Има мафия в здравеопазването! Предпочитам подкрепата на РБ и ПФ - ДПС са опасни, могат да те прекарат, без да разбереш!

Автор: Лъчезар ЛИСИЦОВ (снимка: Авторът)



Бургаският депутат от ГЕРБ Семир Абу Мелих вчера разкритикува остро монопола на Националната здравноосигурителна каса. Той обаче подкрепи бюджета на НЗОК. Днес бе приет и държавният бюджет за 2016 г. на първо четене в парламента. Потърсихме Абу Мелих да обясни идеите си за демонополизация на здравната система, както и за коментар на политическите събития.

- Г-н Абу Мелих, днес държавният бюджет бе гласуван на първо четене, като мнозинството се запази, макар и с леко разцепление в Патриотичния фронт. Има обаче един спор – кой е по-добре да подкрепя управлението – ДПС или Реформаторският блок с Патриотичния фронт. Вие лично кого предпочитате?
- Патриотичния фронт и Реформаторския блок!

- Защо?
- По-изчистена визия имат за нещата. Те са млади партии и общо взето искат да се докажат. ДПС са прекалено обиграни. Никой не обвинявам в злоупотреба с власт, но ДПС са опасни – може да прекарат някой, без дори да е разбрал. Затова е по-добре с фронтоваците и Реформаторския блок. ДПС е тежка партия с много традиции във властта. Това е лично мнение, а трябва да се има предвид, че аз не съм толкова нависоко в йерархията при взимане на политически решения.

- В ГЕРБ като че ли има колебание в това отношение, докато РБ твърдо държат на ПФ, за да може ДПС да са аут.
- Усеща се такова нещо, но аз съм за реформаторите и патриотите.

- Вчера разкритикувахте начина на финансиране на здравната система. С какво чувство подкрепихте бюджета на НЗОК – да не би с отвращение?
- Подкрепих първо - защото аз съм от тези, които подкрепиха това правителство. Втората причина е, че е даден някой лев отгоре – 130 милиона. И третата причина е, че има шанс покрай тези административни реорганизации, които се случват в момента (основен, допълнителен пакет и т.н.), да лъсне голата истина – че монополът на касата е проблем. Рано или късно системата ще гръмне. И при положение, че има някакви стъпки да се случи някаква случка – това е добър шанс с този бюджет да се види този път правилен ли е. Ако не е правилен, според мен ще се стигне до премахване монопола на касата. Ако е правилен – да са живи и здрави и браво на министъра, улучил е джакпота!

- Днес, докато се обсъждаше държавният бюджет, Йордан Цонев (ДПС) също заговори за проблема и поиска демонополизация. Защо никой не го прави, нали и те бяха на власт?
- Проблемът е, че Йордан Цонев, като го каже, и хората мислят, че има някаква далавера. Но истината е, че Йордан Цонев не бърка в това. Пет политически сили в Народното събрание в момента искат да се премахне монополът на касата. Това е официално в програмите им.

- Кои са тези политически сили?
- Патриотите, АБВ, реформаторите, на Бареков кои бяха – ББЦ, и ДПС. Официално е, те не го крият, аз даже съм ги питал. Само ГЕРБ и БСП са на обратното мнение. Като в ГЕРБ гарантирам, че не всички народни представители мислят по този начин.

- ГЕРБ не иска демонополизация на касата?
- Официално го нямаме в програмата. Няма ясна позиция – нека така да го кажа.

- Това не е ли абсурдно?
- На мен ли го казваш? Аз питам – това не е ли абсурдно? Да речем, че аз бъркам, но защо в цяла Европа няма монопол на касата?

- Никъде ли няма монопол?
- Никъде, никъде! Хърватия оня ден си събориха монопола на касата. Вкараха колпеймънта. Държавата плаща до едно ниво, разликата я плащат застрахователите. Няма логика при нас това да не се променя. Има един инат, а тезата ми е - без да имам доказателства - че най-сладките постове в държавата са в здравната каса. Това е една „банка” с 3,2 милиарда – който седне там, или който иска да седне там… няма по-сладка работа от това. Това е моя лична теза, но няма друга логика.

