Знаковите адвокати Потеров и Дичев искат да са апелативни съдии
Йордан Дичев и Благой Потеров искат да сменят тогата си със съдийска, вероятно за да се докажат и във висшата магистратурата
17 Март 2016, Четвъртък, 13:33 ч.
Автор: Иван КОЛЕВ, снимки: Иван КОЛЕВИ главният секретар на Община Бургас Божидар Кънчев е подал документи
Бургаските адвокати Благой Потеров и Йордан Дичев са кандидати за апелативни съдии, научи Флагман.бг. Двамата са подали документи за четирите свободни позиции в наказателните колегии на съдилищата - в Бургас (1 свободно място), Варна (1 свободно място) и Пловдив (2 свободни места).За двамата, особено за Потеров, е известно, че поемат защитите на подсъдими за тежки криминални престъпления.
На Благой Потеров се носи славата като защитник в най-тежките наказателни дела, извеждащ процеса до възможно най-добрия край за клиента си. Потеров нашумя особено много, след като бе нает от обвинения като поръчител на убийството на Георги Николов-Мечката руски бизнесмен Анатолий Домнушкин през 1996 г. Потеров бе възлова фигура в процеса срещу Атанаска Георгиева, която уби малката Алекс от Поморие м.г.. Той представлява и Димитър Димитров, арестуван за гангстерското убийство на наркодилъра Иван Попов-Костов в Поморие. Малцина знаят, че Благой Потеров е бил съдия през 90-те години.
Другият виден кандидат Йордан Дичев се е специализирал в наказателните дела за причиняване на смърт на пътя, където често представлява обвиняемите. Той е любимият адвокат на бившето ръководство на Университет „Асен Златаров”, представлявайки ексректора инж.Николай Ралев, който години наред мачкаше в съдебните зали журналисти, дръзнали да оповестят безобразията във вуз под негово ръководство. Тези дни Дичев отново нашумя като пое защитата на бившия шеф на СИК в Бургас Димитър Вергиев по делото му срещу журналиста Божидар Божков.
Като адвокат Дичев е известен с безцеремонното си поведение в съдебната зала.
Освен кандидат за апелативен съдия адвокат Дичев участва и в конкурса за апелативен прокурор, обявен от Висшия съдебен съвет. Дичев е с най-високата сборна оценка преди предпоследния етап „решаване на казус“. За едно място в Апелативна прокуратура-Бургас се борят 26 човека.
В конкурса за апелативен съдия конкуренцията е още по-сериозна. Сред подалите документи са още няколко известни адвокати от Бургас. Сред тях са адвокатите Манол Чакъров, Цветелина Куманова, служителят на БОП Бургас Надя Митева, Светослав Патронов и старши разследващ полицай Ренета Пеева. За мястото в най-висшата инстанция на Темида в региона се състезава и главният секретар на Община Бургас Божидар Кънчев, който е юрист по образование(ВИЖ ЦЕЛИЯ СПИСЪК ТУК). Кандидатите ще се явят на писмен изпит на 2 април в Националния институт на правосъдието в София.
В категории:
Темида
Малки лазарки посетиха Университет „Проф. д-р Асен Златаров“
26/04/2024, Петък 18:21
0
Този българин заработи 3 млн. долара в Холивуд
26/04/2024, Петък 18:00
0
Преди лятото: Ремонтират ключови пътни отсечки в Бургаско
26/04/2024, Петък 17:48
0
Завръща ли се Нана
26/04/2024, Петък 17:41
0
В този ресторант подаряват бутилка вино, ако не докосвате телефона си
26/04/2024, Петък 17:20
0
Забравете за банани, ябълки и други подобни на Евро 2024
26/04/2024, Петък 17:00
0
Лек автомобил е преобърнат в канавката край Черноморец
Какви са мерките срещу епидемията от кокльош
26/04/2024, Петък 16:40
0
Ето защо Алек гледаше Мария с такова презрение
26/04/2024, Петък 16:37
0
Силви ще съди участничките в Ергенът
26/04/2024, Петък 16:21
3
0
Препоръчай (0)
България 2015-а: Туристи-бежанци, протести и ....
И британският премиер Дейвид Камерън дойде на посещение и се увери как България охранява границите на ЕС. Снимка: Ройтерс
Бежанци, протести, ремонти, роми, акушерки, катастрофи, туристи, присъди… Така вероятно изглежда България през 2015 г. на думи. Зад тях, разбира се, се крият много конкретни имена, дати, факти, съдби, истории... Едни помним, други най-вероятно - не.
