Омбудсманът на Бургас Таню Атанасов тотално изпуши! Вижте какво написа в позивна до медиите

„Уважаеми дами и господа, изпращам Ви един опит за ироничен поглед върху тъжните явления в нашия живот, с крехката надежда да се посмеем над тях!” С това обръщение към медиите общественият посредник на община Бургас Таню Атанасов започва несвойствено за заеманата длъжност изложение, което публикуваме  по-долу без редакторска намеса. Получихме го в редакционната поща.

Таню Атанасов е избран за обществен защитник през 2007 г., няколко месеца преди да падне червеният кмет Йоан Костадинов. Самият Таню Атанасов преди това е бил общински съветник от БСП, един от най-активните живи лидери на Столетницата в Бургас – на БКП, а после и на БСП. Името му като общественик  нито веднъж не се е свързало с корупция или с нарушаване на моралните и етични норми. През 2003 г. Таню Атанасов написа първия си опит за портрет, но той не бе така глобален, а бе свързан с конкретно лице – тогавашният бигбос във футбола Христо Порточанов. Книжлето бе озаглавено „Опит за портрет” и се появи по системата „Самиздат”. Разпространяваше се от ръка на ръка, с ясен автор – Таню Атанасов.  В него Порточанов бе буквално разбит – като  психологическа характеристика и поведение в обществото.

Таню Атанасов е на 70 години. Отдавна е пенсионеран като кадър на нефтохимическия комбинат – заемал е технологична, а после и обществена ръководна позиция там,  откъдето получава и повече от прилична пенсия, допълвайки я в наше време с възнаграждението на омбудсмана, което пък се равнява на това на председателя на местния парламент.

Нито веднъж за 9 години защита на онеправданите граждани не се чу да е влязъл в директен сблъсък с управник, с някой местен олигарх или разложен представител от съдебната власт, или отМВР. Работата му е  тиха и незабележима като обществен отзвук, което, съвсем логично, напълно обезличи и обезсмисли присъствието на тази длъжност в политическия живот на общината.

Вече 10 пъти след края на първия мандат на Атанасов през 2011 г. Общинският съвет провежда конкурс за нов омбудсман, но се явяват все хора с тотална липса на качества да изпълнят подобен обществен дълг. Така Атанасов продължава да седи безметежно в кабинета си и да изпълнява тези функции – но явно дотолкова му е писнало, че вече е прописал публицистика от скука.

Ето и прозренията му в думи и числа:

Закономерностите на лъже-демокрацията по време на преход към демокрация

• Борим се упорито с всички сили срещу мафията и корупцията цели 25 г., в резултат на тази борба се превърнахме успешно в държава на мафията и корупцията.

• Борим се срещу престъпността с полиция, жандармерия, железни врати, решетки по прозорците, камери по улиците и площадите – тя напук на взетите мерки, строги закони и все по-нови и големи борци в ръководството на МВР, прокуратура и съда, става все по-всеобхватна, силна и легитимна.

• Борим се с олигархията неуморно и неспирно в парламента, правителството и президентството, в партиите и гражданските сдружения. В резултат на успешната борба – тя става все по силна, нагла, недосегаема. Управлява необезпокоявано цялата страна и света! Според вестник „Индипендънт“ през 2016 г., 1% от най-богатите хора в света ще владеят 99% от богатството на всички останал.

• Борим се под мъдрото ръководство на поредната партия за свобода, справедливост и сигурност, но в резултат – непрекъснато се ограничават правата и свободите на гражданите, справедливостта е с развързани очи, а сигурността непрекъснато намалява.

• Борим се срещу старата номенклатура и агентура, създадохме нова номенклатура и агентура.

• Колкото повече се борим успешно да усвояваме европейски средства по различни програми и умни проекти, толкова повече се отдалечаваме от европейските стандарти на управление и живот.

• Колкото повече европейски пари усвояваме за интеграция на българските роми, толкова повече те се интегрират в цигански гета.

• Борбата срещу интернационализма доведе до мултикултурализма.

• Колкото повече президенти, министър – председатели, правителства, партии и парламенти се борят да приключат с прехода към по-добър живот, толкова повече хоризонта на прехода се отдалечава.

• Борим се да станем държава от „белия свят“, станахме държава от „третия свят“.

• Колкото повече партийните централи се борят да обединят гражданите около своите партийни програми и обещания, толкова повече народа се разединява и противопоставя един на друг.

• Борим се упорито срещу последиците, причините непрекъснато ги пораждат.

• Грандиозната борба срещу „кой“ роди простия отговор – че въпросът вече не е „кой“, а че няма кой да свърши нещо качествено и почтено в името на общия интерес.

• Борим се за светло бъдеще, връщаме се в тъмно минало.

