Земетресение разлюля Приморско
Трусът е бил с дълбочина 6 км.
20 Май 2015, Сряда, 12:19 ч.
Автор: Флагман.бгМагнитудът му е 2,6 по скалата на Рихтер
Земетресение с магнитуд 2,6 по скалата на Рихтер е регистрирано на територията на България в Черно море, съобщиха от Европейския сеизмологичен център.Земният трус е усетен в 15:24 ч. днес с епицентър на 22 км. източно от Приморско, на 48 км. източно от Бургас и на 167 км. северозападно от Истанбул, Турция, с дълбочина 6 км. Няма данни за материални щети.
Припомняме, че преди седмица земетресение с подобен магнитуд беше регистрирано на 8 км. от Созопол.
В категории:
Приморско
Обявиха 20 април за неучебен ден в чест на Априлското въстание
Гюров постави под въпрос Съвета за мир и отвори нов фронт срещу Пеевски
Войната в Залива вдига петрола и пълни руската военна каса
Театрите на ръба: остарелият модел на финансиране тласка сцената към нова криза
Театрите на ръба: остарелият модел на финансиране тласка сцената към нова криза
Гърция дава силен стимул за лекари на 47 малки острова
Два мъртви делфина и птици край Шабла вдигнаха институциите на крак
Руска следа за атаката срещу оръжейния завод в Чехия?
АПИ с нова интерактивна карта за договорите и разходите по пътните проекти
Сарафов в Хага договори по-тясно сътрудничество срещу организираната престъпност
Регистриран е вероятен случай на денга във Варна
Бабин трик срещу влага и мухъл - през соца във всеки гардероб го имаше
Г-жа Виолета Илиева
- Началник на РИО гр. Бургас
копие: до Медиите
Уважаема г-жо Илиева,
Напомням Ви, че все още не съм получил отговор на тук приложеното писмо изпратено от мен до РИО - Бургас през м. септември 2014 г.
Моля за някакъв отговор от Ваша страна по повдигнатите от мен въпроси касаещи придобиването на научна титла от Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Вапцаров" гр. Приморско! Смятате ли за нормално такъв човек да заема поста директор на училище?
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол......
22.05.2015
___________________
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ БАН
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО - БУРГАС
ОТНОСНО: Искане да бъде преразгледан дисертационен труд на Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Моля за Вашето съдействие да бъде преразгледан научният труд на г-н Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) Въз основа на тази дисертация на г-н Налбантов е присъдена научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г. (във връзка с протокол №9 и дата на утвърждаване от научната комисия - 06.07.1998 г.)
Имам пълни основания да смятам, че въпросният дисертационен труд на Налбантов няма никаква научна стойност и че неговата защита не е протекла според изискващите се от закона правила. Станало е така, че по време на защитата изпитната комисия е била под силното давление на проф. Андрей Пантев, който е кръстник на г-н Стоян Налбантов и на практика никой от членовете на комисията не е прочел и ред от дисертационния труд, а всички са се влияели от мнението на проф. Пантев, което е било в подкрепа на г-н Налбантов.
През 1998 г. участвах в изготвянето на въпросния дисертационен труд и имам преки наблюдения и впечатления за това какво представлява дисертацията и как Налбантов е придобил научната степен "доктор". Тогава Налбантов ме беше ангажирал да набирам на компютър текста на дисертацията му и ми направи впечатление, че материалът е написан некомпетентно и полуграмотно. Текстът обхващаше около стотина страници разделени на глави, като повечето от половината текст на главите беше буквално преписан от чужди автори, а там където Налбантов беше импровизирал и писал със свои думи личеше едно пълно непознаване на граматическите правила в българския език. На места дори имаше изречения без глаголи, за които, въпреки забележките ми, г-н Налбантов така и не разбра, че ги е написал неправилно.
Най-фрапиращи обаче бяха фактологичните грешки.
