Валентина Маджарова стана Прокурор № 1 на България
Тя има близо 14 години стаж в съдебната система
18 Април 2016, Понеделник, 13:48 ч.
Автор: Снимка: 24 часаНаградата се определя от Асоциацията на прокурорите в България
Административният ръководител на Районна прокуратура – Средец Валентина Маджарова получи ежегодната награда „Прокурор на годината“, която се определя от Асоциацията на прокурорите в България. Маджарова е била единодушният избор на прокурорите в Асоциацията. Тя има близо 14 години стаж в съдебната система. През 2015 г. е избрана за районен прокурор на Средец, като мандатът е втори за нея.
„Полученото признание е изключително голяма чест за мен. Наградата е за мен, но и за целия екип на Районна прокуратура - Средец. Мисля, че с работата си през годината показахме, че тя е заслужена. Радвам се и защото работата на малките прокуратури обикновено остава в сянката на тези в големите градове, но тази година нещата са различни“, каза Маджарова, която получи наградата по време на официална церемония в Цигов Чарк.
През 2015 г. Маджарова, която е майка на три деца, работи в Средец заедно със само още един прокурор. Мотивите за нейния избор са постигнатите отлични резултати по отношение на срочността и качеството на прокурорските актове, от друга - незначителният брой на върнатите дела (едно за цялата 2015 г.) и липсата на влезли в сила оправдателни присъди.
Други мотиви, довели до избора на Маджарова, са - увеличен обем на работата спрямо предходни години и в сравнение с други районни прокуратури, липса на дела без продължен срок на разследване, произнасяния само в законоустановени срокове, максимално скъсяване на досъдебната фаза, особено по дела, свързани с бежанската криза, липса на оправдателни присъди, липса на отменени постановления за прекратяване и липса на дела по Закона за отговорността на държавата за вреди.
Мона запали лют скандал за "Евровизия" минути преди финала
26.02.2026. Ще се сбъдне ли пророчеството на Волф Месинг?
Промени при продажбата на автомобил и строги правила за електрическите тротинетки
Софийският градски съд отказа регистрация на партия „Трети март“
Следвайте тези прости съвети и пилешките гърди винаги ще бъдат сочни
Тези дати на раждане са под специалната закрила на Вселената
Над 50 души бяха блокирани в кабинков лифт
За всеки повод правя тази сполучлива погача с газирана вода
Страхотна победа за българския национален отбор по тенис до 12 г.
Направете това с теменужките през февруари, за да цъфтят непрекъснато
Чийзкейк Орео без печене – кремообразен десерт, който се топи в устата
Георги Ганов нахлу на сесия, удари жестоко общински съветник
-Помните ли, че преди три години ми предсказахте, че ще имам три деца и съпруг?
-Помня, разбира се.
-Дойдох да попитам - кога ще имам съпруг!..
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Няма надежда за BG с такава съдебна система. Няма!!
Само с такива новини да се свързва Средец!
Аман от новини за повярвали си местни "пигмей"!