Валентина Маджарова стана Прокурор № 1 на България
Тя има близо 14 години стаж в съдебната система
18 Април 2016, Понеделник, 13:48 ч.
Автор: Снимка: 24 часаНаградата се определя от Асоциацията на прокурорите в България
Административният ръководител на Районна прокуратура – Средец Валентина Маджарова получи ежегодната награда „Прокурор на годината“, която се определя от Асоциацията на прокурорите в България. Маджарова е била единодушният избор на прокурорите в Асоциацията. Тя има близо 14 години стаж в съдебната система. През 2015 г. е избрана за районен прокурор на Средец, като мандатът е втори за нея.
„Полученото признание е изключително голяма чест за мен. Наградата е за мен, но и за целия екип на Районна прокуратура - Средец. Мисля, че с работата си през годината показахме, че тя е заслужена. Радвам се и защото работата на малките прокуратури обикновено остава в сянката на тези в големите градове, но тази година нещата са различни“, каза Маджарова, която получи наградата по време на официална церемония в Цигов Чарк.
През 2015 г. Маджарова, която е майка на три деца, работи в Средец заедно със само още един прокурор. Мотивите за нейния избор са постигнатите отлични резултати по отношение на срочността и качеството на прокурорските актове, от друга - незначителният брой на върнатите дела (едно за цялата 2015 г.) и липсата на влезли в сила оправдателни присъди.
Други мотиви, довели до избора на Маджарова, са - увеличен обем на работата спрямо предходни години и в сравнение с други районни прокуратури, липса на дела без продължен срок на разследване, произнасяния само в законоустановени срокове, максимално скъсяване на досъдебната фаза, особено по дела, свързани с бежанската криза, липса на оправдателни присъди, липса на отменени постановления за прекратяване и липса на дела по Закона за отговорността на държавата за вреди.
Проф. Рачев: Няма нужда да ходим до Лисабон за 29°, ще е добре и тук
Новият барабанист на „Ку-ку бенд“ вдигна музикантска сватба, Галена поздрави младоженците
„Ти си абсолютно животно!“: Рокаджия смая DARA в „Гласът на България“
Първият учебен ден събра ученици и гости в ОУ „Георги Стойков Раковски“ в Оризаре
Жените в живота на Георги Парцалев: Голямата любов, несбъднатата сватба и една опасна обожателка
Крадци разбиха банков клон в София и атакуваха два банкомата
Юксел Кадриев вече не крие любовта си: Показа Венцислава и я нарече най-важната жена до себе си
Двама крадци на велосипеди разкрити в Поморие, върнаха колелата след самопризнания
(М)истерия край Ормуз: Какво порази супертанкера El Gaia
Пентагонът призна това, което Тръмп отричаше: Войната с Иран стопи стратегическите запаси
27 комитета в надпревара за „Дондуков“ 2, осем партии регистрирани в ЦИК
„The Pitt“ триумфира с „Еми“, Майкъл Джей Фокс разплака Холивуд
-Помните ли, че преди три години ми предсказахте, че ще имам три деца и съпруг?
-Помня, разбира се.
-Дойдох да попитам - кога ще имам съпруг!..
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Няма надежда за BG с такава съдебна система. Няма!!
Само с такива новини да се свързва Средец!
Аман от новини за повярвали си местни "пигмей"!