Как ще се пенсионираме след 2015 г (ВАЖНА ТАБЛИЦА)

Според закона, пенсионната възраст на жените и мъжете от 2015 г. в трета (най-масовата категория труд) се увеличава с по 4 месеца до достигане на 63 г. за жените през 2021 г. и 65 години за мъжете през 2018 г. Необходимият осигурителен стаж нараства със същата стъпка до достигане на 40 г. за мъжете и 37 г. за жените, обяснява marica.bg.

Първият вариант, който предлага консултативният съвет, е изравняване на стандартната пенсионна възраст при жените и мъжете през 2036 г. на 65 г. и след това въвеждане на автоматичен механизъм спрямо очакваната продължителност на живота. При този вариант изискваната възраст за жените се увеличава с 2 месеца за година, а при мъжете – с месец.

Второто предложение е изравняването на възрастта да стане през 2028 г.

Повишението на пенсионната възраст на жените е с по 2 месеца на година до 2016 г., а за периода от 2017 г. до 2027 г. – с по 4 месеца за година. При мъжете пък е със стъпка 2 месеца до 2016-а и след това – с по месец на година.

Третият вариант е изравняването на 65 г. да е според годината на раждане.

Запазва се правото на ранно пенсиониране на работещите при тежки условия – първа и втора категория труд. И при тях обаче възрастта ще расте, докато разликата във възрастта за пенсиониране между първа и трета категория труд стане 8 години (сега е 13), а между втора и трета стане 3 години (сега е 6). Очаква се това да стане през 2029 г.

За полицаи, военни и надзиратели се предлага въвеждане на минимална възраст за пенсиониране, каквато за тях в момента няма.

Таванът расте от 840 на 1040 лв.

В момента максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход. Според първото предложение на съвета е процентът да стане 40. Изчисленията показват, че в такъв случай таванът на пенсиите ще се увеличи от 840 на 1040 лв. Това ще струва 32,4 млн. лв. допълнително за 2015 г. Пенсионерите, които няма да получават пълния размер на пенсиите си въпреки увеличението, ще са около 15 400.

Вторият вариант е таванът на пенсиите да е равен на максималния осигурителен доход за съответната година. Този вариант обаче предполага много големи разходи за пенсионния фонд, обясниха от министерството. Ако максималната пенсия стане 2600 лв. от началото на 2015 г., ще са необходими допълнително 51,6 млн. лв. Така 43 838 пенсионери ще получат действителните размери на пенсиите си, а само 125 ще останат ограничени на новия максимален размер.

Тя ще бъде различна за различните длъжности според тежестта на тяхната работа.

Максималният осигурителен доход се обвързва с минималната работна заплата, а вноските за пенсия и безработица се увеличават с по 1 процентен пункт от 2015 г. или от 2016 г.

Два са вариантите и за обвързването на тавана на осигурителния доход. Според първия той трябва да е равен на 8- или 10-кратния размер на минималната работна заплата (МРЗ) към януари на текущата календарна година. Другото предложение е осигурителният доход да не надхвърля 8- или 10-кратния размер на минималната работна заплата за месеца, за който е получен доходът, върху който се дължат осигурителни вноски. Според министър Христосков обаче вторият вариант е труден за администриране.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2015 г. трябва да стане 3040 лв., ако е равен на 8 минимални работни заплати, и 3800 лв., ако е равен на 10 заплати.

Предлага се също минималният осигурителен доход за земеделските производители да се изравни с този на останалите самоосигуряващи се. Ако това се приеме, той ще скочи от 240 на 420 лв.

Въвеждат помощ за безработица преди пенсиониране

Консултативният съвет предлага да се въведе възможност за дългосрочно безработните (повече от 1 година) на възраст 2 години преди пенсия да получават парично обезщетение (помощ за безработица в минимален размер за срок от 12 месеца). Така щели да се подпомогнат хората, които нямат работа и не отговарят на условията за придобиване право на пенсия за стаж и възраст. Това било по-икономична алтернатива на идеята за по-ранно пенсиониране с намалена пенсия.

Дава се допълнителна възможност право на парично обезщетение за безработица да се придобива при осигуряване във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 24 преди прекратяване на осигуряването. Ако човек избере този вариант, размерът на обезщетението е минимален (7,20 лв. на ден) и се изплаща 6 месеца. Така се дава възможност и на сезонните работници да придобиват право на парично обезщетение за безработица. Около 40 хиляди сезонно заети ще получават минимално обезщетение за безработица, казаха експертите.

Затвор за работодател, укриващ осигуровки
До 20 000 лв. глоба ще се начислява на работодател, който плаща заплати, но не внася осигуровки. Това ще стане, ако се възстанови отменена разпоредба в Кодекса за социално осигуряване. Работодателите може да отнесат и затвор – има предложение още от началото на 2015 г. да се въведе наказателна отговорност за длъжностни лица, които укриват осигуровки или пречат на контролните органи да установяват дължими вноски. Подобна мярка в първата половина на 2000 г. довела до бързо събиране на просрочени задължения в размер на 120 млн. лв.

Експертите настояват също да има 10-годишен давностен срок при събиране на просрочени задължения за осигурителни вноски. Мотивът е, че по-дългият давностен срок намалява загубите от отписване на просрочени задължения поради давност.
Друго предложение е да се въведе лична осигурителна вноска за държавните служители и служителите от специалните ведомства, които до този момент не плащат осигурителни вноски.

Тази мярка ще се прилага с компенсирано увеличение на работните заплати, за да не намалява реалният доход на хората, обясняват експертите. Така се осигурявала равнопоставеност на осигурените както в социалното, така и в здравното осигуряване.
Изискуемият стаж за отпускане на инвалидна пенсия трябва да бъде стаж, върху който са плащани действителни осигуровки.