Но годините се сливат, събитията ги разграфяват, а обзорите… припомнят. За да се види накрая колко въпроси са останали без отговор под чертата.
Бежанците и Вълкан
Вълкан Хараламбиев. Това вероятно ще е името, което търсачките у нас ще вадят като синоним на бежанската криза през тази година. Вълкан Хараламбиев - граничният полицай, изстрелял куршума, който първи уби нелегален бежанец в Европа. Това се случи през октомври – край Средец, близо до границата ни с Турция.
И едно нарицателно ще изскача като кошмар от търсачките – камионът-ковчег. Историята от края на август е за 71 бежанци, които бяха открити мъртви в български камион на една магистрала в Унгария. Каналджиите, също българи, бяха арестувани, чакат присъди.
Иначе - "24 нелегални задържани в София", "36 бежанци спипани в хотели и хостели" , "Хванаха камион със сирийци"…тези новини станаха ежедневие. Но поне голямата бежанска вълна ни отмина. Остана само метафората, че и бежанците не искат в България.
Плажовете ни празни, но пък мръсни
Плажът, шезлонгът, цената, водата, туристът – български, но особено руски…2015-а ги постави на особено изпитание.
От една страна заради войната в Украйна, от друга - заради подкрепата ни за санкциите срещу Русия.
И да, няма какво да се спори - отлив имаше. Но най-вече български - към гръцките плажове.
Дори се наложи премиерът от трибуната на парламента да ни "спусне" да ходим на нашето море. Всички, даже депутатите и министрите.
А синонимът на морето ни в търсачките ще е Лозенец - емблема на сезон 2015. Сигурно си спомняте... плажът с фекалиите.
Дупка, дупка, лентичка, асфалт...
Нови магистрали и отсечки, открити тържествено с рязане на лентички в присъствието на президента, премиера и почти целия кабинет. Това бе един от често повтарящите се сюжети и през 2015 година. Ремонтите станаха повод за много задръствания, дори и за убийство на магистрала "Струма".
Но пък и чакането си струваше – магистрала "Марица" вече е цяла - чак до границата ни с Турция. А премиерът ни прати по нея да пием кафе в Истанбул.
Ремонтирани и пуснати бяха едни от "най-разораните" участъци на "Тракия", а "Струма" подмина Дупница и стигна до Благоевград. Метрото пък стигна летището.
Но годината мина и в броене на дупки. В една от най-известните се превърна тази в "Дружба". Тя бързо стана трап и яма и запуши движението в София през пролетта.
Хубавите пътища обаче "дадоха газ" на една опасна традиция, която пред 2015 година взе много жертви:
Газ, спирачка, гонка... и войната на джигитите
В разгара на лятото гонка край Лесидрен уби две невинни деца – 16-годишно момиче и 15-годишно момче. Гонка през август доведе до смъртта и на 10-годишно момиче в Ловеч. Жертвите и ранените на пътя тази година отново са стотици.
Не мина и без зрелища. Едно от най-големите, за щастие бе с щастлив край. Помните, нали, полупълната цистерна, която увисна на магистрала "Хемус" на 80 метра височина. Само чудо спаси шофьора, който вися на мускули часове наред и бе изваден малко преди да остане без сили.
И още една голяма трагедия на пътя – през октомври над 50 коли се сблъскаха в тунел на магистрала "Хемус". В адското меле, невиждано у нас, загинаха трима, но експертите казаха, че жертвите е можело да бъдат много повече.
Многото катастрофи принудиха управляващите да променят Закона за движение по пътищата, да криминализират гонките и да вдигнат глобите. Дали това ще помогне – ще отчитаме догодина.
Темида – тука има, тука няма... престъпление
Няколко ключови клиенти на Темида чуха оправдателна присъда тази година. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов вече е невинен по всички обвинения срещу него. Зам-шефът на ГЕРБ чу оправдателна присъда и по делото за шестте "НЕ" - единственото, по което бе осъден на две инстанции на 4 г. затвор. В крайна сметка през септември Апелативният съд го оправда окончателно и по него.
В края на годината за невинна бе обявена и бившата социална министърка Емилия Масларова. Тя бе обвинена за присвояването на 11 млн. лв. при ремонт на социален дом в Стара Загора. Делото се точи 5 години, а прокуратурата поиска 20 години затвор за бившата министърка. В крайна сметка Масларова дочака да чуе, че е невинна.
"Невинен" чу в съдебната зала и бившият зам.-шеф на ДПС и парламента Христо Бисеров. Той бе обвинен за неплащане на данъци в особено големи размери, за недеклариране на сделки, както и за посочване на фалшиви данни в декларацията му пред Сметната палата.
Още една оправдателна присъда по ключово дело се чу тази година. Бившият главен секретар на Министерския съвет в служебното правителство на Марин Райков, Росен Желязков, бе оправдан за аферата "Костинброд". Скандалът за надпечатани над 300 000 незаконни бюлетини гръмна преди изборите през 2013 година.
Филип Златанов, прочул се като Филип Тефтерчето, заради бележника със записки с инструкции кого да обвини в конфликт на интереси, също се размина със затвора. Вместо поисканите 3 години зад решетките той получи условна присъда.
Още едно дело доби популярност тази година. Но то завърши с присъда. Мъж от врачанското село Градешница бе осъден на половин година затвор, защото е... откраднал 16 л. ракия от съседката.
И всичко това на фона гнили ябълки и опрасквани съдийки.
Протест ли бе да го опишеш…
И протестите станаха ежедневие. Сигурно няма да стигне и страница да се изброят всички, които излязоха да търсят справедливост на улицата.
Протестираха таксиметрови шофьори, родители, учители, журналисти, ученици, железничари, природозащитници, библиотекари, вложители в КТБ. Протестирахме срещу ТПТИ и срещу ромите, а ромите протестираха срещу нас. Протест имаше срещу вселенския патриарх Вартоломей, срещу Давутоглу, срещу по-скъпите винетки, срещу спирането на предаването на Петър Волгин, срещу Цацаров. Артисти протестираха срещу Волен Сидеров, националисти протестираха срещу полицията.
Полицията протестира срещу държавата. Униформените, които цяла година пазиха протестите на другите, в края й сами блокираха кръстовища и затвориха улици, недоволни от орязаните им пари и бонуси. Полицаите постигнаха своето, за другите – не стана ясно.
И още един невиждан протест затвори годината със заявка, че ще премине в другата – на съдиите. Те излязоха с тоги на улицата, редом до тези, които утре може да съдят и заедно поискаха справедливост.
Българите на кайма, циганите – в… забавачка
Българите на кайма, викаха настървени роми в Сливен в телевизионния ефир през март. Мургавите ни сънародници бяха герои в не един и друг сюжет. Това, разбира се, е традиционна нишка в ежедневието не само през 2015 година. Но през 2015 г. ромите бяха герои почти във всичко – от бунтовете в Гърмен и Орландовци до промените в Закона за социалните помощи.
Вероятно, защото мургавите ни събратя за сефте станаха официален електорален таргет на ДПС. Още в началото на годината тогавашният лидер Лютви Местан поиска детска градина във всяко гето и обяви за своя цел №1 образованието на ромите.
Покрай новата роля на ромите Ивайло Калфин и Лютви Местан влязоха в сблъсък. Първият предложи (и наложи) родителите на непълнолетните родители да не получават детски, а вторият отвърна, че моделът "деца раждат деца" е традиционен за ромската общност. Но през нея ромите се оказаха особено активни и в центъра на важни събития.
Пази детето... в Борисовата и от акушерки
Стара истина е, че отношението към децата е мерило за качествата на всяко общество. А децата на България и през 2015 година бяха подложени на сериозни изпитания. През пролетта акушерката Емилия Ковачева стана известна в цялата страна, след като на нощно дежурство преби почти до смърт бебето Никол. Момичнцето се възстанови макар и трудно, а акушерката е в затвора.
През юли друга жестокост към дете накара България да настръхне – малкият Еци бе пребит от двама тинейджъри, на които бе поверен от майка му да ги гледа. Детето изпадна в кома и се бори за живота си, но за щастие и тук краят бе щастлив.
На 2 юни, по време на сирените в памет на Ботев, Борисовата градина отново стана лобно място – на деветокласника Георги. Момчето бе убито с нож, а убиецът му все още е неизвестен на полицията.
Добрата новина:
Годината не беше само в черни краски. Доброто обаче по традиция е по-тихо от злото, затова и много често не разбираме за него.
Ето някои от добрите новини. "Три деца са намерили дом, любов и грижа, благодарение на Стойна Митрева от санданското село Ново Делчево. В продължение на 16 години тя се опитвала да има своя рожба, но безуспешно. Затова решила да осинови Ради, Влади и Мария и да изпълни живота им с обич".
Или "Треньор по танци вече 4 години учи младежи с двигателни увреждания в София да танцуват".
