Кой и защо спори във Фейсбук

Източник: Фани Давидова, вестник Капитал

Малко неща повдигат духа в монотонния работен ден така, както участието в оздравителен и ободряващ скандал в социалната мрежа. Колко често сивата понякога гоголевска скучнота на административния делник засиява празнично, когато чужд ФБ пост те предизвика да избухнеш в компетентна ярост по важен геополитически въпрос или емоционално да се разтовариш по етнически такъв... или да потънеш в дълбок размисъл по афоризъм на Хорхе Букай, изписан на фона на гърчещо се от глад кученце.

В добрите стари времена, когато над интернет пространството властваше еднолично БГ мама, интернет общуването вървеше някак вяло, по ограничен брой тематични области, с лимитиран брой участници... скучна работа. Групите спорещи бяха някак предвидими, а невралгичните теми - неизменни: кърмещи срещу некърмещи; естествено раждащи срещу раждали секцио; майки, даващи чипс на децата си, срещу привърженичките на биохраните – останалото рецепти декупаж и взаимопомощ. Липсваха ведростта на скандала, очистващата сила на гнева, вдъхновението от собствената компетентност по всички животрептящи теми от духовното израстване, през външната политика и кулинарията до спорта и космическите изследвания.

Сега, в ерата на Фейсбук, толкова неща се промениха... В мрежата може да се спори за абсолютно всичко, но няколко са неувяхващите поводи за скандали и разправии, тези, които рано или късно изгряват на всяка стена. Да си ги преговорим:

Тъпи ли са котенцата

Започвам с тази тема и с удивлението си колко ярост може да предизвика едно рошавко животинче, натикано в чаша за шампанско, над главата му разпръскващ се фойерверк, а под носа му надпис – болд и италик, "Помириши круша, прегърни дете, радвай се на истинските неща в живота". Мрежата прелива от снимки на умилителни животинчета поставени в разнообразна домакинска утвар, които по необясним с правилата на здравата логика начин са свързани с горещи призиви да бъдем добри и да направим поне един човек щастлив – това обикновено са цитати от много умни хора, за достоверност е посочено името на твореца. Коментарите под подобни постове започват със смирени умозаключения, че хората наистина са забравили къде се крият простите, но истински неща в живота, следват две три скучни коментарни сърца и прегръдки , докато на сцената не излезе "Циникът" - той саркастично пита автора на поста как точно истинските неща в живота се крият в тиган с кученце. Титулярят на поста обидено отговаря, че стената си е негова, не е длъжен да дава обяснения на тъпаци, които нямат сърце, а само сиво ежедневие. "Подстрекателят" не поства коментар, а само карикатура на човече, което си забива вилица в окото. "Хейтърът" отговаря с дълъг и пространен коментар, от който става ясно, че му е писнало от клишета и че който само цитира чужди мисли, значи няма собствени такива и изобщо всички, които харесват котенца, кученца и деца, са загубеняци. Най-добрата приятелка на автора на поста дотичва на помощ и надменно поства мисъл от Ралф У. Емерсън (за чието съществуване е разбрала от Фейсбук и страницата му с 30 вдъхновяващи цитата), според който на фона на залез, камила и пирамида разбираме, че "Успех е да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… ". Това, разбира се, идва да ни покаже, че който посмее да каже, че клишетата са тъпи, ще се смее нарядко и по малко и няма да се радва на уважението на автора на поста и най-добрата му приятелка. Изобщо става страшно весело, но минаваме нататък към следващия евъргрийн, а именно:

България, българите и българщината

Признавам, това е любимият ми топик заедно с темата София срещу провинцията. Кървящата рана на загиващия патриотизъм се отваря рано или късно при почти всеки спор, в крайна сметка винаги стигаме до Ванга, но е задължително да се мине през Левски (революционерът), "Лудогорец" (отборът), 3 март (празникът), животът през времето на Тодор Живков и предателствата на Иван Костов. Разбира се, истинските родолюбци пишат винаги с главни букви, за да подчертаят патоса на ситуацията. Спорът може да започне от нещо съвсем невинно, като например някой клет човечец да напише на стената си неангажиращото: "Довечера играят нашите момчета, да стискаме палци!" Е това нищо и никакво изреченийце отприщва такава лавина от емоции, че... ах леле, мила майко! Някои хора, дето се казва, дебнат подобни постове и веднага се изтичват, за да съобщят на останалите в мрежата, че "въобще няма да си губят времето да гледат тия нещастници". Моментално получават отговор, че "затова сме на тоя хал, защото българите никога не се подкрепяме, а завиждаме, и че ако един българин не стиска палци на друг българин, то той (първият) не е никакъв българин (за разлика от втория), макар че всичките българи сме едни и същи завистници и нагаждачи". На стената се появява "Историкът", който предоставя на аудиторията факти и данни за качествата на българите през вековете, основно подлост и страхопъзльовщина – и вади извода, че заради турското робство сме безгръбначни и затова от нас нищо не става. Отговаря му "Патриотът" с контрааргументи за прочутото българско трудолюбие и гостоприемност, както и с това, че само ние сме спасили евреите през Втората световна война, а освен това българките са най-красивите жени по принцип. Подкрепя го "Майката", която казва, че ако ние самите не се уважаваме, и другите няма да ни уважават, и декларира, че самата тя възпитава в това децата си, макар че в училище ги учат точно на обратното. Поства се многозначителен коментар: "Народе????" Следва клип от youtube – Мистерията на българските гласове и 100 каба гайди. Разбира се, не минава и без "Хейтъра", който казва, че му е писнало от тъпанари, които се вълнуват от спорт, от идиоти, които се гордеят, че са българи, но пък мрази безродници с ниско самочувствие и изобщо неграмотниците по принцип. Тази тема може да продължи до безкрай или някак естествено да прелее в следващата незалязваща:

