Песимисти или оптимисти са бургазлии за новата есенна сесия на парламента (ВИДЕО)

Вдигат цената на тока, пред КЕВР се събират 5 човека, които протестират.
Има концерт на Галена - 10 000 човека отиват!
Не случайно всеки кмет на град или село, на празници, дава безплатен алкохол, прави концерти, прганизира музикални програми и забавление, защото народа е опиянчен.
Докато е така, управляващите няма да правят нищо.

((България е феодално съсловно общество, в което скоро няма да може да се живее.)) То е разделено между няколко съсловия и кланове и клики, ((които се съобразяват единствено и само по между си.)) ((Никой не обръща внимание на обикновения българин, който е изчезващ вид.)) България повярва на своето червено дворянство, което се провали исторически. Някои от тях успяха с куфарите и с имотите си, успяха да се транскрибират и превърнат в собственици на някакви извън български структури. У нас при този неуспешен капитализъм , който се развива, може да има само „термидор“. Или нещо българско. Аз не държа непременно диктатора да говори с френски акцент. ((В България няма място за истинско позитивно творческо развитие на обществените отношения.)) Разпада се социо-политическата система, защото това, което в България наричаме демокрация, е първо дефектно и второ - дисфункционално. Българският политически модел е в жестока криза, отвъд всяка възможност за поправка. ((Да, превръщането на България в глобално евро-сметище беше просто цената, която субектът на властта тогава беше съгласен охотно да заплати, за да постигне целите си - ((защото Властта е винаги в името на Себе си.)) ((Тя е такава реалност, която не вижда причини за себе си извън себе си. Особен тип реалност - тези, които я притежават, могат да си мислят каквото си искат, но самата Власт като реалност е винаги при себе си и се разширява.)) ((Това е разбиване на големия обществен интерес, разрушаване на обществото, заради интереса на някаква частна съсловна група.)) Това, образно казано, е интересът на червея за сметка на ябълката. Много добре помня как преди години, разговаряйки с представителите на това съсловие, те не криеха своята злобна, саркастична омраза към всички останали: „Народецът ли? Ха, ха, ха..." Да , това са две Българии, две култури, които живеят на една и съща територия, но те просто си пречат. За сега те не успяват да намерят някакъв приемлив мотив за съвместно съществуване. Дори в едно кастово общество, каквото е индийското, кастите наистина не се допират, но имат механизми за общо съществуване. А нашите два свята просто не намират начин да живеят на едно и също място. ((Едната, малката група, аз наричам българяни. Те присъстват в българската територия с правата и морала, прилягащи фактически на агресор.)) Това е малко хищно племе, което е завладяло своята територия и няма никакво намерение да преживява в някакви компромисни форми с другите - арийци срещу дравиди, конкистадори срещу маи, османлии срещу гяури и пр. Тоест, имаме отношение между агресор и подчинените нему. Това са неприкрити форми на антагонизъм с невъзможност за каквато и да е търпимост извън условието ((за абсолютно и безусловно подчинение от страна на покорения етнос.)) ((България е феодално съсловно общество, в което скоро няма да може да се живее.))

По същество, управляващата днес политическа класа е в зле прикрит колапс. Второто обстоятелство, което засилва проблемността и задълбочава слабостта на управляващите днес, е предстоящата съкрушителна идеологическа и морално-политическа победа на националноотговорните сили в САЩ, в резултат на което днешната управляваща проамериканска върхушка на България преживява и една особено сериозна криза в морално-политическата си, геополитическа и идеологическа легитимация.

Втори основен факт, който следва да се има предвид при всеки анализ на днешната българска социално-политическа реалност, е дълбокото и неприкрито отчуждение на широки обществени слоеве (практически на цялото общество) от сега действащата в България политическа система. Имаме всички основания да твърдим категорично, че в криза са не толкова управляващите до сега политически формации и техните съюзници, а самата българска днешна политическа система. Едно от многото доказателства за системния характер на кризата е очевидната неспособност на днешната българска политическа върхушка да произведе каквато и да е успешно функционираща политическа, управленска коалиционна формула – с други думи, коалиционният потенциал на българската политическа система като цяло, т.е. нейната способност да произвежда жизнеспособни и принципни политически съюзи, е изчерпана. Нека повторим – в криза са не просто управляващите, в криза е самата политическа система на България, и тази криза е не просто ситуационен факт, и следствие на случайни стечения на обстоятелства, а е резултат от историческото дълбинно изчерпване на функциониращия до днес политически модел.

Отговорните политически дейци и анализатори днес следва да размишляват не толкова върху абстрактните възможности за механично комбиниране и рекомбиниране на днешни стари и нови политически субекти. Всъщност в криза е – до степен на пълно изхабяване и изчерпване – не институционалната и не нормативната основа на днешната политическа система, а нейния смислов фундамент. Огромната привидна сложност на политическата действителност в България отпреди две десетилетия днес е сведена до няколко прости и понятни очевидности: криза в основанията, криза в перспективите, криза в мотивацията, обществена нетърпимост към досегашните форми на политически живот. И всичко това може да се изрази с една проста диагноза – окончателна и непоправима идейна изчерпаност, сега вече става практически очевидно това, което е било теоретически ясно винаги, а именно, идейната нищета никога не е можело да бъде компенсирана с никакви тактически и медийни хитрувания.
Обществото е надраснало политическата си система и не желае по-нататък да се примирява с нея. Обществената неприемливост е очевидна, възможностите за манипулация са изчерпани, България не приема днешната политика и иска тя да е друга. В този смисъл невъзможността да се продължи по-нататък с досегашни средства – това е безусловната изходна точка на всеки политически реализъм днес и на всеки размисъл за близкото и по-далечно политическо бъдеще на България.