Така например, на едно място в дисертацията, където се споменаваше пророк Исая, Налбантов говореше за него като за "НОВОзаветен" пророк. Предполагах, че става въпрос за грешка по невнимание и поправих думата "новозаветен" на "старозаветен" като после осведомих Налбантов, че съм открил тази грешка и сам съм решил да я поправя. Но Налбантов беше непреклонен по въпроса и ме убеждаваше, че аз греша и че пророк Исая е бил не старозаветен, а новозаветен пророк. Като аргумент привеждаше факта, че е преписвал текстовете за дисертацията от много авторитетни учени и не било възможно тези хора да грешат. Бяха ми нужни много усилия за да го убедя, че греши и в края на краищата той се съгласи на поправката, като непрестанно ме питаше дали съм сигурен в това, което твърдя. Случаи като този бяха за мен много фрапиращи, защото осъзнавах, че Налбантов не знае елементарни и всеизвестни факти, т. е. той нямаше една елементарна обща култура по въпроса, а претендираше да е професионалист в областта си.
Впоследствие като преписвах текста от ръкописа се натъкнах и на други странни куриози. Установих, че Налбантов не прави никаква разлика между Исус Христос и Исус Навин, т. е. той не знае, че това са две съвсем различни личности. В една от главите, посветена на дървото смокиня и мястото й в народния фолклор и религиозните вярвания, Налбантов споменава, че не случайно Христос бил решил да предаде завета си в близост до смокинята. От познанията си, които имах по религия, не бях чувал подобно нещо и затова предположих, че става въпрос за някаква грешка. Впоследствие като прегледах бележките и източниците, на които Налбантов се позовава в края на главата, разбрах, че той е черпил сведения от Стария завет на Библията и по-специално от книгата на Исус Навин. т. е. действително е имало такъв завет, но той не е бил извършен от Исус Христос както Налбантов твърди, а от друг човек - Исус Навин. Така разбрах, че Налбантов не прави никаква разлика между тези две личности, живяли в различни епохи с около 1500 години разлика. За него и Христос, и Исус Навин са един и същ човек, което е повече от фрапиращо и говори за пълно непознаване на материята по темата на дисертацията.
В главите посветени на Трифон Зарезан и Св. Никола също имаше някакви странни и смущаващи интерпретации и внушения с порнографски привкус. Така например Трифон Зарезан на едно място е описан като човек, който буквално флиртува със Св. Богородица и прави недвусмислени намеци за външния й вид, примерно за това какви хубави крака имала и пр. Св. Никола е описан едва ли не като сладострастник, който флиртува с девойката Ропотамо като й говори какво предизвиквала тя у него - някакво събуждане, и едва ли не възбуждане. Когато ми диктуваше този текст Налбантов ми обясни, какво е искал да каже - как девойката Ропотамо възбуждала Св. Никола сексуално и как му повдигала някои интимни части от тялото. Разбира се аз бях против такива интерпретации по темата и попитах Налбантов защо ги пише всичките тези глупости. Той ми отвърна, че това било нормална практика сред учените, така по-лесно се утвърждавали научните концепции по даден въпрос. Истинският учен трябвало да бъде предизвикателен, нетрадиционен и едва ли не скандален, за да привлече вниманието върху себе си и да предизвика повече размисли и дискусии по повдигнатите теми. Така разбрах, че за Налбантов са по-важни не научните истини и тяхното утвърждаване, а по-скоро скандалите и емоционалните настроения свързани с тях, които биха го направили много по-известен като учен.