И още: "Инженер от Варна от години изработва и дарява на българските болници медицинска апаратура. До сега Кирил Малеев е направил близо 20 дарения за над 100 000 лева. Изделията му са иновативни инструменти, които се прилагат в ортопедията и хирургията", "Бизнесмен обзавежда старчески дом в Хасково"...
Със сигурност има и още. Дано доброто се множи, а лошото - заспива... тази година.
Още подобни новини и анализи четете в Dnes.bg!
За пръв път страната ни беше вкарана в най-тежката група през 2015 г. (базирайки се на наблюдения от предходната година), като тогава за основна причина бяха посочени проблемите във финансовия сектор, особено при банките с българско участие. В най-новия си доклад за България в рамките на Процедурата по макроикономически дисбаланси Европейската комисия посочва, че банковият сектор в България се е стабилизирал след кризата от 2014 г., но все още не са решени много проблеми във финансовия сектор. Такива има по линия на свързаните лица, качеството на активите и липсата на адекватна диверсификация на портфейлите.
Символичен напредък
Европейската комисия посочва в своя доклад, че действията на правителството относно отправените през март 2015 г. препоръки са довели до "ограничен" или "някакъв" напредък. На езика на Брюксел това означава, че кабинетът е обявил началото на определени мерки, но те или са недостатъчни, или прилагането им не е започнало, а може и да не започне.
Експертите все още виждат проблеми, свързани със сделки между свързани лица при банките, застрахователите и пенсионните фондове. Това според комисията е слабост на надзора и трябва да се намери решение след провеждането на прегледа на активите във финансовия сектор. Процедурата обаче трябва да бъде извършена съгласно най-добрите международни практики и впоследствие да бъдат предприети конкретни действия от страна на компетентните институции за отстраняване на проблемите, пише в документа.
Комисията отбелязва мерките на правителството да намали бюджетния дефицит и да повиши събираемостта на данъците. Най-важните стъпки са при мерките за контрол на акцизните стоки, по-голямата събираемост на косвените данъци и подписаните споразумения с други държави за обмяна на данъчна информация.
Отвъд финансовите проблеми Брюксел посочва множество други слабости, които пречат на икономическото развитие на страната. При старите проблеми - прекомерни регулации и административна тежест, неефективна съдебна система, некачествено законодателство, особено при процедурите по несъстоятелност и ширеща се корупция, напредъкът почти липсва.
Дългите процедури по несъстоятелност водят до обезценяване на активите и губят както кредиторите, така и длъжникът. Затова компаниите предпочитат да трупат просрочени задължения, вместо да влизат в процедура по несъстоятелност. Това създава несигурност и намалява цялостната атрактивност на икономиката за инвеститорите, пише в доклада. Некачественото законодателство пък води до правна несигурност, както и до непрозрачни и непредвидими процедури. Липсата на независима, качествена и ефективна на съдебната система отблъсква инвеститорите, е заключението на ЕК.
Други напредват
Като цяло през тази година по-малко държави членки са засегнати от икономически дисбаланси в сравнение с предходната година (виж графиката). Вече има шест страни, при които липсват дисбаланси по тази процедура на ЕК. Сред тях е и Румъния, която е постигнала напредък спрямо миналата година.
"Може ясно да се види, че държавите, предприели най-всеобхватни и най-своевременни реформи в своите икономики, вече усещат тяхното положително въздействие. Останалите държави трябва да положат повече усилия, ако искат да създадат повече работни места и растеж за своите граждани", коментира комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.
Всички държави членки, за които е установено, че са засегнати от дисбаланси или прекомерни дисбаланси, ще бъдат подложени на специфичен мониторинг, адаптиран към степента и естеството им. По този начин ще се засили надзорът на ответните мерки на политиката на държавите членки чрез по-активен диалог с националните органи, чрез мисии и доклади за напредъка, се казва в становището на ЕК.
През март и април комисията ще проведе допълнителни двустранни срещи с държавите. На тях ще се обсъждат докладите с националните органи. През април страните от ЕС трябва да представят своите национални програми за реформи и своите програми за стабилност (за страните от еврозоната) или конвергенция (за страните извън валутния съюз).
Въз основа на всички тези източници през пролетта комисията ще представи своите предложения за нов набор от специфични за всяка държава препоръки, насочени към основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Препоръките ще съдържат и фискални насоки и ще се основават на прогнозата на ЕК от пролетта, която ще включва окончателни бюджетни данни за 2015 г., потвърдени от Евростат.
Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и не окончателно, обособяване на българска държава след близо пет века османско владичество над България.
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес село Йешилкьой западно от Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.
Преговорите и решенията на Санстефанския договор изострят силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете помежду им намират временно решение през юли 1878 г. с Берлинския договор, който преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Противоречията относно санстефанските клаузи са сред предпоставките за разпадането на Съюза на тримата императори седем години по-късно.още »
Март
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова.
След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. още »
Април
Първата българска държава (наричана още Дунавска България в отличие от Волжка България) е държава на ранните прабългари и славяни, просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 680 до 1018 г. Неин основател е кан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешни Бесарабия и Добруджа, влиза в контакт с местните славянски племена и принуждава Византия да му плаща данък през 681 г. Първоначално столицата ѝ е в Онгъла, впоследствие се установява в Плиска, в края на 9 век - във Велики Преслав, а след превземането и от византийците в края на 10 век се премества в Охрид.
Най-голямото си териториално разширение Първата българска държава достига през 9 век, когато към първоначалните територии по Долен Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешни Албания, Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период настъпва централизация на държавното управление. Тя е съпроводена с процеси на асимилация и консолидиране на разнородните групи от населението в средновековната българска народност, общият език на която се развива на основата на славянския. През 864-866 г. при княз Борис I християнството става държавна религия, което води до значителни промени в културния живот на държавата и т. нар. Златен век на цар Симеон I. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Византия, Константинопол.
Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци, печенеги и руси, водят до отслабване на държавата и падане на столицата Преслав под византийска власт през 971 г. Движението на комитопулите води до възраждане на държавността в Югозападна България, но близо половинвековната борба на цар Самуил с император Василий II завършва с окончателна победа на Византия и край на Първата българска държава. Още...
Май
Дойран (паралелно име Полин, Поленин, Полянин, варианти Дорян, Догрян, на македонски литературен език: Дојран, на гръцки: Δοϊράνη, Дойрани) е исторически град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война.
Първите засвидетелствани от античните автори обитатели на района около Дойранското езеро (в античността Празиас или Празиада) са пеоните. Хипократ в 5 век пр.н.е. пише, че страната около Празиас е гореща и блатиста и страда от много наводнения. Жителите й живеят в къщи от дърво и тръстика, построени в самата вода и използват лодки еднодръвки. Херодот също в 5 век пр.н.е. казва в Пета книга на своята „История“, че пеоните около езерото Празиас, тогава заемащо почти цялата Дойранска котловина, са многоженци и живеят в къщи върху наколни платформи, до които се стига по един единствен тесен мост.
Още...
Юли
Ноември
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова.
След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. още »
ДВ: Медии, които са близки до Делян Пеевски, веднага Ви обвиниха, че сте написали статията си под влиянието на Иво Прокопиев и „Икономедиа”. Вярно ли е това?
Щир: Не е вярно. Тук се задействаха едни механизми, които са обичайни за някои български медии, особено за медиите, близки до Пеевски. Който критикува, веднага бива дискредитиран. Вярно е обаче, че смятам медиите на Прокопиев („Капитал”, „Дневник”, а и „Медиапул”) за по-сериозни от медиите, близки до Пеевски, като „Блиц”, „Пик”, „Всеки ден” или „Телеграф” - изобщо, цялата група. В този смисъл наистина съм повлиян от медиите на Прокопиев, но просто защото ги смятам за по-сериозни.
ДВ: С други думи, статията Ви не е поръчкова, така ли?
Щир: Не! Категорично не! Но прочетох и един коментар от анализатор, който е критично настроен към медиите на Пеевски. Според този автор, моята статия е знак, че германското правителство използва авторитета на „Шпигел”, за да предупреди България да внимава какви хора има във властта. Такава интерпретация е точно толкова погрешна, колкото и интерпретацията, че Прокопиев ме използва като инструмент за написването на тази статия. На германското правителство и през ум не му минава да използва „Шпигел”, за да окаже въздействие върху някоя държава. Моята статия е просто продукт на един журналист на свободна практика, който публикува в „Шпигел” своята гледна точка за случващото се в България.
ДВ: В статията си твърдите, че Еврокомисията ще обърне внимание на случая „Пеевски”. Какво точно имате предвид?
