Тръмп и Путин се разбраха предварително по най-важната тема

Созопол. Крайбрежно ресторантче, вмирисано на пържена риба и забравени обещания. Пластмасови столове, избелели от слънцето. Маса, покрита с мушама с шарка на гроздове.

В ъгъла седят двама туристи. Единият носи плажен халат с тигрови шарки, другият – вехта тениска с надпис „Пирин – моята планина“. Очилата им са като черни пещери, в които можеш да си изгубиш личната карта.

По масите наоколо се забелязват уж случайни хора: мъже с джапанки и глезени като водопроводни тръби, жени със съмнително еднакви маникюри и прически, подстригани с военна точност. Всички отпиват от бирите си в синхрон, сякаш участват в ритуал на тайно братство. Гледат се лошо помежду си. Очевидно тайните служби на САЩ и Русия не са в толкова добри отношения, колкото президентите на двете държави.

Тръмп хрупа пържен сафрид с такова усърдие, сякаш това е поредната му икономическа сделка. Путин боде панирани миди с вилица, която в ръката му изглежда опасна като хирургически инструмент.

– Созопол си е Созопол – казва Тръмп.
– На мен ли ще го разправяш… – отвръща Путин. – Аз идвам тук инкогнито от 80-те. Навремето бях с мустаци. Никой не ме позна. Даже ме помислиха за акордеонист от Варна.

Двамата замлъкнаха, отпиха от наливната бира и загледаха морето. Преминаваща наблизо туристка кихна – веднага двама от „случайните“ станаха, огледаха, после пак седнаха. Постепенно, някак без желание, преминаха към предстоящата среща в Аляска на 15 август.

– Трябва да кажем нещо обтекаемо – промърмори Тръмп. – Ако няма войни, хората ще почнат да се ровят в друго. Ще питат защо не оправите пътищата. Или защо бензинът е скъп.
– Да, да, точно – кимна Путин. – Войната е като чадър в дъжд от неудобни въпроси.

Точно тогава по радиото внезапно гръмна песента „Синева“, в изпълнение на Васил Найденов. Чайките замряха във въздуха. Слънцето, без да пита, се скри зад облак. Внезапно падна сянка, но не „над младата ръж“, а над масата с двамата големи.

– Знаеш, че не можем да избегнем тази тема – прошепна Тръмп, сякаш изповядва грях.
– Не можем – кимна Путин. – В момента тя е най-важната.
– Ти си за Стефан Димитров, знам.
– Да. Без мелодия песента е като орел без крила.
– А аз съм за Васил Найденов. Без неговия глас орелът щеше да седи на земята и да кълве трохи.

Пауза. През нея премина котка, която приличаше на бивш български министър на културата.

– Това напрежение ме убива – каза Тръмп. – Вчера изтрих плейлист с общите им песни, за да не ме съди някой.
– Аз пък държа касетофон в мазето, за да ги слушам тайно – призна Путин.

Решението дойде неочаквано и почти едновременно.

– По равно – каза Тръмп и заби пръст в мушамата, оставяйки мазно петно с формата на Мексико.
– По равно – потвърди Путин и отпи от бирата така, сякаш това бе свещен обет.

Решиха да изкупят старите песни. Не за да ги държат в сейф, а за да ги освободят като птици от клетка. И да финансират нов албум, с който да сдобрят двамата творци. Но не какъв да е. Концептуален. Такъв, за който ще се говори в университети и в предавания по кабеларки с публика от четири човека.

Ще има и дует с тях двамата – Тръмп и Путин в беквокалите, облечени като рибари от 60-те. С плетени пуловери с дупки и мирис на тютюн. Ще стоят на сцена, с по едно гребло в ръка, и ще пеят нещо, което никой не разбира напълно, но всички усещат като истина.

Тръмп и Путин си стиснаха ръцете над масата. Пръстите им се срещнаха като два политически континента. И последва тишина. Морето спря на място, сякаш някой бе натиснал пауза на световния плеър. Вълните застинаха с гребени от пяна, във въздуха чайки сякаш замръзнаха в средата на полета си.

Мидите по чиниите започнаха да се отварят сами, сякаш изпълняваха заповед. Във всяка имаше малка хартийка с надпис „Браво, момчета!“.

В небето някой невидим изписа с бавен калиграфски почерк: Светът вече е по-добър.

После всичко тръгна отново, сякаш нищо не е било. Чайките продължиха кавгите си, вълните зашляпаха в брега, сервитьорът донесе сметката. А някъде в другия край на света, двама непознати внезапно изпитаха желание да си купят албум с песни, които още не съществуват.

Още политическа сатира от автора:

Тошко Йорданов пострада в зъболекарски кабинет

Исторически прецедент – Стефка Костадинова и Весела Лечева ще управляват заедно!

Борисов и Радев се дуелираха с дронове

Василе????