?

- Кадастралната карта е основата, върху която започва всеки инвестиционен процес. Когато границите на имотите са неточни, когато липсва инфраструктура или когато един обект е нанесен неправилно, веднага възникват проблеми със собствеността, отчуждаването и разрешенията за строеж. Понякога става дума за привидно малка техническа неточност, но тя може да блокира голям пътен или ВиК проект. Затова кадастърът трябва да бъде приведен в ред. Не можем да искаме бързи инфраструктурни процедури, ако основните данни за територията са грешни. Това е работа, която не се вижда толкова ясно от обществото, колкото строителството на един път, но без нея до реално строителство не се стига. Държавата трябва да инвестира и в тази част на процеса, а не само във физическото изграждане на обектите.

- Каква е новата концепция на правителството за автомагистрала Черно море?

- За нас автомагистрала „Черно море“ не е само връзката между Варна и Бургас. За целия регион и за правителството тя трябва да започва от границата с Румъния и да достига до Малко Търново и границата с Турция. В момента започваме подготовката и изготвяме задание за частите, за които няма проектна документация. Смисълът на тази автомагистрала е да обслужва две държавни граници, а не само два, макар и големи, български града като Варна и Бургас. Това ще превърне трасето в истински международен коридор. Той ще поеме транзитния трафик, ще освободи съществуващите пътища между населените места и ще подпомогне икономическото развитие на цялото Черноморие. От Бургас тръгвам и към Малко Търново, за да проверя състоянието на пункта, възможностите за неговото разширяване и подготовката на пътната връзка. Трябва да видим реалното състояние на място, преди да говорим за конкретни решения.

Как проектът за АМ Черно море беше разширен до границите с Румъния и Турция

- Означава ли това, че държавата вече се отказва от старото разбиране за магистрала само между Варна и Бургас?

- Старото разбиране разглеждаше само една част от необходимия транспортен коридор. Когато се говори за малък участък и той се представя като цял голям инфраструктурен проект, обществото получава непълна представа. Свързването на Варна и Бургас е важно, но не решава всички транспортни проблеми по Черноморието. Трябва да има връзка от румънската граница, през Северното и Южното Черноморие, до Турция. Само тогава пътят ще има характер на международен коридор и ще изведе транзитното движение извън населените места. Подобен проект изисква ясна държавна концепция, а не отделни обещания за несвързани отсечки. Трябва да се подготвят трасета, проекти, екологични процедури и отчуждения. Едва след това може да се говори за строителство и за реална цена.

- Какво място заема четирилентовият път Бургас - Царево в тази концепция?

- Четирилентовият път към Царево е първата част от южното продължение на автомагистрала „Черно море“. Трафикът в тази посока е огромен, особено през летния сезон. Съществуващият път поема движение, което не би трябвало да преминава през обикновена междуселищна пътна мрежа. Когато изградим магистралите и скоростните пътища и осигурим директно движение, сегашните пътища ще останат да обслужват основно населените места. Тогава ще се види, че техният капацитет е достатъчен за местния трафик. В момента имаме дисбаланс, защото основните пътни направления липсват и всички автомобили се насочват към трасета, които не са проектирани за подобно натоварване. В действителност тези отсечки поемат транзит, който трябва да бъде изведен към магистрала или скоростен път.

Защо кметовете по Южното Черноморие настояват за четирилентов път до Царево

- Как ще коментирате критиките към държавата и пътните институции за състоянието и безопасността на пътищата? Днес дори адвокати заведоха колективен иск...

- За мен е странно, че след толкова години проблеми в пътната инфраструктура част от институциите и политическите сили започват да реагират едва сега. Когато бях министър в служебните кабинети, многократно говорихме за злоупотребите в пътния сектор. Подавали сме сигнали и сме показвали конкретни проблеми. Говорехме, че магистрали са строени без необходимата проектна и правна основа и че на отделни места асфалтовите пластове са по-тънки от предвиденото. Тогава не последва необходимата реакция. Сега трябва да се зададе въпросът защо това не беше направено по-рано и на кого е неудобно, че започваме да въвеждаме ред. Неудобно е на хората, които са участвали в тези практики и които сега критикуват държавата, че има амбициозна програма за пътищата. Разбира се, че имаме такава програма. Наследството е изключително тежко в пътната инфраструктура и то трябва да бъде преодоляно. Отговорността е на тези, които са управлявали инвестиционния процес по начин, който е позволявал строителство без достатъчна прозрачност, без проекти или с отклонения от проектите. Когато държавата е подавала сигнали за нарушения, институциите е трябвало да реагират. Не може години наред проблемите да бъдат подминавани, а след това същите хора, които са участвали в системата, да обвиняват настоящото управление. Всеки има право да води дела и да защитава позицията си. Ако някой смята, че е прав, нека го докаже пред съда. Но тежестта на незавършените, незаконните или некачествено изпълнените обекти остава върху държавата и върху обществото. Тази тежест не може да бъде прехвърлена върху хората, които сега трябва да довършат проектите и да отстранят грешките.

