Как „Океански риболов” бе откраднат и ликвидиран

Източник: periscope.bg

Държавното предприятие „Океански риболов” беше една от гордостите на социалистическата система. Българският риболовен флот започва да се създава в началото на 20 век, но истински разцвет при него започва след 1960 г., когато правителството на НРБ предприе политика на разширение на флота и инвазия в този отрасъл. Създава се държавната компания „Океански риболов”. Започва закупуването на кораби от СССР, ГДР и Полша. По-късно кораби се произвеждат за нуждите на предприятието и от Варненската корабостроителница.

Постепенно се създава един доста солиден флот, който започва да мери сили с водещите държави и компании в бранша. Седалището на фирмата е в Бургас. От морския град са и най-много от заетите моряци. В края на 60-те „Океански риболов” започва да носи вече твърда валута за страната. Годишно десетки хиляди тонове риба се улавят от траулерите на риболовния флот. Част от продукцията е за вътрешния пазар, но повечето от улова се пласира в чужбина.

Стоката се продава в Близкия изток, Румъния, Унгария, Монголия, както и в републиките от бившия СССР. Прави се пробив и в държави като Бразилия, Аржентина, Колумбия, Уругвай. Продава се стока и в над 10 африкански държави. Обикновено се захранват „братски” страни като Ангола, Мозамбик, Зимбабве, Алжир, Либия и др. Продава се срещу валута, която е крайно необходима за държавата през онези години. Годишно от търговията с риба и рибни продукти в бюджета влизат по 100-120 млн. долара през 70-те години.

Корабите обикалят всички морета и океани

Най-много се лови обаче в Атлантическия океан, както и в западните части на Индийския. Български кораби достигат и до Тихия океан. С част от парите се купуват нови кораби и техника, другите се използват за нуждите на икономиката. Моряците, които работят в „Океански риболов”, пък имат особен статут - получават част от заплатата си в долари. Позволяват си да купуват вносни стоки. Семействата им придобиват статут на по-заможни и богати хора.

Георги Георгиев сега е на 63 години. Работил е дълги години като моряк на корабите „Физалия”, “Аурелия” и „Цикония”. Сега е пенсионер и си помага, като извършва строителни ремонтни работи по домовете.

През 70-те и 80-те години беше златното време

Тогава имахме голям флот, разполагахме с много информация и успявахме често да разберем първи къде е голямата риба. Ние като моряци печелехме и добри пари. Аз лично съм обиколил сигурно над 50 пристанища, спомня си ветеранът.

„Океански риболов” се разраства много през 80-те години. Предприятието разполага вече с огромен флот и голяма производствена и сервизна база. Има и много имоти в България и в чужбина. Действащите кораби в тези години са близо 40. Те са разделени в няколко типа и класа:

- Тип Тропик (СССР): като корабите Феникс, Пеликан, Лебед и др.
- Тип БМРТ (СССР) като Фрегата, Балкан и Чайка.
- Тип Атлантик (ГДР) като Алка, Цикония, Ралида, Олуша и др.
- Тип Б-418 (Полша): Афала, Офелия, Физалия, Сагита и др.
- Тип Сибир (Транспортно-хладилни кораби-ТХК (СССР): Слънчев бряг, Златни пясъци, Лазурен бряг, Китен и Албена.

Другият начин за лапане на държавни пари във флота

Във Военноморска база Атия край Бургас се завръща от плаване фрегатата "Дръзки". Преди 5 г. под името "Ванделаар" нашето МО я купи на старо от Белгия. Корабът застава на кея, екипажът слиза на брега, на борда остават само дежурните. Дизелгенераторите, които произвеждат ток по време на плаване, обаче продължават да работят. Спрат ли те, спира токът и електрониката на кораба изключва.

Така е на "Дръзки" пета година. И втора година на другите две фрегати "Верни" и "Горди" и на минния ловец "Цибър", също купени на старо от Белгия. И четирите кораба страдат от липсата на трансформатор за преобразуване на напрежението и честотата на подавания от брега ток.

Защо е нужен той? Ами защото системите на всички белгийски фрегати не могат да използват ток от нашата електрическа мрежа. Ето защо на брега трябва да се монтира устройство, което да преобразува електричеството по наши стандарти. По неофициална информация всеки един от трансформаторите струва около 150 000 евро. "Дръзки" е купен за 23 млн. евро, а другите 3 машини - за общо 54 млн. евро.

Да направим обаче някои елементарни изчисления. Дизелгенераторът на една фрегата харчи около 50 литра нафта на час. Което означава, че за един месец (720 часа) се изгарят около 30 тона. Превърнато в пари, нафтата излиза малко над 60 000 лв., или 30 000 евро.

Какво излиза? Че за 5 месеца всяка фрегата изгаря по един трансформатор. Трите нови кораба вече са изгорили по 2. А "Дръзки" - цели 10. От МО не дават смислен отговор на въпроса защо досега не са купени трансформатори за корабите. В него няма нищо специално, той е обикновено, стандартно съоръжение. Но дали пък някой от МО не си прави комисиони от покупките на дизелово гориво?

След 1989 г. обаче започват пробивите

След като идва демокрацията обаче, като по сигнал всички екипажи започват да правят каквото си искат. Продават продукция с цел лична печалба в Конго, Нигерия, ЮАР и други африкански държави. Продава се целият добив на по-ниски цени без документи и никакво осчетоводяване. Според някои информации по това време корабите се използват и за пласиране на нелегална военна продукция в тези региони. Това става със съдействието на хора от структурите на ДС. Капитаните и екипажът действат заедно.