- Чисто практично за един обикновен човек може ли да обясните каква ще е разликата, ако има две здравни каси примерно?
- В момента какво се случва – ти щеш, не щеш плащаш и държавата взима осем процента от твоята заплата, вкарва ги в тоя фонд на здравната каса и оттам нататък – плаща за лечението на всички поравно. Казват й – солидарната система. Тя издъхва, защото тези, които имат по-големи заплати и съответно правят по-големи вноски, са недоволни, че дават много, а нищо не взимат. Те казват – ние градим това общество, а ние не сме някакви цигани заспали, дето лежим цял ден по гръб, и искаме нещо по-специално. А държавата отговаря: „Не, това е солидарна система, как не ви е срам да говорите по този начин, всички хора сме равни. И общо взето се получава това, че работоспособните се борят в условия на капитализъм – кой да работи по-добре, а здравната каса работи в чисти условия на комунизъм – всички сме равни. Приемаме, че това е правилно. Но здравната каса като взима от всички по осем процента и ги слага на едно място, тя не отчита, че има нови технологии за лечение, а ние сме 2015 г. – всеки ден се измисля ново лекарство, изобретява се нова машина. Който работи и внася вноски, казва: Аз вчера четох в Гугъл, че има лечение за моя рак, лекарството е одобрено, защо не ми го плащаш? И касата ти отговаря: Ами то няма пари! Защо няма пари – защото циганите ги изхарчиха, примерно, или защото еди-коя си болница изпомпила касата – някакви глупости! Какво се получава – тези, които вкарват пари в системата, не получават нищо насреща – няма! Оттам нататък се получават всички проблеми – болниците злоупотребяват, въртят фалшиви пациенти, защото няма смисъл да лекуваш един наистина болен – ще похарчиш една камара пари, а държавата няма да ти плати достатъчно. Този, който финансира системата, вече не иска да плаща вноски, защото като се разболее, пак вади пари от джоба. Този, който ръководи целия процес, не може да разбере какво се случва – хоспитализациите стигнаха 2 милиона. Гледаш една бъркотия, която е тръгнала от основната измама – "дай ми осем процента, а аз ще те лекувам за всичко". Няма механизъм, при който потребителят да контролира цялата система - все е администрация!

- Вие какво предлагате?
- Аз предлагам нещо много елементарно, което не струва нищо на българина – потребителят да влезе в центъра на системата. Не министърът, не законите, а самият потребител. „Ти нали си плащаш осигуровките при мене? Благодаря ти, много съм доволен, че си си платил осигуровките, а утре, ако се разболееш, аз ще поема до 60 процента от твоето лечение. Другите 40 – избери си някой друг, той да ги поеме. Т.е. да си избереш някой застраховател.” Като влезеш в болницата, двама започват да ти плащат сметката, двама контролират болницата, двама се грижат за теб. Единият е държавна институция и да кажем, че няма да се грижи толкова. Обаче оня, другият – дето ти е взел парите за застраховката, ръка ще ти целува да си доволен, за да може догодина да си пак при него. Това е най-лошият казус – ако си влязъл в болница. Истинският момент е при превенцията. Този, който ти е взел тези 40 процента, той ще направи всичко възможно да не се разболееш. Ще ти звънне, ще ти каже – ела, вземи карта за фитнес, отиди и тренирай, да си в добро здраве. Ще ти звънне към края на годината и ще каже: Ела, да ти направим преглед, да видим какво ти е, как си – той не иска да влиза в преразход. Истината е, че няма да му пука за теб като човек, а просто не иска да губи пари.

- Това е бизнес, да.
- Да, това е бизнес – той не иска да губи пари. И в този си стремеж да не губи пари той започва да те лекува по-добре и по-добре, и по-добре превантивно и изобщо не стигаш до болница. Това е моментът!

- Вие не искате две здравни каси примерно, а каса и застрахователи?
- Аз съм радетел на тази система, защото тя работи в Холандия най-добре и е доказана. Т.е. основният стълб е държавният – имаш я касата, обаче пускаш една ниша, където българинът казва – аз имам едни 10 лева, които останаха от моите вноски, и нека да избера на кой да ги дам. Нали българинът, като избере на кой ги дава, ще му държи сметка!

- Защо министър Петър Москов не го предлага, след като това е в програмата на Реформаторския блок?
- Според мен правителството няма директива да прави толкова големи промени. Вторият вариант е, че никой не е направил истинските сметки. Нямам друго обяснение.

- Да не би Москов да е питал, но ГЕРБ като парламентарна група да е отказала?
- Аз нямам такава информация.

- Говори се, че има мафия в здравеопазването.
- Категорично! Заради монопола има мафия – като имаш едни готови пари, които чакат да ги вземеш, какво да очакваш освен бандитите да се съберат да ги вземат.

- Кои са в мафията – частниците или…
- Всички! В България всичко е частно, нищо държавно не е останало. Дори смея да кажа, че в държавните болници частното е по-частно и от частните, защото загубата е за сметка на държавата, а печалбата е под масата.

- Излиза, че в парламента има лобисти на мафията.
- Може, няма да се учудя – всеки си носи отговорност, нали си имат глави на раменете. Аз идвам от частния сектор - нали съм управлявал болници, преди да вляза в Народното събрание – в моя лична полза е да остане монополът. Защото спиш на гръб – и пак ти плащат. Обаче питам аз, кое е по-добре – два месеца да е слънчево и десет години да вали дъжд, или обратното? Аз предпочитам сега да падне монополът, да стане истински пазарен механизъм, пациентът да избира къде да се лекува и да ходи наистина при най-добрите, а не връзкарите в системата да помпят.

