Пра-праплеменницата на Левски: Нека се замислим в каква България искаме да живеем!

На годишнините от рождението и гибелта на Васил Левски прекланяме глава в памет на този великан на българщината, но най-истински бихме могли да почетем личността му, като се замислим в каква България искаме да живеем и в делата си да бъдем честни, достойни и непреклонни, за да направим страната си по-добро място за живеене. Това каза в интервю за бургаския вестник „Компас“ пра-праплеменницата на Апостола на свободата Христина Богданова. „Той ни завеща: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“, добавя дамата, която носи във вените си кръвта на Дякона.
Апостола на свободата е вярвал в българите и в България – та нали затова жертва живота си съзнателно и отговорно, за да я има България и да пребъде, подчерта Христина Богданова пред наш репортер.
„Това, че свободата – лична или национална, е въпрос на личен избор и на кураж да го отстояваш, е един от големите уроци, които научих от Васил Левски. Този избор ни прави хора, но да го направим вероятно е невъзможно, ако сме неграмотни в най-широк смисъл на това понятие. Личната позиция и отстояването й изискват познание, мислене, усещане и осъзнаване на нюансите, разграничаване на фактите от инсинуациите. Левски го е знаел – затова през целия си живот е търсел знание, трупал е опитност от другите и от собствените си преживявания, споделял е наученото. Разбирал е, че духовната нищета е по-страшна от робството, защото ражда страх, примирение и подчинение. Превръща хората в рая, отнема изконното им право да правят избори и да ги следват независимо от цената, за да бъдат хора“, подчерта Богданова.
„Левски дълбоко е вярвал, че по-добре е да умреш прав, отколкото да живееш приведен – в дребномислие и духовна теснота, когато страхът поглъща недоволството, а умът затихва сломен. Целият му живот го доказва – собственият му стремеж към знание в детските и младежките му години, опитът му като учител във Войнягово и Еникьой, цялата му революционна дейност, която има, освен всичко останало, мощен просветителски характер, включването му заедно с брат му Христо като един от съоснователите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) през 1869 г.“, добавя дамата, която е магистър по психология и психопатология на развитието. Завършила е и журналистика, но работи като психотерапевт. „Благословена съм от съдбата във вените ми да тече и от кръвта на един от най-великите българи, да нося в себе си и от неговите гени. Гордея се, че произлизам от този род на достойни, честни и смели хора, истински родолюбци, свободни по дух и непреклонни пред ударите на живота – такъв за мен е бил Васил Кунчев, но и неговите родители – Гина и Иван, братята му Христо и Петър, сестра му Яна и съпругът й Андрей. Така Яна и Андрей са възпитавали своите деца, а оживелите – своите, докато стигнем до днес. Така се опитваме и аз, и останалите родственици да възпитаваме своите деца, съхранявайки ценностите на един истински български род. И затова, освен повод за гордост, това ме обвързва с огромната отговорност да живея достойно и честно, да съхранявам, доколкото мога, през поколенията спомена за един от най-великите българи, уроците и ценностите, на които той и неговият род ни учат.“, каза още пра-правнучката на сестрата на Левски - Яна. От дома на по-голямата си сестра в Карлово, Дякона Игнатий поема пътя за Белград и участието си в Първата българска легия. Тя е една от най-ярките му съмишленички. От деветте деца на Яна и Андрей Начови, само Гина, София и Елена имат поколение в наши дни.
На 1 март Христина Богданова ще посети училище „Васил Левски“ в Свети Влас, а след това ще се срещне и с бургазлии. Срещата с пра-правнучката на Яна Кунчева е организирана от Община Бургас.