Извънредно! Запали се бързият влак Бургас-София
14 Април 2016, Четвъртък, 03:58 ч.
Автор: Flagman.bg, снимка: Нова твНяма пострадали пътници
Локомотивът на бързия влак Бургас-София се запали тази нощ. За инцидента, станал в отсечката между Айтос и Карнобат, съобщи Нова тв.
„Оказва се, че вторият локомотив, който е прикачен на задната страна на композицията, въобще не работи и няма как да върне вагоните с пътниците на предишната гара. Вероятността всички да прекарат нощта насред нивите е повече от реална...”, пише свидетел на инцидента.
От Нова съобщават, че по тяхна информация няма пострадали пътници.
След инцидента пътуващите са били закарани с автобуси до Ямбол, откъдето били качени на друг влак.
Вместо в 6 ч. обаче те ще пристигнат в София чак към 11 ч.
Ето защо хипермаркетите не спират да ни мамят
Посрещаме Възкресение Христово без чадър, а на Гергьовден не празнувате на поляната!
Красотата в Бургас има ново име –„Sunny Shape“ (СНИМКИ)
Тя има номер като на Васил Божков и често приема негови обаждания
30/04/2024, Вторник 08:30
0
Щангите ни аут от Олимпиадата, ако не платим днес, Коджабашев на крачка от голям провал
30/04/2024, Вторник 08:12
1
Тази вечер имаше силно изригване, очаква ни нова магнитна буря до часове
30/04/2024, Вторник 08:00
0
Арестуваха кандидат-президент в САЩ
30/04/2024, Вторник 07:35
0
Забравете всичко, което знаете - 37 градуса вече се счита за висока температура
30/04/2024, Вторник 07:29
0
Великденски намаления в Триа Сити Център (СНИМКИ)
Съветски гаубици на Саддам Хюсеин ще спасяват Украйна
30/04/2024, Вторник 07:00
0
Тази статистика е шокираща - всеки четвърти в България е над 65 години, парите за пенсии...
100-километров разлом заплашва Югоизточна Турция със земетресение от 7-а степен
30/04/2024, Вторник 06:17
1
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Уби 22 невинни хора.