Земеделската министърка разгроми Петър Москов с анализ за данъка „вредни храни”

Автор: Лъчезар ЛИСИЦОВ, парламентарен репортер на Флагман.бг


Земеделският министър Десислава Танева разгроми законопроекта на Министерството на здравеопазването (МЗ) за данъка върху вредните храни. Пред репортери в парламента тя подробно изреди куп аргументи против реформата на колегата си Петър Москов.

Танева обясни, че земеделското министерство е сформирало работна група, която изследвала казуса, откакто законопроектът е бил качен на сайта на МЗ. Комисията приключила работата си преди един ден.

Десислава Танева заяви, че е готова да работи върху стратегия за здравословно хранене с колегите си от ведомството на Петър Москов. От друга страна тя отсече: „По отношение на предложенията на Министерството на здравеопазването за начина, по който да достигнем до целта, обаче имаме наистина много сериозни бележки.”

„Може да започнем по много пунктове да говорим за това. На обществения дебат ние ще представим своето становище и ако продължат дебатите, ще защитаваме всяка от позицията си", каза министърката.

Десислава Танева посочи, че такъв или подобен модел за демотивация употребата на вредни храни имало само в пет страни от Европейския съюз. В две от тези страни политиката се реализирала чрез диференцирана ставка на ДДС. Останалите три страни прилагат модела, макар и малко видоизменен, който е предложен и в законопроекта по закона за обществено здраве. В две от тези страни обаче обхватът на продуктите, върху които се дължи такъв данък, е много малък – две или три позиции, основно за напитки, съдържащи определени вещества, обясни министър Танева.

„Единствената страна, в която в подобен обхват е приложен такъв модел, е Унгария. Като по разговори, неофициални разбира се, резултатите от прилагането му са доста спорни. Нито е събран очакваният данък обществено здраве, в същото време са намалели чувствително приходите от ДДС от продажбата на продуктите, които са били обект на това облагане, което означава, че се е увеличил значително делът на сивия сектор за тези продукти, и трето – част от хранителния бизнес, който е произвеждал тези продукти, се е преместил в Румъния”, заяви още земеделският министър.

Според нея следва да се направи обстоен икономически анализ до какво би довел този модел.
По думите й той предполага недопустима държавна помощ за фирмите, за които няма да важи подобен данък. Според Десислава Танева новият данъчен модел вероятно ще трябва да се нотифицира от Европейския съюз.
Тя попита по какви критерии е определен обхватът на продуктите, които биха подлежали на такъв данък.

„Единният европейски орган по безопасност на храните, който дава научни становища въз основа на които се допуска, или не, храна на пазара, е EFSA и такъв доклад относно забрана за допускане на пазара на такъв вид храни няма и не съществува”, заяви министър Танева.
По думите й - преди всичко българските потребители биха били най-потенциално засегнатите от прилагането на закона, после – българският бизнес, но не земеделските производители, а преработвателните предприятия, които произвеждат тези продукти.

Работната група от здравното министерство направила анализ, като използвала най-простия начин – влизайки в магазин и анализирайки покупките на хранителни продукти, обясни Десислава Танева. 
Тя добави, че за толкова широк кръг продукти, които обхваща законът, това би означавало увеличение на семейния бюджет за храна.

„Там имаме увеличение от 9 до близо 100% за различни продукти. По отношение на разходите за едно домакинство продуктите, които са предмет на облагане по така предложения законопроект, съставляват 11% от бюджета на едно домакинство. Увеличавайки средно този пакет с 40% - означава близо 4,5 (процента – б.а.) увеличение на разходите за изхранване на едно домакинство, което мисля, че не е добре в сегашните икономически условия и в невъзможността доходите на домакинствата да растат достатъчно добре, за да може да се поемат подобни увеличения”, заяви Десислава Танева.

Тя подчерта, че България е на последно място в ЕС по покупателна способност и че българинът не може да си позволи здравословни биохрани, тъй като те са доста по-скъпи.

„Може би трябва да се направи и много добър анализ – как това би се отразило на хранителната индустрия. Какви биха били административните разходи, първо - за привеждането им по отношение на закона, така че да не бъдат предмет на данъчно облагане. Сменянето на рецептите на продуктите, които са в обхвата на този закон – до какво би довел той, и дали намирането на заместители, така че да запазим цената на крайните продукти, която е възможната цена за потребителя, няма да доведе до влагане на субстанции, чието потребяване в определени количества не е под въпрос - дали не води до същия риск на заболеваемост”, каза още земеделската министърка.

По думите й - това са много специфични теми, които трябва да бъдат изследвани достатъчно в дълбочина, за да може да се вземе най-правилното решение. Тя попита дали за постигането на целта не трябва да се търси комплекс от мерки, които биха довели до по-добър резултат.

Танева добави, че има и още една дискусионна тема.
„Твърдя, така както е българското законодателство в момента, че единният държавен, национален орган за контрол по безопасността и качеството на храните, е Българската агенция по безопасност на храните. Първо, тя е единственият орган, който може да реализира контрол и затова има съответни законови разпоредби по отношение на храните. И второ – по начина, по който е даден този контрол, дали той изобщо е възможен и това няма ли да доведе до увеличаване на сивия сектор и загуба за бюджета в крайна сметка”, завърши разгромяващият си анализ Десислава Танева.