Какво се случва, когато умрем

Какво се случва с душата след смъртта – този въпрос терзае човечеството още от зората на неговото съществуване. Чувството за присъствието на починалия често се интерпретира емоционално, осигурявайки утеха и връзка с близките. Съществува вярване, че след смъртта душата не напуска веднага този свят, а остава сред нас известно време. В тези моменти тя се сбогува с любимите си хора, с дома, който е обичала, с местата, които са ѝ донесли щастие.

Според духовни учения и свидетелства на хора, преминали през необикновени преживявания, в момента на смъртта душата напуска физическото тяло и преминава в състояние, изградено от фина енергия. Тази енергийна форма не е видима, но все още присъства в пространството около тялото. В тези първи моменти душата често не осъзнава, че физическият живот е приключил и че е настъпила смъртта. Отнема ѝ известно време, за да разбере, че вече не е част от материалния свят и че сега наблюдава живота от различна перспектива. Когато най-накрая осъзнае, че се е освободила от тялото, душата според вярванията често е насочвана към места, които са били емоционално значими за нея. Тя се връща в дома си, посещава членове на семейството и хора, които е обичала, сякаш за да се сбогува.

Според някои вярвания душата на починалия идва при близките си и в образа на животни – кучета, котки, птици... Роднините могат също да чуят характерното тътрене на крака, скърцане на врати и на дъски по пода.

Ето няколко истински истории за това как различни хора усещат присъствието на своите близки след смъртта им: „Когато баща ми почина, на четиридесетия ден в апартамента започнаха да се случват странни неща. Дълго време се чуваше упорито чукане по вратата и прозореца.

Апартаментът е на единадесетия етаж и определено нямаше кой да почука на прозореца. Чукането по вратата беше толкова силно, сякаш се блъскаше. В същото време подът на апартамента скърцаше на различни места и ясно се чуваше как някой се мести от една стая в друга. После изведнъж всичко утихна. Решихме, че татко е дошъл, за да се сбогува с къщата и с нас“.

„Когато бях малък, чичо ми почина. Приятелката ми ме посети, седнахме в кухнята и пихме чай. В къщата цареше тишина, нищо не се случваше. И изведнъж чух чичо ми да кашля. Попитах приятелката си дали и тя го е чула. Тя ми каза, че и тя е чула кашляне. Мама каза вечерта, че чичо е дошъл да се сбогува с нас“.

„Събудих се през нощта, плачейки насън. Погледнах часовника. Беше 3:30. После не можах да заспя отново до сутринта. А на сутринта майка ми ми се обади и каза, че баща ми е починал в 4:30 сутринта. В следващите дни го сънувах няколко пъти. Първо дойде при мен с нещата си и стоеше там, изглеждайки изгубен, сякаш не знаеше какво да прави. А на четиридесетия ден ми се присъни и каза, че е пристигнал и че сега всичко е наред с него. Също така ме помоли да кажа, че обича всички. Оттогава не го сънувам“.