Спомени от соца: Химнът на България през превратностите на времето

Източник: socbg.com

До 1947 год. военният марш “Шуми Марица” се използва за национален химн на България. След референдума „Република или монархия“ (1946) той става непригоден за новата обществено-политическа ситуация, тъй като войнствените патриотични призиви в него са в разрез с постулатите на социалистическия интернационализъм. А и носи привкус от времената на „царизма“, неуместни за младата народна република. За последен път “Шуми Марица” е изпълнена на 01.01.1947г. от съветския Краснознаменен ансамбъл на Червената армия “Александров” по време на прием даден от председателя на VI Велико народно събрание Васил Коларов.



В периода 1947-1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийния  марш “Републико наша, здравей ! “, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров.

Ярема на робство сурово
И мрака на сива съдба
Ний сринахме с огън и слово
В жестока неравна борба.

Припев:
Републико наша народна,
Републико наша здравей!
Земята ни днес е свободна,
Свободно днес всеки живей!

За нас свободата е свята
И ние ще браним с любов
Кръвта на борците, пролята
По всяка падина и ров
Припев: Републико………..

За наши и чужди тирани,
Родино, в теб няма простор!
Ний помним безбройните рани,
Фашисткия кървав терор.
Припев: Републико………..

Във връзка с модерната, по това време, идея за създаването на голяма балканска федерация в периода 1947- 1948 наред с тази песен се изпълнява и югославския химн “Хей славяни”. Всъщност той е създаден като общославянски марш, още в края на ХIХ в., от чеха Самуел Томашек (текст) и поляка Михал Клеофас Огински (музика). През 1945 г. е обавен за държавен химн на Югославия. След разрива между Й.Сталин и Й. Тито, през юни 1948 г. тази идея пропада, а заедно с нея и славянския музикален експеримент.


На 20.02.1949 г. е обявявен конкурс за написване Химн на Народната република. Според изискванията на организаторите, той трябвало в проста, стегната и вълнуваща форма да отрази най-характерното за историческото развитие на българския народ. Текстът следвало да е прост, ясен и гладък, “колкото вдъхновяващ, толкова и мъдър, колкото поетичен, толкова и политичен”. В неговото съдържание трябвало да се подчертаят героичните борби на българския народ за освобождение, величествената и неувяхваща слава на Христо Ботев и Васил Левски, както и на другите борци паднали за свободата. Изрично се подчертава, че  отражение трябвало да намери и Девти септември, като начало на нова ера. Изискванията към рефрена са да покаже “любовта на народа към родината, възхвала на нейната красота, решимостта му да се бори, да работи предано за нейната слава и разцвет, готовността му на всякакви жертви за свобода и независимост, на дружба със Съветския съюз” .

През март 1949 г. специална комисия преглежда проектите и избира 31 от тях, които публикува в периодичния печат за всенародно обсъждане. Между авторите са Елисавето Багряна, Младен Исаев, Иван Рудников, Николай Марангозов, Алексанъдр Геров, Михаил Лъкатник и други.  Според комисията нито един от тези стихотворения не отговарят на всички изисквания, поради което е възложено на поетите Елисавета Багряна, Младен Исаев и Никола Фурнаджиев да напишат окончателен вариант на текста за химн. Работите  се проточват, чак до 18 май 1950 г., когато текста е окончателно готов и утвърден от Министерския съвет.  На следващия ден Комитетът за наука, изкуство и култура  обявява конкурс за създаването на мелодия. На 30 декември 1950 г, Президиумът на Народното събрание, издава Указ № 688, влизащ в сила от 1 януари 1951 г, с който е утвърден новият химн. Текстът е съставен от Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна, а музиката от Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.

Българио мила, земя на герои,
неспирен и мощен е твоят възход.
Да крепне навеки съюзът ни боен
с могъщия братски съветски народ.

Припев:   Слава републико наша свободна!
                 Страж на мира непреклонно бъди!
                 Враг ли нападне земята ни родна,
                 В бой до победи ни смело води!

Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.
Припев:Слава…………………………..

Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем.
Припев :Слава………………………….

Текстът естествено е написан изцяло според каноните на сталинските времена. Той, както и мелодията са силно повлияни от тези на съветския химн. Едно бегло сравнение доказва по безспорен начин това:

Славься, Отечество наше свободное,
Дружбы народов надежный оплот!
Знамя советское, знамя народное
Пусть от победы, к победе ведет!

Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!
  
Сквозь грозы сияло нам солнце свободы,
И Ленин великий нам путь озарил:
Нас вырастил Сталин – на верность народу,
На труд и на подвиги нас вдохновил!
  
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.

Отхвърлянето на култа към личността на Й.В.Сталин, разкритикуването на част от неговите действия на ХХ конгрес на КПСС през 1956 г., опитите за демократизиране на съветската система във втората половина на 50-те и началото на  60-те години довеждат до пропукването на ледовете както в СССР, така и в останалите социалистически държави. Това е времето, когато Борис Пастернак написва ”Доктор Живаго”, когато на бял свят излизат книгите “Не само с хляб се живее” на Владимир Дудинцев, “Един ден на Иван Денисович” на Солженицин и т.н.


Всички тези събития намерат отражение и в нашата страна.Сталинистът Вълко Червенков  е отстранен от власт през 1956 г., амнистирани са несправедливо осъдените покрай делото срещу Трайчо Костов, отменена е културната автономия на пиринския край, с което се слага край на насилствената македонизация на българските граждани от югозападна България. През 1962 г. са закрити концлагерите. Град Варна, който до 1956 г. се нарича Сталин възстановява старото си име. Известна свобода получават и творците.

В тази обстановка поетът Георги Джагаров започва словестна полемика през 1961-62 г. за замяната на прекалено съветизирания ни химн с патриотичната песен “Мила Родино”. Това достига и до ушите на централната власт и Джагаров е повикан да дадава обяснения пред тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков, с който между впрочем са в приятелски отношения.  За щастие потетът е записал стенограмата от този разговор.

ТЖ (Тодор Живков): Е, казвай какво ново?

ГД (Георги Джагаров): Нищо особено….

ТЖ: Как нищо особено? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш-нищо особено!

ГД : В какъв смисъл……
ТЖ: Химнът Джагаров! Събираш разни компании и говориш против! Не харесваш нашия химн! Защо така бе момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талнтливите наши поети- Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих……….

ГД : Хората не го пеят….

ТЖ: Как да не го пеят? Такъв прекрасен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го?

ГД: Не…

ТЖ: Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Мното го харесват, много!

ГД: Защото не правят разлика.

ТЖ: Каква разлика?

ГД: Между нашия и техния.

ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било!

ГД: Те пеят, ние мълчим.

ТЖ: Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям….Прав си ,че двата химна си приличат. Приличат си бе , като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба , а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, Кажи-какво предлагаш?

ГД: Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например “Мила Родино”!

ТЖ: Коя, коя? А-а! “Горда Стара планина”!

ГД: Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде-и по светби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа.Марсилезата….

ТЖ: Остави Марсилезата, тя е нещо голямо ! А ние сме малък народ. Само трагедиите ни са големи. Титовци пак ще ни обвинят в национализъм! Пфу!

ГД: За себе си те са прави.Македонските българи също пеят “Мила родино.”

ТЖ: Слушай сега, аз съм съгласен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А  там…Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум! …….



Живков приема присърце идеята на своя приятел и се захваща с реализирането й. През март 1962 г. Централния комитет на Българската комунистическа партия излиза с преценка, че е целесъобразно по случай двадесетгодишнината от 09.09.1944 г. България да има нов химн. С разпореждане №1093 от 29.04.1962 г. Министерския съвет обявява конкурс за написване на текст и музика.. Крайния срок за представянето на проектите е 01.05.1963 г., за текста , а за музиката шест месеца по-късно. Със същото разпореждане се определя и състава на партийно-правителствената комисия, неслучайно оглавявана лично от Тодро Живков, която до 01.09.1963 трябва да одобри текста, а до 01.04.1964 г. и музиката за новия химн.

Министерския съвет съставя  и комисия от специалисти, която да разгледа предварително представените проекти  и да предложи на партийно-правителствената комисия най-добрите от тях за обсъждане. Проектите, естествено,  не са одобрени и Живков предлага за най-целесъобразно новият химн да се състави на основата на песента “Мила Родино”. Също  така, работата по текста е възложена на Георги Джагаров и партийно-пропагандния лирик  Димитър Методиев.



