Депутат се притесни за бургаските чиновници заради промените в Закона за културното наследство

Автор: Лъчезар Лисицов



Кандидатът за кмет на София от последните местни избори Вили Лилков е загрижен от усложняването на процедурата по мероприятия, свързани с преустройване на недвижимите културни ценности по общините.

Той даде пример как служители от администрацията в Община Бургас или Област Бургас ще се налага да бъдат разхождани до София и да се занимават с неспецифични дейности.

Идеята на ГЕРБ е чрез промени в Закона за културното наследство да се създадат специализирани териториални звена в общините, които да се занимават с преписките по преустройствата.

Законопроектът днес бе приет на първо четене, като срещу него гласуваха част от Реформаторския блок (РБ), както и БСП.

Според тезата на Вили Лилков, депутат от ДСБ и от опозиционното крило в РБ, това няма да опрости процедурата, а напротив.

В момента властта е концентрирана в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Той обаче няма нужния капацитет.

„Само ще пратим, и то ненужно, в общините една процедура, която и в момента е прекалено усложнена и с нищо няма да помогнем за нейното облекчаване”, каза Лилков.

Той обясни как протича една процедура в момента: „На първо място в деловодството на НИНКН се внася заявление за съгласуване от Министерството на културата на инвестиционно намерение, проект или устройствен план.
Втора стъпка – преписката отива към някой отговорен експерт.
Трета стъпка – водещият експерт получава подробна справка от Регистъра на недвижимите културни ценности за статута на обекта.
И сега – първата забележка към направеното предложение. Регистърът на културното наследство се води в НИНКН. Той не е цифровизиран, не е публично достъпен и затова експертът от съответната община трябва да дойде в София и да прави справка в регистъра каква е тази културна ценност, от какво значение е, да вземе най-общите параметри за тази културна ценност. Какво правим ние всъщност? Ние усложняваме работата на този общински служител.”

Вили Лилков продължи да описва процедурата: „Четвърта стъпка. Водещият експерт получава подобна справка и проучва документите за културната ценност, които са налични в Националния документален архив на недвижими културни ценности.
Втора забележка. Какво представлява Националният документален архив? Той се съхранява в НИНКН – не е цифровизиран, не е публично достъпен. И този експерт трябва да отиде и там. И експертът от Община Бургас или от Област Бургас ще прекара допълнително време в Националния документален архив да направи справка за този обект – колко пъти е променян, какви са неговите планове, какви преустройства е имало, променил ли си е статута и прочие, и прочие информация, която е на него необходима.”

Процедурата се състои от 13 стъпки, обясни още Вили Лилков. По някои от тях специалистите от общините ще трябва да правят много сложни съгласувания с всевъзможни експерти.
Според новия законопроект, ако общините не реагират по преписките, това ще се приема за мълчаливо съгласие с инвестиционните проекти, които ще минават впоследствие лесно процедурата през Министерството на културата.

Вили Лилков цитира колегата си от ГЕРБ Данаил Кирилов – че няма нищо по-лесно от това да накараш един чиновник да бездейства.

В случая администрацията ще има интерес да не се занимава със заплетените казуси и ще пропуска мълчаливо инвестиционните намерения, което може да засегне културните паметници, смята Вили Лилков.

Красимир Велчев от ГЕРБ реагира гневно и каза, че от РБ говорели против собствените си идеи – те настоявали за въвеждане на мълчаливото съгласие.

Лилков обаче отговори, че тази тяхна идея е за други сфери, свързани с търговски отношения. По отношение на културното наследство тя била най-неподходящо да бъде прилагана.

От Патриотичния фронт защитиха текстовете на закона и подкрепиха ГЕРБ. Според тях много културни паметници са в разруха и с новите разпоредби това ще бъде коригирано.
За да влезе в сила, новият закон трябва да бъде гласуван на второ четене.

Новите общински звена на този етап касаят само общините с районно делене, т.е. София, Варна и Пловдив. Според депутати обаче те засягат и другите общини. Най-малкото идеята за разширяване на обхвата е била обсъждана в парламентарните комисии.

До окончателното приемане на текстовете ще остане неяснота за точното им приложение.