Българска работа – пак и пак проверяваме защо се е обърнала каруцата, след като се е обърнала

Когато у нас се случи бедствие, трагедия или поредна абсурдна драма, първата реакция на държавата не е човешка, нито дори политическа. Тя е процедурна.
Назначава се проверка.

Умират хора на пътя – катастрофа с камион, автобус, пияните и надрусаните шофьори са навред. Веднага се нарежда проверка. Не за това защо се е случило, а за това кой трябва да понесе вината по документи. Проверяват се книжки, които изобщо не е трябвало да бъдат издавани или някой отдавна е трябвало да анулира. Проверява се автомобил, който е трябвало отдавна да бъде спрян от движение. Проверява се път, който от години чака да бъде ремонтиран, но това винаги предстои. И след като констатациите потвърдят общоизвестното, което всеки с очи и здрав разум вече знае, проверката приключва. До следващата.

После идва поредното наводнение. Реките излизат от коритата си, а хората – от домовете си. Министерствата отново запретват ръкави – не да помагат, а да проверяват. И резултатът е изумително постоянен: гората я няма, деретата са запушени, някой е построил хотел там, където трябва да тече река. И този някой, както обикновено, има всички необходими разрешителни. Издадени, подписани, подпечатани – от същата държава и община, която сега го „проверява“.

Градове остават без вода. Правителството назначава проверка. Установява се, че водопроводите са набори на Мик Джагър и Ринго Стар. Че язовирите са безстопанствени, а климатичните промени са само „форсмажорни обстоятелства“, за които никой не носи отговорност.

Половината страна се оказва с ТЕЛК. Следват проверки. Става ясно, че инвалидността у нас отдавна е не диагноза, а икономически инструмент – за оцеляване, за бизнес, за купуване на гласове. И пак всички са „изненадани“.

И както винаги, идва ново правителство – ново начало, нов морален кодекс, нови обещания. Първата му работа? Проверка на предишното. И отново се оказва, че предишните са крали, сегашните ще „оправят нещата“, а следващите – ще проверяват тях.

Ако е вярно, че проверката е висшата форма на доверие, то ние сме най-доверчивата нация на света. Ние вярваме толкова силно, че всяка нова проверка идва като потвърждение на нашата наивна надежда, че този път може би нещо ще се промени.

Но резултатите ги няма. Никога. Остават само констатациите, подписите и забравените доклади.
И после – пак.
И пак.
И пак.

Каруцата отдавна се е обърнала, колелата ѝ са се разпаднали, конят е избягал, а ние, с папки под мишница и морална строгост в тона, стоим на прашния път и питаме сериозно:
„Кой я обърна?“

След това, разбира се, нареждаме нова проверка.

Още от автора:

Партия на шофьорите се паркира в чешкия парламент и в новото правителство

Можем ли да опаковаме бургаския мост в стила на Кристо?

Ще реагира ли Синодът след бургаската заря или стандартът му е двоен?

Общинските съветници избягаха от отговорност и оставиха бургаските писатели без дом

Двуполюсният политически модел не търпи тройна игра – кой ще отпадне?