За да се продължи по-нататък в днешната политическа безпътица са необходими не тактически хитрости, а стратегически идеи - идеи, които, ако ги следваме, ще могат да ни заведат в утрешния ден на България, а не да ни оставят в блатото на днешното политическо безвремие.

Затова смятаме, че е необходимо да се формулират съвсем накратко, в една максимално обсъдима диалогична форма, но с безусловно сериозно и отговорно съдържание, няколкото базови принципа, които представляват днес нашето политическо верую, принципи, чрез които ние ще разбираме всички свои бъдещи сближавания и раздалечавания, всички свои близости и различия в предстоящите политически действия.

9. Ние смятаме, че първата задача, която следва да решават отговорните български политици, е едновременното решаване на два изключително трагични проблема: първо, въпросът за социалното, духовно и културно-историческо оцеляване и спасяване на българското общество. Тук става дума не толкова за така често обсъждания досега „социален въпрос”, а за реалността, която се е получила като резултат от съзнателния отказ на управляващите да решават този въпрос: антинационалната олигархична политика на управляващите лумпенизира обществото и води до разпад на базови обществени връзки и отношения. Накратко – антисоциалната политика представлява на практика принудителна демодернизация и води до разложение и разпад на базови социални структури и тъкани. Затова ние твърдим, че в България има вече не „социален въпрос“, а сме изправени пред необходимостта обществото да бъде опазвано от принудителното му завръщане към отживели исторически предмодерни форми. Накратко, антисоциалността на днешните управляващи клики принудително връщат България в нейната предистория, към форми на живот, характерни не за модерността, а за 19-ти век.

Другият трагичен проблем, който българската политика е принудена да решава заедно с първия, е отстояването не просто на националния ни суверенитет (който много отдавна е заложен и изтъргуван) а спасяването на българската държавност. Ние ясно разбираме един много прост, ясен и многократно изстрадан в историческото ни развитие факт – България без държавност може и да остане като етнически и културен конгломерат, но никога не би могла да се развива като нация. В този смисъл днешният национален въпрос на България може да бъде сведен до максимално прости и исторически изстрадани формули: опазването на националния суверенитет, националната сигурност и на самата българска държавност е въпрос на неизбежна и предстояща национално освободителна борба. Можем да заявим съвсем просто – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена националноосвободителна борба.

Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.

13. Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и националният въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата национална държавност като дом на нашата обща свобода – това са двата въпроса, които според нашето дълбоко убеждение са императивите, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.

В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - истинска катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността - а тя е, че България е в навечерието на истинска мащабна национална и държавна катастрофа.
Днес българското общество е изправено пред наложителната необходимост не да се справя с обичайните текущи затруднения, а да осмисля и да преосмисля най-дълбоките основания и условия за съществуване на т.нар. Пета българска държава. За огромното мнозинство от български граждани е очевидно, че самата формула на съвременната българска държавност е порочно зачената, безотговорно замислена, откровено несъстоятелна и затова обществено опасна. Българското общество е принудено да избира между себе си и своята държава, с други думи оцеляването на българското общество днес е задача, която изисква осмислянето и решаването на няколко неподдаващи се на поставяне доскоро задачи – предизвикателства.

Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на кризи и върховни национални изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната вътрешнополитическа проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.

Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни политически и икономически изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения.

Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически извършител, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв субект да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: държавен суверенитет и национална отговорност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.

Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не абстрактни международни връзки и отношения, а непосредствените жизнени условия на българското общество.

Първото неизбежно условие за оцеляване и развитие е излизането на България от военния съюз на НАТО /запазвайки своите позиции в политическите органи на Съюза, така както постъпи френското ръководство в епохата на Де Гол/. Това действие е колкото наложително, толкова и очевидно разумно – днес НАТО вече не е гарант за мира, а е военна заплаха, структура, в която държави от рода на България неминуемо ще бъдат използвани като ръжен, с който предстои да се бърка в огъня.


Има изключителни исторически ситуации, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто трудни времена (те са започнали отдавна), а време на исторически и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят от обединените усилия на политически съюзи, които предстои да се изградят днес.

... на мнение съм, че здравомислещ и информиран човек задължително е песимист!!!
... автора Димитър не е ли много млад и неопитен за подобно "нещо" ?!...

П.с.
20 годишен автор не мога да го взема насериозно!

Очакваме да НЯМА ВОДА като в ПЛЕВЕН,ще се окаже че силното Слънце е изпила водата в Камчия

Мойте очаквания е да се срути сградата над главите им!!!

На такъв народ, такива политици.
Не очаквайте от дебили да си търсят правата.