Парламентът приема промените в Конституцията на второ четене

Парламентът ще гласува на второ четене промените в Конституцията. Измененията в основния закон предвиждат промени в съдебната власт и са следствие на обявената от правосъдния министър Христо Иванов реформа на съдебната система. Затова анализатори обвързват конституционните промени с бъдещето му в кабинета, съобщава БНТ.
Съгласие по текстовете на първо четене бе постигнато изключително трудно и стана известно като исторически компромис. Преди второто четене обаче бяха предложени текстове, различни от компромисните.
Историческият компромис бе постигнат през лятото след сложни преговори между парламентарните сили. Така на първо четене в края на септември промените бяха подкрепени от 184 народни представители. Политиците се съгласиха по няколко основни точки. Те приеха Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две колегии – съдийска и прокурорска. Депутатите гласуваха повече правомощия на инспектората към ВСС, както и пряк избор на магистратите. Освен това Висшият адвокатски съвет получи възможност да внася жалби в Конституционния съд. В името на компромиса, реформаторите трябваше да отстъпят от някои идеи на правосъдния министър. Ябълката на раздора се оказа разпределението на парламентарната квота в двете колегии. Гласуваният вариант на първо четене предвижда парламентът да избира шестима от членовете на прокурорската колегия и петима от съдийската. През месеците между двете гласувания, политическите сили направиха нови предложения извън обхвата на приетите на първо четене. С този аргумент депутатите от комисиите отхвърлиха идеите за отстраняване на главния прокурор при извършване на престъпление, за ограничаване на правомощията на пленума на ВСС, както и да бъде намален мандатът на тримата големи в съдебната власт. Гласуваха обаче за различно разпределение на съдебната квота от това на първо четене. Очаква се в пленарната зала да влезе предложението прокурорската колегия да се състои от 11, вместо от 12 души. Пет от тях ще са от парламентарната квота, а не 6, както бе гласувано през есента. Комисията реши още съдийската колегия да се състои от 14 души – 6 избрани от съдиите, 6 – от парламента и 2-мата председатели на върховните съдилища. Депутатите от комисията обаче не изключват в залата да се гласува различен вариант за разпределение на квотите.