Другото, което ми направи впечатление беше, че заглавията на една част от източниците в библиографията, които бяха взети от Библията, бяха представяни на едно място на църковно-славянски език, а на други места - на новобългарски. Примерно, не можех да разбера защо в една глава той посочва като източник Посланието на Апостол Павел към Коринтяните като изписва заглавието му на църковно-славянски - "Послание к Коринтяномъ", а в друга глава се позовава на друго послание на Апостол Павел като изписва заглавието му на новобългарски - примерно "Послание към Римляните". Постепенно си дадох сметка, че всъщност Налбантов не е бил наясно, че тези източници са части от една и съща книга (Новия завет на Библията) и затова не е разбрал, че е редно да ги представи по един и същи начин - примерно на новобългарски. Това отново ми даде да разбера, че Налбантов няма не само необходимите професионални знания по темата на дисертационния труд, но дори му е липсвала и една елементарна обща култура по въпросите на християнството и религията въобще.
Работата ми по преписването на текста вървеше бавно, поради многото граматически и стилистически грешки в ръкописа. Нужно ми беше време за да изглаждам стила и да го правя приемлив за четене. С напредването на времето Налбантов все по-настоятелно ме караше да бързам, защото проф. Пантев постоянно му звънял и недоволствал от това, че материалът още не бил готов. Накрая в желанието си да свършваме по-бързо Налбантов ми даде указания да пиша без да поправям и въобще да гледам на нещата отгоре-отгоре, защото... (така му бил казал проф. Пантев): НИКОЙ ОТ КОМИСИЯТА НЯМАЛО ДА ЧЕТЕ ДИСЕРТАЦИЯТА. ПРОФ. ПАНТЕВ ЩЯЛ ЛИЧНО ДА ГАРАНТИРА ЗА ВСИЧКО, А ТОВА БИЛО ДОСТАТЪЧНО ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ДА ДАДАТ СВОЯ ГЛАС "ЗА" В ПОДКРЕПА НА ДИСЕРТАЦИЯТА НА НАЛБАНТОВ. На практика така и се получи. Налбантов успя да придобие титлата "доктор" благодарение на връзките си с проф. Андрей Пантев и силните протекции, които той му осигури при защитата на дисертацията.
Впоследствие станах свидетел на това как Налбантов се възползваше от плодовете на тази "защитена" дисертация и придобитата научна степен "доктор". Той не спираше да се хвали и да злорадства, че сега, след като бил станал "доктор" вече никой от учителите не можел да го измести от директорския му пост в училището. И това е самата истина. Благодарение на придобитата от него титла "доктор" сега той заема мястото на много други по-способни и можещи учители. И не само това. Налбантов злорадстваше и се присмиваше и по адрес на жителите на град Приморско. Наричаше ги "тъпи селяни", които нямали неговия интелект и неговите научни титли. Той бил единственият доктор в Приморско и на такива като него общината трябвало да плаща специално възнаграждение, за да не го загубят като квалифициран кадър. В интерес на истината някои хора в Приморско все още вярват, че той наистина има качества и способности на учен - след като е станал доктор, казват те, значи наистина бил имал някакви знания. И не могат да прозрат истината зад всичко това, че дисертационния му труд е една пълна глупост без каквато и да е научна стойност и че той си е останал същият както и преди - един слабообразован човек със съмнителни знания и слаба обща култура.
Всичките тези обстоятелства и събития около докторската дисертация на Налбантов, на които аз станах неволен свидетел, предизвикаха у мен множество въпроси, които дотогава не бях си задавал:
Това ли е българската наука?
По този начин ли се утвърждават научните истини в България?
Нормално ли е хора като проф. Андрей Пантев в буквалния смисъл да подаряват научни титли на свои близки хора - хора, които иначе казано са некомпетентни и полуграмотни?
Кой е дал власт на проф. Пантев да върши всичко това и защо е нямало кой да го спре?
И каква е гаранцията, че това не се върши повсеместно и от други професори?
Предвид гореизложеното от мен ви
МОЛЯ
Да направите необходимата проверка и след доказване на изложените от мен факти да анулирате защитата на дисертационния труд на Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) както и да му бъде отнета присъдената научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г.
Ще очаквам вашия отговор за взетите от вас мерки по повдигнатите от мен въпроси!
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол.....
16.09.2014
А София ще стане половин България.лонг лиф...