София срещу провинция

Тази тема ми е толкова любима, но напълно необятна, а пипалата й се разклоняват в хиляди посоки... Тези от София срещу локалните патриоти от Бургас, които имат нов център, Банско, които имат туристи и няма безработица, Габрово, които се радват на спокойствие и ниска престъпност, и т.н.; кореняци софиянци срещу пришълци; центърът срещу крайните квартали и кои впрочем ще наричаме "крайни", защото за родените на жълтите павета "Младост" е дъното, а пък "Младост" от своя страна се засягат и си го изкарват на "Люлин", защото те (от "Младост") са от по-преди в София, докато онези (от "Люлин") са по-големите селяни. Думата селяни отприщва ново адреналиново цунами. Мигновено се появява някой, гордеещ се със селския си произход и с баба си, която, разбираме, е на 110 години, здрава като бик именно поради селския си начин на живот и също така носител на патриархални ценности, виреещи само и единствено на село. Отговарят му, че като е толкова хубаво на село, защо не е останал при баба си, където му е мястото, а е дошъл да се мъчи в големия град. Още преди селянинът да успее да отвърне, някой подмята, че всички в България са от село. Това обаче удря в сърцето "Жълтите павета", които хладно отбелязват, че докато нечии баби са доили крави, техните баби са говорели на немски и френски в сладкарниците по Царя, но после дошли комунистите и край! Минава "Хейтърът", който казва, че всички са с провинциално мислене и че той лично и по-специално може да е от Симитли, но се чувства гражданин на света и на Европа, и то още много отпреди България да стане членка на Европейския съюз. Спорът си тече, но рано или късно винаги се стига до виновниците за настоящата тежка ситуация в страната, а това са:

Циганите

Те по принцип са виновни за повечето социални и житейски несправедливости защото те, циганите, си "знаят правата по-добре от нас", раждат деца като луди, а Европа ги защитава. На подобни тези "Правозащитникът" контрира с: ами раждайте и вие, кой ви спира, това са техните вековни обичаи и никой няма право да ги лишава от традициите им. "Подозрителният" веднага пита: "Вие, като ги защитавате, да не сте от БХК? Знаем ви вас – айде моля ви се!" Минава "Майката", която разказва, че като е била малка, е учила в един клас с циганчета, които били много симпатични, но сегашните циганчета не са като онези от нейното детство и на нея лично не й е приятно нейните деца да учат заедно с настоящи циганчета. "Толерантният" привежда пример от "един документален филм по телевизията", в който българско циганче е осиновено от холандско семейство и е станало виртуозен музикант. Това иде да докаже на аудиторията, че и от циганите могат да излязат примерни граждани, стига да ги гледат холандци, но неоспоримото доказателство веднага е разпердушинено от примери за ромски кражби, купуване на избори и пр. Следва подтемата за многото деца и социалните помощи и така до безкрай. Като следваща причина за житейските неуспехи на "обикновените българи" идват гейовете, които парадират с това по разни паради, а отскоро към тези, които сочим с обвинителен пръст, се присъединиха и бежанците, които не са бежанци, защото не всички имат деца, а са афганистанци, които са мъже и на които държавата плаща по 1000 лева на месец, вместо да ги дава на нашите си безработни.

На последно място сред евъргрийните на споровете поставям темата:

Политика

С известна носталгия по някогашните разкошни протестърски разправии отбелязвам, че политиката отдавна е демоде като повод за скандал. След 2013 някак си умря живецът у спорещите, отиде си яростта... тъжна работа. Явно всички наистина се увериха, че на политиците за нищо не може да се разчита, та електоратите станаха толерантни едни към други. Останаха един двама самотни играчи на това поле, които чат-пат успяват да припалят прежния плам я с тема за някое ново министерско назначение, я с провала на съдебната реформа, но като цяло умряла работа. Радостното е, че незаменимата Фейсбук експертиза по вътрешнополитически въпроси не отиде нахалост, а се трансформира в квалитетно и свръхкомпетентно познаване на геополитическите въпроси.
Международните атентати са радостно събитие, повод да си смениш профилната снимка, да си напишеш Же суи поредният еди-кой си и кротко да зачакаш коментарите по стената си. Разбира се, скандалът може да не стане веднага, все ще се намери някой жалостив, който с главни букви да изпише ПОКЛОН с три удивителни, но след няма и 2 минути ще се появи коментар: "Лицемери! Сега роните сълзи, а когато стана еди-какво си и измряха еди-колко си, мълчахте, НАЛИ??!!" Коментарът моментално е подкрепен от "Анализатора", който казва, че отдавна е предвиждал какво ще се случи, но когато го е пророкувал, всички са му се присмивали. В подобни спорове винаги изскача и нишката Русия, от която,се разбира, че има хора, които харесват Путин, защото не му пука от Меркел, а има и други, които обичат Чайковски и руската култура, но никога няма да одобрят политиката на Путин.

Понякога споровете така се разгорещяват и такъв поток от думи започва да се лее, че ми се приисква да ида на стена с кученце и да последвам съвета на незнаен учител от Сицилия да помириша круша и да послушам раковина, и да се радвам на дребните неща в живота.