- Вие сте практик и успешен мениджър, не си ли губите времето като депутат?
- Да, има нещо такова.

- Защо и докога ще го правите?
- Докато падне монополът на касата – това ми е фиксидея.

- Падне ли, подавате оставка?
- Веднага, на секундата се прибирам в Бургас.

- Защото тогава вече ще трябва да се борите за клиента.
- Не само това. Ще се върна, защото вече ще знам, че съм свободен човек и че не завися от някаква институция. Не завися от някой управляващ – дали ще ме погледне с добро или с лошо око. Не завися от 20 000 чиновника, а ще завися само от моя клиент – от болния човек, дали ще ме избере, или не. Аз това искам, защо трябва да завися от толкова чиновници?

- Вие признавате, че сте във властта, понеже зависите от нея - така излиза.
- Не, не, аз съм във властта, за да падне монополът в касата. Няма друг начин - ако само отвън вдигаш гюрултия, какво ще стане? Нищо!

- Вие дори не сте председател на здравната комисия…
- Защо трябва да съм председател на здравната комисия? Има си хора по два-три мандата в Народното събрание. Целта не е да си председател на нещо.

- Като на успешен мениджър не са ли Ви предлагали някакъв пост в администрацията– министър или зам.-министър в Министерството на здравеопазването?
- Не, не. Аз да не съм луд да ходя на държавни постове. Нито някой ми е предложил, нито някой ще ми предложи, а и да ми предложат – благодаря, не искам. Нямам нужда от такива постове и не това е идеята. Идеята е само една – да падне монополът на касата и да има диверсификация на плащането. Българинът да има правото на кой да си даде парите и после темата приключва, тотално приключва!

- Вие като обикновен депутат няма как да промените това.
- Не е така. Като говориш тук, ще те чуе един, втори, трети, четвърти, пети и най-накрая големците ще оправят нещата.

- Толкова ли е трудно да се направи това или…
- Разберете – 3,2 милиарда се разпределят в нашата страна, всеки се е вързал някъде. Това е фактологията. Не е толкова трудно да се направи, но кой продава лекарствата, колко струват лекарствата, защо са на тази цена? Кой може да каже? Кой знае тази държавна тайна? Болниците – защо са толкова, кой какво лекува в тези болници? Някой може ли да отговори на това? Нищо – държавна тайна. Ей това е бъркотията – това идва от монопола. Който е решил, за каквото е решил, стига да имаш връзки – включваш се към щепсела и си готов. Това е сегашната система, а изобщо не трябва да е така.

- ГЕРБ често бламирате законопроекти на министъра Москов.
- Не, показва се по-скоро някаква идентичност като най-голяма политическа сила, но „бламиране” е силно казано. Досега нещо да не е минало?

- Поорязахте някои неща.
- Дребни работи.

- Бойко Борисов много харесва Москов.
- Мисля, че го харесва и това не е лошо.

- Вие одобрявате ли първата му година като министър.
- Честно казано – да. За първа година не е лошо, факт е. Иска да направи нещо. Не съвпада с това, което искам аз по отношение на демонополизацията и т.н., но пък е по-добре от нищо. Ако той се провали, следващата стъпка в здравеопазването не е ясна. Желая успех. И на Таня Андреева (министърката в кабинета „Орешарски” – б.а.) желаех успех. Изобщо не ме интересува от коя партия е – това е български министър на здравеопазването.

- Москов питали ли сте го за демонополизацията?
- Да, питал съм го. Оправдава се, че българинът е толкова беден, че не може да си позволи да си прави застраховка.

- А вие казвате, че това изобщо няма да се отрази на джоба му.
- Категорично! Това са митове.

- Вие просто искате вноската да се раздели на две!
- Господ здраве да ти дава! Осемте процента вноска не идват изцяло от теб – 5,3 са от работодателя, а останалото е от тебе. Ей тази част, която е от тебе, искам да си остане в теб и да си избереш на кой да си дадеш парите. Какъв е проблемът? Застрахователите може да са частни, държавни, общински, всичко може. Имаш ли възможност на кой да си дадеш парите, всички ще се наредят да ти целуват ръце и ти ставаш началникът на системата. Като влезеш при доктора, ще стане като в Австралия – става, сваля ти палтото и ти го закача, защото зависи от теб. Ти си човекът, който командва. А в момента ти си просто една лична карта, едно ЕГН – паралелно минаваш покрай системата. При демонополизация остават само успешните, всичките паразити отпадат сами. Защото човек трябва да е луд да се лекува при някой, който не предлага добра услуга.