• Борим се успешно под ръководството на стотици партии, граждански организации и движения за правата на европейски граждани, а резултатът е обратен – не е гарантирано правото на труд, достъпно здравеопазване и образование, на достоен и спокоен живот. Милиони българи напускат страната, защото не могат да приемат тези резултати на прехода.

• Борим се с пот на челото срещу агресията още в детската градина, училището, улицата, работата – а резултата е плачевен. Агресията завладява необезпокоявана всички сфери на човешката дейност.

• Борим се неуморно за възраждане и спазване на християнските добродетели и морал – в резултат на което десетте божи заповеди предизвикват само иронична усмивка и се нарушават масово от вярващи и невярващи.

• Неуморно и непрестанно политици и държавници от международен и роден мащаб, без да се щадят, се борят за демокрация и мир, за защита на общочовешките ценности- резултата от тази величава борба е повече войни, повече смърт и разрушения, повече терор и страдание, повече разплакани детски и майчини очи, разрушени човешки съдби и ограбени надежди на цели поколения.

• Борят се световни правителства и лидери с програми, директиви, харти и декларации на конференции, конгреси, симпозиуми за опазване на планетата Земя, за да дадем поне шанс на бъдещите поколения – резултата е ежедневно варварско замърсяване и унищожаване на почва, вода и въздух, в името на нейното унищожаващо величие – Печалбата.

• Борят се денонощно всеизвестни и неизвестни лидери и страховити полицейски и разузнавателни служби, срещу организираната престъпност, проституцията, робството, наркоманията и други болести на съвременната цивилизация, изразходват се стотици милиарди за тази борба. В резултат на тази „успешна“ дейност – мафията овладява и ръководи цели отрасли на световната икономика, управлява държави и региони, робството се възражда, експлоатацията на детски труд става масова и необезпокоявана, наркоманията и проституцията убиват милиони животи и разрушават бъдещето на човешкия род.

• Борбата срещу 16-тата република на Съветския съюз, доведе до превръщането ни в 27-та провинция на Европейския съюз и 51-ия  щат на САЩ.

• Единствен резултат от борбата срещу бедността и неграмотността, която се води от години от международните институции – ООН, Световната Европейска банка, МВФ, правителства, фондации, граждански организации е увеличаване броя на бедните, гладните и неграмотните!

• В резултат на борбите на българската политическа класа срещу посредствеността, шуробаджанащината, и политическите протекции при назначаване на важни държавни и публични длъжности – след всяка поредна подмяна се оказва, че тези мотиви са водещи и определящи при всяко назначение от всички следващи борци.

• Борбата за независимост на медиите от партиите, доведе до тяхната зависимост от парите.

• Борбата срещу задкулисието, за повече гласност и откритост води до повече задкулисие, уреждане на тъмно правилния човек на сделки и интереси.

• Борбата срещу пороците успешно ги превръща в норми на поведение!

• Всички борци обещават, че като расте производството и властва конкуренцията на пазара, цените на стоките и услугите непрекъснато ще падат, качеството ще расте, заплатите ще растат и живота ще стане песен.  В резултат на тази борба производството расте, цените чувствително растат, качеството става все по-съмнително, заплатите почти не се променят, богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни. Животът става все по-труден и нерадостен за по-голямата част от населението.

• Неуморната борба на световните лидери и правителства срещу т. н. „тероризъм“, в която се включиха мощни армии и държави, доведе до война между религиите, а от там до война на цивилизациите, има само една крачка.

• Борбата срещу тоталитаризма и утвърждаване на демокрацията по насилствен път, води, единствено към нов тоталитаризъм.

• Борбата срещу негативните последици води до решително увеличаване на причините, които ги пораждат.

• Борбата за утвърждаване на красивата форма довежда сигурно до запазване на грозното съдържание.

• Упоритата борба на световната „прогресивна“ общественост срещу старата структура на блоковото противопоставяне между държавите, успешно доведе до създаването на „нова прогресивна“ структура на глобално противоборство между религиите, цивилизациите и хората.

• Борбата срещу диктатурата на пролетариата доведе до диктатура на олигархията.

• Колкото повече се борим за свобода и независимост толкова повече ставаме зависими и несвободни.

• Борбата на мастити лидери и дипломати за повишаване на доверието, сътрудничеството и сигурността между държавите води категорично до трайно влошаване на междудържавните отношения, разрушаване на доверието, създаването на нови огнища на напрежение и кървави войни, до възникването на нови разделителни граници и блокове на враждуващи страни, до масово преселение на народите.

• В борбата срещу двуличието и двойния стандарт, победи лицемерието и задкулисието.

• Борбата срещу „борбата“ е сигурния начин да оцелеем! Не са нужни 45 години, и 27 стигат!

• Да живее „борбата“, източник на всички наши нещастия!


*Заглавието е на редакцията