Песента “Мила Родино”е създадена от свищовлията Цветан Радославов през 1885 г. при завръщането на автора от чужбина, за участие в Сръбско-българската война. За пръв път е отпечатана през 1895 г. в част I на “Учебник по музика” от К. Махан. Ето и текста и:

                           Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява
към Цариград се белей.

Припев: Мила Родино,
                 ти си земен рай,
                 твойта хубост, твойта прелест,
                 ах, те нямат край.

Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Припев: Мила……………….

Според композитора Д.Христов за написване мелодията, Цв.Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. Добри Христов прави и първата обработка на музиката на песента през 1905 г.. В последствие Б.Тричков я използва за хоровата си композиция “Родино мила”.

Според партийните повели двамата поети следва да ремонтират текста така, че “химнът да разкрие красотите на родината, славното и историческо минало, но и да подчертае ръководната роля на  партията и дружбата със СССР”.

В крайна сметка от оригинала остава само припева и първия стих.

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.

Припев: Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Паднаха борци безчет,
За народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
Пътя им да продължим!

Припев: Мила……………..

Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашия победен строй.

Припев: Мила………..



Говори се, че Георги Джагаров не бил особено горд с творението си. На него повече му допадал един друг вариант, в който оба­че не се споменавало за ръководната роля на БКП и СССР.

Редактираният вариант на последния куплет се намира и сред ръкописите му:

Дружно, братя българи!
Греят нови върхове,
Знамето над нас се вее
и на подвиг ни зове.

През 70-те Джа­гаров дори ходил да пита външния министър Петър Младенов може ли в наци­онален химн да се възпява чужда държава. „Прав си, но не е сега моментът да се повдига въпросът. Нека изчакаме по-благоприят­ни условия“, отговорил ди­пломат №1.

Мелодията на Цв. Радославов е преработена с допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

Когато през 1964 г. Т.Живков свиква комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, той среща съпротивата на акад.Петко Стайнов (композитор, роден в гр.Казанлък). Стайнов твърди, че мелодията е еврейска (ашкеназка) и това не дава основание тя да бъде химн на българите. Към 1900-1910 г. в Казанлък са идвали еврейски (ашкеназки) музиканти откъм Дунав, за да свирят на сватби и други тържества. Те свирели хоро, чиято мелодия напълно се покривала с мелодията на „Мила Родино“. Акад. Добри Христов също бил споменал, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнил, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взаимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Живков не приема твърденията му и освобождава Стайнов от комисията, съставена от музиканти и поети и „Мила Родино“ става национален химн.

На 8 септември 1964 г, Президиумът на Народното събрание с Указ № 534 (Държ.в-к бр.71/08.09.1964), утвърждава новият химн на Народната република, изпълнен за пръв път при тържествата на 9.09.1964 г

В  конституцията от 1971 г. с отделен член, което се случва за пръв път в историята ни, тази песен е препотвърдена като химн.



След 10 ноември 1989 г, по обясними причини последните два куплета отпадат. Когато в VII Велико народно  събрание се обсъжда конституционния текст отнасящ се до химна, са дадени много предложения, вариращи от “Шуми Марица” до “Върви народе възродени”. Но болшинството, което има социалистическата партия, налага в чл.168 да гласи: “Химн на Република България е песента “Мила Родино”.

                         Горда Стара планина,
до ней Дунава синей
Слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев: Мила Родино,
                 ти си земен рай,
                 твойта хубост, твойта прелест,
                 ах, те нямат край

Периодизация на химните ни:

Първият български химн е „Шуми Марица“ – от 1878 до 1944 г.

Вторият е „Републико наша, здравей“ – текст Крум Пенев, музика Георги Димитров (всъщност се изпълнява като неофициален химн след 09.09.1944 г. до 1950 г.

Третият е „Българийо мила“(1950-1964) – текст Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, Елисавета Багряна и музика: Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.

Четвъртият е сегашният „Мила родино“ (от 1964 до днес) – след 10.11.1989 г. в VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица“, но окончателно се налага „Мила Родино“, като през 1990 г. отпадат последните два куплета.
Трябва да упоменем и:

1878-1908 – „Боже, Царя храни!“(наложен от временното руско управление 1878-79 и руските офицери, командващи армията, за български химн да се използва този на Руската империя)

1908-1944 – „Боже, Царят ни пази!“ (дворцов химн на Царство България)

Източник: socbg.com