Някои от корабите въобще не се прибират в България, биват продадени, други изчезват в нелегалност

От 130 хиляди тона на година добив на рибни продукти само за 3-4 години „Океански риболов” буквално се разпада. Предприятието губи и официални пазари и достъп до редица води и пристанища. В началото на 90-те години излиза на сцената българският бизнесмен Петко Русинов.

По това време той е генерален директор на „Океански риболов”. По някакъв начин успява да приватизира частично предприятието. Държавата обаче също си запазва дял в дружеството. След това вече започва и безконтролната продажба на активи и имущество. Няма яснота на каква цена Русинов е придобил държавна фирма. Според шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов обаче

по негово време е продаден почти целият траулерен флот

Някои от корабите, които са били в лошо състояние, били ремонтирани за няколко месеца и след това пласирани в чужбина. Най-често купувачи са компании, действащи под либерийски или панамски флаг. Процесът продължава до края на 90-те години. За смешната сума от 2,5 млн. долара е продаден най-новият тогава кораб във флота „Феникс”. Това става по времето на правителството на Жан Виденов. По това време „Феникс” лови риба край Камчатка. Той е спазарен за продажба с руски търговец. Корабът „Албена” изчезва изведнъж и няма информация къде точно е продаден. По-късно е задържан в гръцки води.

Тръгва проверка на компанията, която установява липси за 18 милиона долара

И досега обаче няма яснота как и къде са отишли тези пари, нито пък са наказани виновниците. Пак според Пламен Симов пък през 1989 г. в „Океански риболов” е имало тайна банкова сметка на стойност 120 милиона долара. За тези пари също нищо не се знае. Според Симов тази сума била

една от причините за убийството на Андрей Луканов

години по-късно. Тази версия обаче не е доказана. “Океански риболов” започва бавно да се спуска надолу по стълбицата на дълговете, фалита и неефективното управление. Постепенно предприятието задлъжнява и към своите работници. Натрупват се неизплатени заплати за 3,5 млн. долара. Част от хората и досега чакат своите пари, въпреки че над 80 процента от сумите вече са преведени. Дружеството обаче постоянно трупа загуби и дългове.

Така се стига до 1998 г., когато след няколко неуспешни опита да реши проблемите на риболовната компания с местни сили Министерството на промишлеността

обявява международен търг за избор на ликвидатор на риболовния ни флот

Търгът е спечелен от консултантската компания “Ърнст енд Янг” и от април с. г. тя започна да подготвя ликвидацията на дружеството. По това време задълженията на „Океански риболов” достигат близо 10 млрд. неденоминирани лева. Около 3,8 млн. долара са неплатените от години заплати на моряците. Стопанска банка има претенция за 1,7 млн. долара. Има задължение към Експресбанк по внесена от банката гаранция в лондонска банка в размер на 460 хил. долара. Останалите задължения са към държавата и други кредитори.

Активите на дружеството са оценени и подготвени за продажба чрез международен търг. Сделките се одобряват от отдел “Ликвидация” в Министерството на промишлеността. В края на май мениджърът по експлоатацията на фирмата кап. Костадин Патранесков обявява, че фирмата “Океански риболов” струва около 10 млн. долара, ако бъде купена в пакет заедно с пристанището, хладилната база и хотел “Атлантик”. Ако не се намерел купувач за цялото предприятие, то щяло да се продава на парче. В този случай обаче моряците щели да получат част от парите си, а за останалите ще бъдат обезщетени с компенсационни бонове. Така и става.

Бавно имущество и активи започват да се продават от синдик. Това продължава десетина години, през което време не остава нищо от „Океански риболов”. През юни 1996 г. е арестуван един от предишните ликвидатори на дружеството, Пламен Маринов. Финансова ревизия открила негова лична сметка в малтийска банка “Мид Мед” с 50 000 долара. Маринов действал като съдружник в малтийската риболовна фирма “Лазур маритайм” и като такъв сключвал фиктивни договори, неизгодни за “Океански риболов”

На безценица са приватизирани траулерите “Атлантик” и “Аврора”. Купувач е Петко Русинов - президент и съдружник в около 15 фирми.

През 1996 г. бургаският окръжен съд опита да обяви “Океански риболов” в несъстоятелност и да назначи синдик, както разпорежда Търговският закон. Върховният съд обаче върна отново дружеството в процедурата на ликвидация по искане на един от кредиторите - териториалното данъчно управление в Бургас, което предяви претенции към три от етажите на административната сграда на “Океански риболов”. Етажите са продадени без търг на фирмата “BS - фиш” за 35 хил. долара. Претенцията на данъчните по това време според някои източници е за 270 хил. долара.

Делото срещу Пламен Маринов пък е един от примерите за импотентността на българската съдебна система. Сагата Пламен Маринов - "Океански риболов" е на път да се превърне в най-дългия български съдебен сериал, който продължава близо 14 години. През това време прокуратурата два пъти удължи срока на разследването, а съдът пък три пъти връща делото на прокуратурата за прецизиране на повдигнатите обвинения.

Маринов бе арестуван през 1996 г., а година по-късно освободен срещу внушителна гаранция от 1,5 млн. лева. На 21 декември 2005 г., две години и половина след старта на процеса, Бургаският окръжен съд призна ексликвидатора за виновен по всички повдигнати обвинения - за длъжностно присвояване в особено големи размери, престъпление по служба и съставяне на официален документ с невярно съдържание, и го осъди на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Три години пък апелативните магистрати умуваха върху присъдата, издадена от колегите им, докато най-накрая на 22 януари т.г. я потвърдиха изцяло. Сега пък се оказва, че втората инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила. Така сагата продължава. А междувременно най-голямата българска флотилия вече е спомен – горчив...