Представят „Разпилени надежди“ на Мина Кръстева в Дома на писателя

Новият роман „Разпилени надежди“ на бургаската писателка Мина Кръстева ще бъде представен днес от 18 часа в Дома на писателя в Бургас от редактора на книгата Атанас Радойнов.
„Дали всички надежди са ни напуснали, има ли светлина в тунела, здрави ли са още корените, които ни държат на това малко късче земя, което наричаме Родина? Елате да си поговорим за всичко това, което днес ни вълнува, тревожи или радва“, споделя дамата, която е автор и на книгите: “Вълнуваща история за верни приятелства, опасни предателства и още по-опасни предизвикателства” (пиеса-приказка, 1998, 2014); “Спомен с море” (поезия, 1999); “Антистрес” (сатира, 2004); “Слънце в косите” (поезия, 2008); “В ъгъла на кафене “Реалити” (разкази, 2013).
В интервю за бургаския вестник „Компас“, Мина Кръстева сподели, че идеята за написване на романа „Разпилени надежди“ възникнала преди 4-5 години, но все не намирала време да седне и да го напише.
„Той обаче през всичките тези години не спираше да ме преследва. Накрая реших, че колкото и трудна, обемна и отговорна работа да е това, ще трябва да се заема с него, защото все повече натежаваше в мислите ми. Разбира се, след като седнах да пиша, написах не един ред, а петнадесетина страници. И така страница след страница, на белия лист оживяваха моите герои, моите натрупани въпроси, вълнения и впечатления. Защото това е роман за живота, който живеем днес и сега, и за дълбоките родови корени и исторически събития, дали отражение върху всичко, което се случва в днешно време“, разказва писателката. Темата на романа е провокирана от самия живот, нашия живот, който все повече наподобява ходене по жарава, добавя тя.

Новият роман „Разпилени надежди“ ще бъде представен днес от 18 часа в Дома на писателя.  Събитието е включено в програмата на Есенните литературни празници.
Следващата й книга, която ще се появи може би скоро, е с работното заглавие „В пустинята на света”. Успоредно с това тя работи по още един проект за книга, която ще включва няколко новели.
Никога не трябва напълно да губим надежда, защото човек без нея е като дърво без птици, като кладенец без вода, казва още Мина Кръстева.