Пенсионират полицаите на 50 години

равителството е готово да отстъпи от още едно от предложенията за пенсионна реформа – въвеждането на конкретна възраст за пенсиониране на полицаите. След като кабинетът официално обяви, че ще предложи те да излизат в пенсия, след като навършат 53 години, в неделя вицепремиерът Ивайло Калфин обяви, че това вероятно ще лъде ревизиране.

Така в окончателния вариант на реформата, който кабинетът ще предложи, ще бъде записано, че полицаите, работещи на терен, ще излизат в пенсия на 50 години, а всички останали – на 53. Това поискаха и синдикатите в системата на МВР. Очаква се текстовете да бъдат гласувани от Министерския съвет в сряда. В момента полицаи и военни трябва да са изпълнили само изисквания за стаж, за да вземат пенсия.

„Най-вероятно това ще бъде включено в законопроекта. В специалните ведомства трябва да направят разграничение за различния вид труд, неговата тежест, рискове и т.н. Това е направено доста плахо към момента. Аз бих приветствал съответните ведомства да направят разграничение на видовете труд”, коментира Калфин пред БНР. Той добави, че предложенията за диференциране на труда в силовите ведомства няма как да излязат от социалното министерство, а трябва да бъдат предложени съвместно със засегнатите общности.

Това е поредният анонс за отстъпление на правителството от първоначалните му планове за реформа в пенсионната система. В петък стана ясно, че след поредните разговори със синдикати и работодатели, кабинетът ще ревизира идеите си за увеличаване на осигуровките и за вдигане на възрастта за пенсиониране на работещите тежки професии от първа и втора категория. Срещу повишаването на осигурителната тежест се обявиха работодателските организации, а промени в предложенията за категорийните работници искат синдикатите, тъй като хората, работещи тежки професии, са и основните им членове.

В окончателния вариант за пенсионни промени вероятно ще бъде заложен ръст на осигуровките с по 1 процентен пункт през 2017 г. и 2018 г. вместо вече предложеното повишаване с общо 4.5 пункта за 12 години. За омилостивяване пък на синдикатите, които заплашиха с протести, кабинетът обмисля по-малък ръст на възрастта за пенсиониране на работещите в тежки условия в първа и втора категория труд. Вероятно ще бъде прието предложението работещите първа категория труд да се пенсионират 10 години по-рано, а не 8 години по-рано от редовната възраст, а работещите във втора категория да се пенсионират 5 години по-рано, а не 3 години по-рано от редовната възраст, която според планираната реформа трябва да достигне 65 години.

„Все още не е декларирано съгласие по пакета с промени в пенсионната реформа”, коментира Калфин в неделя. Той каза, че по някои теми синдикатите и работодателите имат резерви, но се надява те да бъдат преодолени до сряда.

Разбирателство за инвалидните пенсии

Консенсус имало по отношение на промените за инвалидните пенсии. При тях се предвижда освен експертиза от ТЕЛК, хората да получават такава и от комисия към Националния осигурителен институт (НОИ), която да казва дали заболяването им позволява да работят и какво. Така трябва да се ограничи отпускането на инвалидни пенсии на хора, които всъщност могат да извършват определени професии.

„Хората прибягват към инвалидни пенсии, когато са с ниски доходи. Ще се опитаме да изчистим тези въпроси и инвалидните пенсии да бъдат насочени към хората, които имат най-голяма нужда от това. За да се случи тази работа трябва да направим нещо, което го има във всички европейски страни – да има една социално-медицинска експертиза, която следва медицинската констатация за съответното увреждане и която да помага на човека как би могъл да продължи работата си, на какъв режим, в каква среда и т.н., което да даде възможност да помогнем на тези, които биха могли да работят”, обясни вицепремиерът. Той добави, че за прилагането на новия ред ще са необходими поне няколко месеца.

Без промени в идеите а частните фондове

Калфин даде да се разбере, че въпреки готовността за отстъпки в най-сериозните точки за пенсионни реформи, кабинетът едва ли ще промени мнението си за новите правила за вноските за втора пенсия. В пакета от промени се предвижда да се запази възможността хората, родени след 1959 г. да избират дали да се осигуряват и в частен фонд, или само в Националния осигурителен институт. Изборът им няма да е еднократен, както сега, а ако решат парите им за втора пенсия да отиват изцяло в държавния стълб, то натрупаните до момента суми в частния ще се прехвърлят в т. нар. Сребърен фонд. Целта е, ако човек реши отново да се върне към спестявания за втоа пенсия, средствата да се върнат отново по личната му партида в универсален фонд. Върху тях обаче няма да се е трупала доходност за времето, в което са били в Сребърния фонд.

Според Калфин този ред ще даде възможност на пенсионните дружества да докажат на хората, че те имат полза от това да си спестяват парите в пенсионни схеми. „Това към момента не се случва, тъй като те се превеждат автоматично. Много хора не знаят и къде, с каква доходност и по какъв начин са осигурени. С промените в закона аз се надявам да се даде възможност за активизиране на пенсионните дружества, които да доказват на хората, че спестяването при тях е необходимо. Не е лесен този процес”, коментира вицепремиерът.

Той се похвали, че приходите в НОИ за първите четири месеца на годината са с 280 млн. лв. повече в сравнение с 2014 г. „Това се дължи на по-добра работа на Националната агенция за приходите, на промените в края на миналата година - криминализирането на укриването на данъци и повишаването максималния осигурителен доход”, каза Калфин.