(Не)търпимост към уродливи заклинания

Автор: Киро ПРОДАНОВ, снимка: Архив на Флагман.бг

На влизане в Бургас от Каблешково, точно когато  подминем  отбивката за селото в очите на всеки пътник се набива странен надпис-лозунг над шосето:“Социализмът ни беше уродлив, демокрацията – дваж по-уродлива!” Не знам кога и по какъв повод, с каква цел  и кой точно е измислил това словосъчетание, но винаги когато го видя  размишлявам върху вложения смисъл.Опитвам се да разбера що за  човек  е неизвестния  автор, колко ли хора споделят написаното и какви мисли то поражда у подрастващите?

В замисъла очевидно има някакво отчайващо признание за същността на социализма ни. Но подобно дамгосване на демокрацията като  „дваж по-уродлива“ хвърля мислите на четящия човек в сложна мнопосочност.  Веднъж мой гост опита да се впише към замисъла и отсече: ако авторът беше добавил „пазете демокрацията“,  щеше да го разбера! Но явно тук авторството на тезата и антитезата(така се изрази моя гост) вероятно не изразява мислите само на един човек. Наистина днес мнозинството граждани най-вероятно споделят същото определение за социализма. А за демокрацията пък мнозина имат най-малкото противоречиво мнение, но заклинанието й по този начин наистина издава уродливо мислене, напомнящо времената на  червено-кафявата пропаганда.

Защо е  изписана подобна мисъл точно върху тази арка на републиканския път към Бургас вероятно малцина знаят, включително и който я е одобрил. Но всички четат и нехаят. Това обаче е послание, което се чете и насажда негативни мисли и чувства и както се вижда - двойно повече в ущърб на демокрацията. И може да изглежда банално или ненужно, но в случая се налага да припомня защо не може и дума да става за подобно съпоставяне, сравняване, а най-малкото пък злепоставяне на днешния ден спрямо времето на социализма. Въпреки че обществено-политическия разврат от комунистическото управление като мътна река се изля в чистия порив към демокрация и,  че още дълго време постъпките и съзнанието ще се определят в голяма степен от това наследство, никой нормално мислещ човек не поставя под съмнение завоюваното благодарение на свободата и демокрацията.

Беше ли уродлив социализмът ни? Историческите факти категорично казват „Да“! А най-вече го доказват свидетелствата на стотиците хиляди пострадали от режима на демагогски обявената за „народна“, но всъщност колониална власт, провъзгласена на 9 септември 1944 г. и превърнала страната ни в най-големия военен трофей на сталинизма чак до 1989г.

Защо обаче нямаме никакво право да виним демокрацията за наследствените грехове на социализма, камо ли да я смятаме за „дваж по-уродлива“ от него? Не само защото такова определение звучи в ушите на европейските граждани кощунствено и абсурдно. Защото системно трябва да си припомняме най-важните завоевания на свободата и демокрацията и да ги пазим като зениците на очите си:

-         Премахна конституционно закрепения политически монопол на БКП и даде простор на политическото многообразие;

-         Получихме реална свобода да избираме своите управници, а нежеланието или неумението да се ползваме от нея остава наша собствена отговорност;

-         Отпадна ограничението за най-важното човешко право да се пътува зад граница и с отпадането на паспортният терор българинът получи самочувствие на европейски гражданин;

-         Придобихме редица още права къде да живеем и работим, да правим бизнес в конкурентна среда, свободно да се сдружаваме и да казваме това, което мислим, да критикуваме властта и т.н.

Нима тези плодове на демокрацията дават някому основание да я етикира  като „дваж по-уродлива“ от социализма? Това не е обикновена словесна безсмислица! Подценяването на подобна червено-кафява пропаганда със сигурност нанася невидими  нравствени поражения. За това призовавам кметската управа на Поморие да се вгледа в носителя й – арката при с.Лъка и да премахне това  уродливо заклинание срещу демокрацията.

За наше добро е навреме да  отстраняваме подобни внушения, които в разрез с нормалната  логика наистина целят приравняване на уродливото наследство от социалистическия феодализъм (Георги Марков) със свободата на избора при  демокрацията.

Друг е въпросът, че сега, когато за пореден път се готвим да избираме своите местни управници не са малко хората, които със същите похвати на политическата акробатика търсят покровителството, впрягат връзкарството, роднинството и дори финансовото подкупничество, за да попаднат в някоя партийно-коалиционна листа.

Или пък да наместят верен другар в кметската надпревара  дори в безпринципна коалиция или пък да уредят я син, я дъщеря в изборната администрация. Но цялата тази шетня за себеутвърждаване не е плод на демокрацията, а резултат на живите наследствени черти на социалистическата реалност. Слабостта на младата ни демокрация е в неспособността й все още да се справя с тази наследена човешка и гражданска безнравственост.

За това решението може да е само едно: масово възползване от правото на избор, отстояване прилагането на европейските принципи за добро местно управление и многообразие на формите, с които ние гражданите  да бъдем част от тази власт, избрана с нашите гласове.

Тогава със сигурност дори вечно недоволните не ще имат повод да съчиняват подобни уродливи лозунгови заклинания, внушаващи подмолно недоволство от демокрацията. Нито пък ще имат успех действията за нейното опорочаване.

източник: Burgasinfo.com