ВКС решават къде ще се гледа мярката за неотклонение на прокурорския син от Бургас, съдиите в Средец се отведоха

СВОБОДА ЗА ГРАДИНАРЯ !
ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯТА НА МАРИХУАНАТА !

Хората в държавния апарат са отгледани в пирамиди, но пирамидите престават да бъдат сигурно убежище.
Ако искат да „оцелеят“, хората трябва да излязат от пирамидите.

50 кила ТРЕВА може да са за ВАС
Но Съдията ВИЖДА 50 кила стръкчета с ПРАЗ

Министерството на вътрешните работи е частна американска търговска фирма, регистрирана в официалния търговски регистър на САЩ Duns And Bradstreet.
МВР е ЧАСТНА АМЕРИКАНСКА ТЪРГОВСКА КОРПОРАЦИЯ, регистрирана в официалния търговски регистър в САЩ Dun & Bradstreet с DUNS номер 55-257-5789

Българинът как преживява това, че е най-бедният в ЕС, с най-ниските доходи?
- Изследванията ни показват, че се преживява с общата реакция "не сме се откъснали от това равнище, на което бяхме дълги години - културата на оцеляване".
- На човек може ли да му е достатъчно, че успява да оцелява?
- Отделният човек винаги има желание да премине от културата на оцеляване, характерна за начина на живот в кратките периоди, когато трябва да се преодоляват трудности, към една нова култура, която е естествено заложена в природата ни - да се ориентираме към благополучие, което да ни позволява да разгърнем потенциала си.
- Българите като общност как преживяваме имането и нямането?
- Преживяванията винаги са лични. В една и съща ситуация отделните хора - в зависимост от много фактори в тяхното развитие - преживяват много различни неща. Затова не можем да кажем, че всички преживяваме едно и също. Общите преживявания са споделени лични преживявания. Ние, българите, като общност споделяме някои преживявания.Едно от тях е несигурността. Друго е екзистенциалната ни тревожност.
Неспособността на човек с доходите си да си осигурява удовлетворяване на конкретни потребности, е това, което му дава усещането за социална малоценност. Когато човек има усещане за ниска покупателна способност, за невъзможност чрез труда си, честните и постоянни усилия, които влага, да постигне минимално удовлетворение на базисни потребности, обикновено усещането е за социална маргинализация, отчуждение и неспособност да се справиш с реалностите на живота.
При нас, българите, има хронична затяжна готовност да се чувстваш и интерпретираш като жертва - на обстоятелствата, на събитията, на контекста - и невинаги да се ангажираш активно с това, с което ситуацията може да бъде променена. Т.е. има една пасивна, често пъти и пасивно-агресивна, жизнена позиция. Но това е характерно за всички, които дълго време живеят в условия, пораждащи заучена безпомощност, работи обикновено със самозащитни, палиативни средства - например се отричат фактите, скъсва се с реалността и човек буквално примитивизира битието си до екзистенциалните рамки, в които условията са го поставили.
Рецептата е индивидуална и тя е отговорното поведение на всеки конкретен човек - отговорно към самия себе си, към собствените интереси и огромния потенциал, с който и природата, и културата са го е надарили.
Снижаването на тревожността е само бягство от реалността. Когато имаш действителност, даваща ти пълните основания да се чувстваш тревожен, трябва да използваш този изключително благоприятен знак за реорганизация на поведението и отношенията си. Не става дума за това да се успокоим.
Истината за хората, които живеят трудно, а такива са преобладавщата част от българите в момента, е че те трябва да се тревожат и от това да се породят активни действия.
Истината за хората, които живеят трудно, а такива са преобладавщата част от българите в момента, е че те трябва да се тревожат и от това да се породят активни действия.

Недоволство има във всяко общество, над което стои власт, била тя своя или чужда. Съществуването на тази власт показва, че обществото е разслоено на управляващи и подчинени, а от само себе си се разбира, че подчинените ще бъдат недоволни в един или в друг смисъл.
Самата власт е породена от нуждата «да се задушават конфликтите и да се държат в рамките на един ред». И само при известни особни условия недоволството стига точка на кипенето, на отчаянието: когато счупването на установения ред чрез въстание се явява едничка възможност за народа, който не може вече по старому.
Грабителството на някои български чорбаджии от стария тип, които, опрени на подкупни турски администратори, грабеха невежото българско население по-жестоко и от най-лошите рязани читаци. Завладяването ни от турците установило петвековно «тъмно» робство. Турската феодална власт подложила на нечуван произвол покорените раи: непосилни данъци, насилия, убийства, безчестия. Въпреки това обаче народът, вместо да подеме борба против угнетителите си, подивял, оскотял и скрит зад мъдростта «Покорна главичка остра сабя не сече», заспал дълбок, непробуден вековен сън. За негово щастие обаче на 1762 г. припламва искрата на Паисия — искра на народно осъзнаване, искра на стремеж към свобода. Веднъж породена, макар и в много ситен и скромен вид (((идеята за свобода започва да едрее като пролетен ден: от искра става лъч, после пламъче, пламък и най-сетне избухва като пожар.)))
Иван Хаджийски

Почти 40% от територията на България представлява “демографска пустиня”. Това заяви доц. д-р Николай Цеков от Института за изследване на населението и човека при БАН, предаде БГНЕС..
“Демографските пустини” представляват територии с изключителна ниска плътност на населението под 10 души на кв. км. За съжаление, в България тези територии нарастват много бързо. Те растат с по-бързи темпове, отколкото са темповете на съкращаване на българите”, алармира доц. Цеков.

През 2021 г. 39.3% от територията на България могат да бъдат определени като “демографска пустиня” или това обхваща 43.6 хил. кв. км. Тази цифра представлява площта на развити държави с изключително развито стопанство като Нидерландия и Дания. През 2001 г. 25% от територията на страната ни е демографска пустиня. Вижда се нарастване от почти 15%.

Да, проф. Иво Христов може да е прав – България се намира в най-жалкото си състояние от своето съществуване. Но прав е и неговият учител проф. Аднрей Фурсов, според когото една от най-големите лъжи е, че от нас нищо не зависи. Той ни казва, че се нуждаем от хора с модален тип личност, която се развива само в условия на криза, в каквато се намираме в момента: „кризата калява този тип личност. В това отношение кризата може да работи както със знак плюс така и със знак минус, просто трябва да сте подготвени за това.“ Според Фурсов ако в едно общество има 7-8% от хората с модален тип личност, те повличат след себе си и всички останали. Макар и диктатът на геополитическата динамика и историческата обективност за България да сочи към безпътица, все още прозорецът от възможности остава, ако не отворен, то поне открехнат. Може би не трябва стоим безучастно, гледайки как историята върши своето злодеяние – така тя може да се окаже наш палач. С други думи, ако България се намира на крачка от потъването в небитието на историята – на крачка от гибелта – не ни остава друго освен да се борим съзнателно, уверено, усърдно и отговорно за Национално си спасения и да се надяваме, че през 21-ви век Господ пак ще намери 5 минути, в които отново да бъде българин!

Поне вижте синонимите на думата "отвод"- .....що за неграмотност.

Къде се отведоха прокурорите?