- Казахте, че част от бъдещите пътища ще бъдат давани на концесия. Кои обекти имате предвид?

- На концесия ще бъдат давани пътища и магистрали, които все още не са построени. Не говорим за това държавата да предава готовата си пътна мрежа, а за нови трасета, за които няма достатъчно бюджетен ресурс. Държавата няма как сама да финансира всички магистрали, които трябва да бъдат проектирани и изградени. Нашата задача ще бъде да подготвим идейните и техническите проекти, подробните устройствени планове и отчуждаването на терените. След това ще бъде търсен концесионер, който да изгради пътя, да го експлоатира и да го поддържа за период от около 30 години. По този начин държавата ще запази контрола върху проекта, но ще привлече частен капитал за строителството. Ако този модел бъде приложен правилно, ще има и нови магистрали, и ясна отговорност за тяхната поддръжка. Имаме около 800 километра магистрали, които тепърва трябва да бъдат проектирани и построени. Това означава, че най-важната първа стъпка е подготовката на проектите. Част от започнатите магистрали ще трябва да бъдат довършени с национален и европейски бюджет. За останалите нови направления ще се търсят различни модели, включително концесии и публично-частно партньорство. Автомагистрала „Черно море“ е един от основните бъдещи коридори. Има и други важни направления, които са по-къси, но имат съществено значение за свързаността на регионите. Не можем да очакваме всички тези обекти да бъдат финансирани само от държавния бюджет. Затова проектната готовност и привличането на инвеститори трябва да вървят паралелно.

- Предвидени ли са средства за разширяването на ГКПП Малко Търново?

- Преди да се заложат средства за строителството, трябва да имаме проект. Това е един от големите проблеми в начина, по който предишната политическа класа обясняваше инвестиционния процес. Създаваше се грешното впечатление, че първо трябва да се обявят парите, а след това да се мисли какво ще се строи. Нека говорим професионално и честно. Първо трябва да имаме проект, да знаем какво ще правим и колко ще струва. След това вече може да се осигури финансирането. Ако предварително кажем, че ще дадем определена сума, без да знаем обхвата на обекта, това отваря възможност за порочни практики. Инвестиционният процес не е политическа дъвка. Той трябва да има проект, смисъл, концепция и реална оценка на стойността.Защото без проект никой не може да каже колко ще струва един инфраструктурен обект. Трябва да знаем неговия размер, трасето, броя на лентите, съоръженията, отчужденията и необходимите инженерни мрежи. Едва тогава може да се направи реална количествено-стойностна сметка. През последните години често се задаваше въпросът дали има осигурени пари за даден обект, преди да има готова документация. Подобен подход се виждаше и при други големи публични проекти, включително при дебата за националната детска болница в София. Говореше се за финансиране, без да е осигурен цялостният проект. Това обръща логиката на инвестиционния процес. Държавата трябва първо да знае какво изгражда, а след това да определи необходимия ресурс.

Какво включва концепцията за разширяване на ГКПП Малко Търново и нов път към Бургас

- Има ли към момента конкретен проект за разширяването на ГКПП Малко Търново?

- На този етап няма окончателен конкретен проект, по който да бъде изчислена стойността на строителството. Точно затова отиваме на място, за да видим състоянието на пункта и възможностите за неговото разширяване. Трябва да се изясни какъв капацитет е необходим, как ще бъде организирано движението и как пунктът ще се свърже с бъдещия скоростен път. Необходимо е да се разгледа и възможността за обход на Малко Търново, за да не преминава увеличеният трафик през града. След като има концепция и проект, ще може да се определи реалната цена. Всичко останало би било предварително политическо обещание, което няма необходимата техническа основа.

- Новият режим за преминаване на лекотоварни автомобили през Малко Търново променя ли приоритетите?

- Отварянето на пункта за по-голям търговски поток прави разширяването и добрата пътна връзка още по-важни. Не е достатъчно да увеличим пропускателната способност на самата граница, ако пътят до нея остане тесен, натоварен и неподходящ за новия трафик. Пунктът, обходът на Малко Търново и направлението към Бургас трябва да бъдат разглеждани като един общ инфраструктурен проект. Само така инвестицията ще има смисъл. Ако се работи на отделни малки части, ще се премества задръстването от едно място на друго. Държавата трябва да подготви цялостна концепция и след това да премине към проектиране и финансиране.

- Какъв е основният извод от срещата Ви с местната власт в Бургас?

- Основният извод е, че проблемите са много, но общините вече са мобилизирани да ги решават. Трябва да бъдат довършени устройствените планове, да се поправят грешките в кадастъра, да се уредят трасетата на водопроводите и да се подготвят проектите за големите пътища. Всичко това не се решава само на една среща, но работата е започнала. В последните месеци виждам движение по теми, които години наред са били отлагани. Държавата трябва да помогне на общините, но и местната власт трябва да подготви качествено своите проекти. За Бургаска област добрата свързаност е решаваща, защото регионът разчита на туризъм, пристанища, международен трафик и връзката с Турция. Трябва да има ред, ясна визия и последователност в инвестиционния процес.