Престъпността разцъфтя у нас заради пробойни в МВР и прокуратурата

През цялото развитие на България през тези 26 години след комунизма имаме един децифит на правосъдие, а когато няма възмездие за подобни неща (показни убийства - б.р.), то този модел се повтаря. Това заяви журналистът Йово Николов пред БНР по повод криминалните двете убийства, станали в разстояние на 24 часа и масовите грабежи на банкови клонове, заложни къщи и букмейкърски пунктове от въоръжени лица.

"Важно е времето, в което се случват тези неща – в един момент, в който ние си мислим, че държавата не е стабилна и в който се извършва една съдебна реформа, тези престъпления са знакови – те не показват, че ние грешим или че премиерът греши.

Стабилността не е най-важното, по-важна е сигурността на обществото, а тя се налага чрез правораздаването, на което ние имаме дефицит. Всеки един разстрел е показен, той няма как да бъде скрит", коментира журналистът. Според него, криминалните събития на тази седмица връщат към мутренските години.

"Този тип убийства, показни или не, не получиха наказание, което показва, че този модел на решаване на спорове е успешен. Парите не миришат, няма значение дали са в сенчестия или в белия бизнес – това е общото между тях, а другото е начинът на извършване на убийствата", обясни Йово Николов по повод разстрела на Веселин Стоименов, член на бившата силова групировка "ВИС-2" и на Александър Антов, собственик на модната къща "Агресия".

Според Йово Николов прокуратурата е виновна, че няма възмездие. Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) смята, че разследването на тежката престъпност е сложно за капацитета на МВР.

"Има разкривания, но при загубата на хора от състава си и то от опитните служители през последните години, това рязко е понижило капацитета", допълни той.

Според Безлов и разстрелите, и обирите от близкото минало, могат да бъдат причислени към добре планираните престъпления. "Обикновено такива убийства или отвличания започват да се случват когато възникват групи. Ако тази тенденция се запази, то вероятно има група или групи", допълни Безлов.

"За разлика от съдебната система, МВР може относително по-лесно да се реформира, убеден е той. "Големият проблем, който възниква е, че около 90% от бюджета на министерството отива за заплати и за социални плащания и така остават по-малко от 10% реално за технологии, а модерната полиция – това са комуникации, технологии за анализ, та дори не е само бензин", заяви анализаторът.

"МВР, ако иска да подобри структурата на разходите си, трябва да се освободи от хора, което автоматично означава проблеми с дейността на МВР и по-големият проблем като плащане на обезпечения на тези хора, защото разходите при пенсиониране трябва да бъдат платени.

Проблемът с МВР е същият, както с престъпността и с прокуратурата – МВР е най-нереформираното министерство в България. Не трябва да смесваме дейността на МВР с кримигенната обстановка, която е рефлекс от общественото усещането за сигурност", добави Йово Николов./news.bg