Официално: Гърция във фалит

Източник: Clubz.bg

Гърция официално е във фалит, но обявяването няма да има незабавни последствия. Това се казва в специално изявление на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС).

Институцията обяви "случай на фалит в Гърция", но допълни, че е решила "да не иска незабавно погасяване на кредити, нито да се откаже от правото си на действие".

ЕИФС е създаден, за да помага на държави от еврозоната, изпаднали във финансови затруднения по време на европейската дългова криза.

Той имаше три варианта за действие.

Първият бе да изиска незабавно връщане на заемите за Гърция, възлизащи на 130,9 милиарда евро.

Втората възможност бе парите да бъдат обявени за несъбираеми.

ЕИФС избра третия вариант - да си запази правото да реши по-късно. Това означава, че решение ще бъде взето след референдума в неделя.

Днешната опция е предпочетена по препоръка на изпълнителния директор на ЕИФС Клаус Реглинг, който в съобщението коментира, че "този фалит предизвиква дълбока тревога, защото нарушава ангажимент на Гърция да спазва финансовите си задължения към всички кредитори и отваря вратата за още по-сериозни последици за икономиката и народа на тази страна."

    ЕИФС - що е то?

Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) беше създаден като временен спасителен фонд на Еврозоната. Капиталът му е от пари на държавите-членки на Еврозоната, разпределени пропорционално на дела им в Европейската централна банка (ЕЦБ).

ЕИФС подпомага държави, които са загубили достъп до финансиране от международните финансови пазари заради тежкото си бюджетно състояние. Той използва общо високия кредитен рейтинг на силните икономики в Еврозоната, за да заема при ниска лихва пари от международните финансови пазари и да ги отпуска после отново с лихва далече под пазарната на подпоматаната държава. Така той ѝ помага да намали цената на обслужването на дълга си.

При втората програма за финасиране срещу реформи договорена през октомври 2011 г. ЕИФС отпусна 130,9 милиарда евро такива заеми на Гърция. Тя получи десет години отсрочка и трябва да започне да изплаща този дълг през 2023 г. Успоредно с това съгласно с тази сделка през следващата година частните кредитори ѝ опростиха 107 милиарда евро. Предишната програма за подпомагане на Гърция беше от 110 милиарда евро евтини спасителни заеми, отново главно за сметка на държавите от Еврозоната.

Днес правителството в Атина настоява, че този вид терапия не работи, и иска опрощаване на още дълг. Същият тип програми обаче проработиха в другите подпомагани държави - Ирландия, Португалия, Кипър и в банковия сектор на Испания. За разлика от Гърция, те направиха непопулярни структурни реформи, които засилиха конкурентоспособността на икономиките им и подобриха функционалността на държавите им.

Това обаче не се случи в Гърция. Тя само ряза разходи, без нищо да реформира, и сривът на вътрешното потребление доведе до загуба на една четвърт от брутния ѝ вътрешен продукт от 2010 г. насам.

Чернова на ноклад на МВФ за гръцкия дълг вчера прогнозира, че при най-оптимистичния сценарий, ако икономиката расте с 4 на сто всяка година, той би останал 124 на сто в съотношение към БВП през 2022 г. Сега той е 177,1 на сто от БВП. Това е значително над нивото от 110 на сто от БВП, което МВФ смята за границата на устойчивото. При годишен растеж от 1 на сто, през 2022 година той би бил далече от целта да бъде снижен "далече под 110 на сто от БВП", която беше поставена при последното му опрощаване през 2012 г. Ще трябва нова "подстрижка" от 30 на сто, за да бъде постигната тя както и над 50 милиарда евро нови спасителни заеми за финансовите нужди на страната. От тях 36 милиарда ще трябва да даде Еврозоната.