5 грешни убеждения, които ви пречат да забогатеете
16 Април 2016, Събота, 19:22 ч.
Източник: snews.bgДа, ти искаш да спечелиш много пари – или поне така си мислиш. Но посланията, които обществото ни ти праща или в които сам се убеждаваш, може би те дърпат в друга посока. Време е да промениш отношението си към богатството. Започни с изкореняването на тези погрешни убеждения от съзнанието си.
1. Богатите хора са груби и зли
Да, има много примери за заможни хора, които се държат лошо с останалите. Но има и много такива, които спазват закона, а и отделят голяма част от средствата си за благотворителност. Затова не слагайте всички под общ знаменател.
2. Многото пари служат само за купуване на безполезни неща
Това твърдение е вярно само ако изберете да пълните дома си с десетки вещи, които вероятно няма да използвате. Но никой не е казал, че трябва да бъде така. Ако употребявате парите си за пътувания, нови преживявания, подаръци на близките си, ще установите, че те наистина могат да ви направят щастливи.
3. Заслужавам само толкова пари
Има едно масово убеждение, че ако се стремиш към големи печалби, ти си алчен, егоистичен, пресметлив. От друга страна обаче – защо да е лошо да печелиш, ако си умен, работиш здраво и имаш нюх? Позволете си да мечтаете мащабно. Именно така най-известните милиардери на света са поели към успеха.
4. Хората, които правят пари, не се интересуват от нищо друго
Такива хора има, но в същото време е имало/има и хора като Стив Джобс и Бил Гейтс, които се интересуват какво наследство ще оставят след себе си и как да помогнат на нуждаещите се. Много предприемачи се стремят да създадат нещо трайно и полезно. Вие сами избирате дали да сте като тях или фокусът ви да бъде изцяло в богатството.
5. Парите ще ме променят
Били сме свидетели на случаи, в които печалби от лотарията или голямо наследство променят хората. Но става дума за неочаквано състояние, за което човекът не е работил. Ако печелите постепенно, чрез работа или инвестиции, няма да се поддадете на изкушенията и да се промените. Затова – вземете се в ръце и нека 2016-а бъде вашата наистина успешна във финансово отношение година.
Тутманикът се къса на конци: Една стъпка го прави пухкав, висок и богат на сирене
Есента идва на 23 септември в 03:05 часа: 6 неща, които да направим в деня на равноденствието
ГДБОП спипа 28-годишен мъж, държал множество файлове със сексуално насилие над деца
Бивша служителка на ДАНС осъди прокуратурата след 5 години разследване за шпионаж
Грипът идва още в началото на октомври
ПБ напълно забранява на тировете да изпреварват по магистралите, ще са само в дясната лента
Задържаха бившия кандидат за президент Калин Джорджеску
Черен понеделник в Хисарско: Мъж загина след тежка катастрофа, друг издъхна пред дома си
Народният представител проф. д-р Владимир Гончев проведе работна среща в УМБАЛ-Бургас
Последният ден решава пъзела: „Възраждане“ и ДПС още без обявени кандидати за президент
Световно кино с безплатен вход в Бургас: Фестивал „Карантината“ гостува в Морското казино
Мъж от Средец се преби с електрическо возило, отказа проби за алкохол и наркотици
Не съм го казал аз, народът го е казал – че ситият на гладен не вярва. Аз го чух много отдавна и ми се видя глупаво.
После пораснах и научих доста неща. От другите хора, но и на свой гръб. И разбрах, че е истина.
Едната причина е в гладния. Сиромах човек – жив дявол, лъже, за да оцелее.
Но другата причина е в сития. Сит сред гладни – това значи богат.
Богатство не се трупа с труд. Пак народът го е казал – от работа гърбав се става, но богат не се става. Богатство се натрупва с лъжи, кражба, „печалба в рамките на закона“.
Колкото по-безочливо човек трупа пари, толкова повече страх хваща да не му ги отнемат. Затова лесно решава, че бедните са некадърни и мързеливи, завиждат му. Но много трудно приема, че ги движат мотиви, различни от неговите. Че може да не му искат парите, а просто да се нахранят. Затова не им вярва. Никога!
Между Дунава и Родопите живеем 7 милиона души. От тях я има, я не, един милион „сити“ – не живеят на кредит, хранят се здравословно, поддържат се физически, грижат се за външния си вид, „почиват“ си по няколко пъти в годината по курорти в чужбина. Останалите сме „гладни“ – оцеляваме на кредит, тъпчем се с боклуци, живеем „втора употреба“. „Почиваме“ пред телевизора – като гледаме „Богатите също плачат“.
Шест милиона души и – още шест милиарда – по целия свят мълчим, скърцаме зъби, докато не ни писне. Тогава се събираме на групи и крещим. Към „ситите“.
Нищо чудно, че не ни вярват. Те не ни се молят. Пращат ни полицаи, бирници, мутри. Ако трябва, ще ни бият със собствените си ръце, за да вземат „своето“.
А ние, вместо да отвърнем, им приказваме.
Наистина не е за вярване!
Те няма да ни поканят на софрата си.