Камен Балбузанов-Куката се предаде след боя с руснаците на бар „Кариби“, прокуратурата в Поморие го пусна
Камен Балбузанов-Куката вече е спокоен и щастлив. Преди минути той се качи на ламборгинито си и тръгна обратно към Слънчев бряг
04 Септември 2015, Петък, 13:37 ч.
Автор: Иван КОЛЕВНе е ясно защо новият прокурор на Поморие Благовест Вангелов не поиска задържането му под стража
Камен Балбузанов-Куката току-що бе пуснат на свобода от ареста в РУП Поморие, научи Флагман.бг. Преди три дни той се предаде на органите на реда, след като повече от месец бе издирван заради жестокия побой на плаж „Кариби“(ВИЖ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ).
Районната прокуратура в Поморие обаче отказа да иска удължаване на мярката му за неотклонение.
Репортер на Флагман.бг цял ден се пробва да се свърже с районния прокурор Благовест Вангелов, който категорично отказа коментар. „Нямам практика да коментирам делата си“, каза по телефона обвинителят и прекрати разговора.
Окръжният прокурор на Бургас Калина Чапкънова се зае да провери случая и след като го стори отчете, че прокуратурата в Поморие е счела, че „не са налице доказателства за внасянето на постоянна мярка задържане под стража“. „Не знам какви са мотивите на колегите. Така са преценили“, каза Калина Чапкънова.
Източници от разследването уточниха, че Балбузанов е дал показания и ще му бъде повдигнато обвинение за нанасяне на средна телесна повреда на руските туристи. Възприета е тезата на адвокатите му, че случаят е лек и не се налага постоянен арест.
Остава загадка защо прокурор Вангелов, който стана административен ръководител на РП Поморие от два месеца, не е взел под внимание укривателството на Балбузанов, продължило близо повече от месец.
В категории:
Темида
Джордж Клуни се отказва от сцените с целувки във филмите си
Уроки или стрес? Как да разпознаем негативната енергия и кога да потърсим лекар
Мъркането разкрива повече за котките от мяукането
Почина Карл Карлтън – легендата зад хита "She’s a Bad Mama Jama"
Медиците от КОЦ-Русе: Спасяваме животи, но заплатите ни намаляват
Четири знака, че тялото ви има недостиг на витамин С
Украински подводен дрон удари руска подводница за 400 млн. долара в Новоросийск
Две лекарки осъдени за смъртта на дете в Сливен
16-годишна наръга ученичка с нож в Атина
Синът на Роб Райнер арестуван след смъртта на родителите си в имението им в Калифорния
Сватбена игра в Германия завърши с бой и ранена булка
Националния исторически музей връчи наградата „Лъв - Пазител на наследството“ на кмета на Царево
Особенно впечатлява разказът на Дора Габе. Картината, описана от поетесата, е наистина потресаваща:
,,…И тия амфитеатрално построени една над друга къщи, сякаш са разкопки… Сега тия разкопки приличат на гробище – толкова къщи са разрушени, прозорци изпочупени, голямата мелница изгорена. Мъртвият Балчик!…” Как се стига до там? …
Докато през есента на 1916 г. Трета армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев владее инициативата по суша, неприятелят, възползвайки се от огромното превъзходство на бойния си флот, владее инициативата по море. Това предимство му позволява да нанася артилерийски удари по нашите крайморски градове. Въпреки ограничените сили и средства, с които разполага, българската брегова отбрана достойно защитава крайбрежието ни от нападенията на противника. Най-ярко свидетелство за това е героичният отпор, който нашата брегова артилерия и морска авиация дават на отряд руски кораби по време на боя при Балчик през декември 1916 г.
Сутринта на 13 декември 1916 г. отряд кораби в състав: крайцерът „Память Меркурия” и ескадрените миноносци „Громкий” и „Счастливьш” подлагат Балчик на разрушителна бомбардировка. Докато при първото и второто руско нападение, през септември с.г., единствено военноморската авиация дава отпор на противника, то сега неприятелските кораби трябва да преодоляват противодействието на разположената източно от града двуоръдейна 100-мм брегова батарея. Неин командир е капитан Георги Радков, офицер с голям боен опит, натрупан в три последователни войни, в сражения с турци, гърци и сърби. В 8 ч и 23 мин корабите на противника откриват залпов огън срещу Балчик. Две минути по-късно бреговата батарея им отговаря, започвайки неравен артилерийски двубой с руския крайцер. Превъзходството на неприятеля е огромно. За една минута артилерията от главния калибър на крайцера (шестнайсет 152-мм оръдия, от които 10 могат да водят огън едновременно по една цел) изстрелва залпове с общо тегло 3 т и 63 кг. За същото време главната артилерия на двата есминеца, съпровождащи „Память Меркурия” (общо шест 102-мм оръдия), изстрелва залпове с общо тегло 1 т и 692 кг. Залпът, който изстрелва батареята за една минута, е с тегло 44 кг. Следователно по огнева производителност противникът я превъзхожда над 100 пъти! В боя, продължил час и половина, батареята води огън по неприятеля в продължение на 67 минути. За това време тя изстрелва 186 снаряда. Крайцерът „Память Меркурия” е улучен няколко пъти, като едно от попаденията взривява кърмата му. Той е атакуван и бомбардиран успешно и от морската авиация (от германски и български летци), след което противникът е принуден да се оттегли. В отблъскването му участва и единствената ни подводница UB-18. Боят при Балчик е пример за отразяване на нападение на многократно по-силен неприятел чрез използване на разнородни и малочислени сили и средства. От гледна точка на военноморското ни изкуство той е най-яркият епизод в българската военноморска история през Първата световна война и една от най-забележителните страници във флотския ни летопис.
Резултатите от артилерийския удар на противника са печални за Балчик. Убити са четирима жители – дете, жена и двама мъже. Ранени са петима мъже. Материалните щети са твърде сериозни. Според лаконичните сведения, съдържащи се в различни военни донесения, Балчик е силно разрушен от бомбардировката. Следва да се отбележи, че по време на нападението неприятелските кораби обстрелват почти непрекъснато Балчик. Ударът на противника е демонстрация на сила с оглед постигане на морално психологически ефект. Образно казано, ако бомбардировката на Варна през 1915 г. е поучително размахване на пръст от руска страна, то през 1916 г. върху Балчик е стоварен тежкият руски юмрук. Изборът на неприятелското командване явно не е случаен. Амфитеатралното разположение на града го превръща в голяма мишена и гарантира висока ефективност при морска бомбардировка. Разрушаването на малкия черноморски град цели да тероризира и сплаши крайбрежното население. Месеци след неприятелското нападение Балчик продължава да изглежда мрачно, потискащо и тягостно.