Щир: Формулировката в окончателния вариант на статията не е съвсем ясна. Аз бях написал само, че според доклада на ЕК за България, Брюксел възнамерява да подпомогне работата на българската прокуратура с чуждестранни наблюдатели. И че в България е разпространено мнението, че между главния прокурор Цацаров и Пеевски съществува известна близост. Но в резултат от редакторската намеса, в окончателния вид на статията двете теми някак се преплитат. За да го кажа ясно: аз не съм писал, че Еврокомисията възнамерява да наблюдава Пеевски. Писах само, че Брюксел смята да изпрати независими експерти, които да наблюдават работата на прокуратурата.
"Дневник" публикува без редакторска намеса интервюто на "Дойче веле" с германския журналист.
Г-н Щир, Вашата статия за Делян Пеевски в "Шпигел" предизвика в България голям интерес. Очаквахте ли такава реакция?
- Всъщност да. Защото и друг път се е случвало. Например когато "Дойче веле" цитира мои статии за България.
Медии, които са близки до Делян Пеевски, веднага Ви обвиниха, че сте написали статията си под влиянието на Иво Прокопиев и "Икономедиа". Вярно ли е това?
- Не е вярно. Тук се задействаха едни механизми, които са обичайни за някои български медии, особено за медиите, близки до Пеевски. Който критикува, веднага бива дискредитиран. Вярно е обаче, че смятам медиите на Прокопиев ("Капитал", "Дневник", а и "Медиапул") за по-сериозни от медиите, близки до Пеевски, като "Блиц", "Пик", "Всеки ден" или "Телеграф" - изобщо, цялата група. В този смисъл наистина съм повлиян от медиите на Прокопиев, но просто защото ги смятам за по-сериозни.
С други думи, статията Ви не е поръчкова, така ли?
- Не! Категорично не! Но прочетох и един коментар от анализатор, който е критично настроен към медиите на Пеевски. Според този автор моята статия е знак, че германското правителство използва авторитета на "Шпигел", за да предупреди България да внимава какви хора има във властта. Такава интерпретация е точно толкова погрешна, колкото и интерпретацията, че Прокопиев ме използва като инструмент за написването на тази статия. На германското правителство и през ум не му минава да използва "Шпигел", за да окаже въздействие върху някоя държава. Моята статия е просто продукт на един журналист на свободна практика, който публикува в "Шпигел" своята гледна точка за случващото се в България.
В статията си твърдите, че еврокомисията ще обърне внимание на случая "Пеевски". Какво точно имате предвид?
- Формулировката в окончателния вариант на статията не е съвсем ясна. Аз бях написал само, че според доклада на ЕК за България, Брюксел възнамерява да подпомогне работата на българската прокуратура с чуждестранни наблюдатели. И че в България е разпространено мнението, че между главния прокурор Цацаров и Пеевски съществува известна близост. Но в резултат от редакторската намеса, в окончателния вид на статията двете теми някак се преплитат. За да го кажа ясно: аз не съм писал, че еврокомисията възнамерява да наблюдава Пеевски. Писах само, че Брюксел смята да изпрати независими експерти, които да наблюдават работата на прокуратурата.
Ех Кате , ех Касабова не всичко е пари. Съществуват още достойнство,морал,професионална чест и пр. Ти не ги ли знаеш тези работи скъпа.
Какво ще кажеш за съдбата на следственото дело срещу теб по повод освободената от държавна такса частна фирма. Кой успя да го потурчи.
Помощ от приятел май е имало.
Да ни стават тука нидуразумениа с нашийя дивиз, затва изричну оточнявами, чи въ каним да учити при нас, щот да ни разкривами излишни филийали ний при вас.
Аве, некой от форума да познава един Капо ди тути капи или нешо такова като капа му й прякура. Мноо бил печен тойя, чи затва гу издирвами.
кой ше мъ заштитава ся ве
Дай още цитати в натурален вид.
кой ше гледъ ся делуту
кажи кат та питам ве дичаф
Пуснете Дичев да стане прокурор в апелативна, за да продължат кооперацията с Кошничаров.
Боклук до боклука, майно льо...
Срещу Потера нямаше ли заведено дело затова ,че освободи от държавна такса една частна фирма .Той скоропостижно напусна работата си като съдия.В известен период беше съдия в Бургас. Каква е съдбата на това дело след като по грешка беше унищожено. Беше ли възобновено.
Е преди да се знае това, как тогава го допуснаха до конкурса. Кой беше героят от култовата фраза " верни денги" по делото на Домнушкин .
Онзи ден той бе задържан във Варна след като бе издирван по следствено дело за измами. Според наблюдаващия прокурор Васил Ангелов от Търговище на адвоката е предявено обвинение за 5 измами на граждани от Шумен.