Галъп: Българите най-големите неверници на Балканите

Седмици след като кметът на Нова Загора изсипа тонове захар по пътищата, за да намали броя на катастрофите от българското представителство на Галъп интернешънъл публикуваха данни за пресечната точка на религията и суеверията (wingia.com) в различните страни.

България се различава от страните в Източна Европа и е по-близо до стойностите, които се наблюдават в Западна Европа. Малко над половината (52%) от българите, заявяват, че са религиозни, срещу 36% които казват, че не са. Убедените атеисти пък за сметка на това са само 3%, а 8% нямат отговор. Като цяло околните страни показват по-висока заявена религиозност.

За сравнение - в Румъния, където в момента има ренесанс на православното християнство, 77% от хората се определят като религиозни, срещу 16% нерелигиозни, само 1% са убедените атеисти и 6% не могат да отговорят.

В Гърция за религиозните се определят 71%, срещу 15% нерелгиозни, 6% атеисти и 8%, които нямат отговор на този въпрос.
В Сърбия 72% са религиозните хора, срещу 18 % нерелигиозни, 3 на сто са атеистите и 7% без отговор.

В Турция 79% са религиозните, цели 13% нерелигиозни, 2% са атеистите и 6% са хората без отговор на въпроса за религиозността.

Връзката между пол, възраст, доходи, образование и религиозността на хората разкрива интересни тенденции. По-младите хора (тези под 34-годишна възраст) се оказват по-религиозни (около 66% срещу 60% за останалите възрастови групи). Тези, без образование („без образование" се отнася до тези, които заявяват че нямат никакво образование или само основно образование) са най-религиозни (80%), но като цяло религиозните хора са мнозинство във всички образователни групи.

Доходите изглежда оказват по-силно влияние - от тези със средно висок и висок доход по-малко от 50% заявяват, че са религиозни, а при тези с ниски, средно ниски и средни доходи процентът е 70%. По същия начин, броят на убедените атеисти е съответно 22% и 25% сред хората със средно висок и висок доход, но само 6% и 5% сред хората с ниски и средно ниски доходи.

Две трети от хората по света твърдят, че са религиозни, показва проучването на Галъп. Около 63% от анкетираните по света заявяват, че са религиозни. Китай е най-малко религиозната страна с двойно по-висок процент на убедените атеисти спрямо всяка друга нация (61%). Следват Хонг Конг (31%), Чехия (30%) и Испания (20%) и др.

Тайланд е най-религиозната страна в целия свят (94%), следвана от Армения (93%), Бангладеш (93%), Грузия (93%) и Мароко (93%).
Шест от десет (63%) души в световен мащаб заявяват, че са религиозни, докато един от пет (22%) казва, че не е, а един на всеки десет (11%) определя себе си като убеден атеист.

В Африка и в Близкия Изток съответно 86% и 82% описват себе си като религиозни, докато в Източна Европа и Америка дяловете са респективно 71% и 66%. В Азия 62% заявяват, че са религиозни.

Данните са от годишното проучване на УИН/"Галъп интернешънъл", проведено сред 63 898 души от 65 страни по света.

В Западна Европа и Океания мненията са най-силно поляризирани между тези, които смятат себе си за религиозни и тези, които не се смятат за религиозни - в Западна Европа 43% считат себе си за религиозни срещу 37%, които не са. В Океания процентите са 44 срещу 37. Именно в тези два региона, както и в Азия, има и най-голям дял заявени атеисти - малко над 1 на всеки 10 във всеки регион (Западна Европа: 14%; Азия: 14%; Океания: 12%).

Декларирано най-религиозните региони са в Африка и в Близкия Изток и в Северна Африка, където съответно 86% и 82% от хората смятат себе си за религиозни. В същото време най-религиозните страни сред изследваните са Тайланд с дял от 94% смятащи себе си за религиозни и само 2%, които не са религиозни или са убедени атеисти. Тайланд е следван от Армения (93%), Бангладеш (93%), Грузия (93%), Мароко (93%), Фиджи (92%) и Южна Африка (91%).

Обратно, само 30% от гражданите на Великобритания, например, се смятат за религиозни, докато в Русия този процент достига 70%, а в Америка 56 на сто.

Най-малко религиозните хора живеят в Западна Европа (51%) и Океания (49%). Това са единствените региони, в които около половината от населението не са религиозни или са убедени атеисти.

Като държава най-малко религиозна е Китай, където 61% от хората заявяват, че са убедени атеисти (приблизително два пъти повече в сравнение с останалите страни), а 29% казват, че не са религиозни в сравнение със 7-те процента, които твърдят, че са религиозни.
Най-високият процент след Китай на хора, твърдящи, че са атеисти е в Хонг Конг и Япония съответно с 34% и 31%. Шведите пък са най-малко религиозните в западния свят като 78% от тях заявяват, че не са религиозни или са атеисти.

В Израел, 65% от запитаните казват, че не са религиозни или са атеисти, докато 30% заявяват, че са религиозни. Междувременно в Палестинските територии (Западният бряг и Газа) населението е значително по-религиозно, като 75% казват, че са религиозни срещу 18%, които заявяват, че не са религиозни.

Според Жан-Марк Леже, председател на Асоциацията УИН/"Галъп интернешънъл" религията продължава да доминира в ежедневието ни. "Имайки предвид тенденцията в световен мащаб към нарастване на процента на религиозните сред младежта, ние можем да приемем, че броят на хората, които считат себе си за религиозни само ще продължи да се увеличава."

Социологическата агенция задава ежегодно от 1977 г. въпрос как хората определят себе си независимо дали посещават храмовете. Вариантите са "религиозен човек", "нерелигиозен човек", "убеден атеист" и: "не знам / без отговор".

В цял свят за това проучване са интервюирани общо 63 898 души от септември до декември 2014 г. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени.