Спомени от соца: Нереализираните курорти по Южното ни Черноморие

Източник: socbg.com

От години насам ставаме свидетели на презастрояването на българското Черноморие, където бетона е станал повече от зеленината и е започнал бавно, но упорито да превзема и дюните наоколо. На къмпингите завещани ни от социализма изникнаха мастодонтски почивни комплекси, без никакъв план и мисъл в застрояването им. Оказва се обаче, че още през 60-те години на миналия век, когато започва ускореното развитие на стопанския туризъм у нас и наред със строителството на големите курорти познати ни днес, са разработени проекти за няколко курортни комплекси основно на юг от Бургас. Те са били част от мащабния замисъл на Балкантурист за строителството на т. нар. Южен черноморски комплекс. Тези устройствени проекти така и не се осъществяват (някои се реализират само частично), а обособеният за тях терен е бил обхванат основно от мрежата на къмпинги.

Идейните градоустройствени планове разработени от авторските колективи на ИПП „Главпроект“ и до днес съществуват на хартия, която ние изтупахме от прахта и решихме да споделим с вас.


Kурортен комплекс „Каваците“ е трябвало да бъде разположен на 4 км южно от Созопол край обширен плаж носещ името на голямата група мощни дървета-каваци, разположени в северния край. В района зад плажа и дюните теренът е бил засаден с лозя и смокинови дървета. Плажът заедно с дюните заема  29.80 ха, а само пясъчната ивица край морето без дюните – 6.72 ха.

Курортният комплекс проектиран в средата на 60-те е трябвало да разполага с 12 000 легла, от които 9000 са настанени в масивни 3-6 етажни хотели, а 3000 легла в къмпинг обособен в южната част на терена. Хотелските сгради е трябвало да бъдат разположени върху две малки възвишения в южната част на терена и да са с поглед към морето. Застрояването се е предвиждало да бъде с големи и дълги сгради, с които се образуват тесни дворни и улични пространства.

Авторският колектив, като се е ръководил от идеята да се запазят непокътнати природните дадености – плажът и дюните – и осигури спокойствие на летуващите, е развил плановата композиция в 4 отделно обособени групи, като двете южни групи са изтеглени на значително разстояние от морския бряг. По този начин те са искали да ограничат съсредоточаването на много хора на едно място, да се осигури по-голямо спокойствие на обитателите и да се разпредели по равномерно насищането на плажа. За да не бъде пуста крайбрежната част вечер, заради изтегленото застрояване на запад от брега, в пространството покрай плажа е трябвало да бъдат разположени подходящи увеселителни и обслужващи заведения, като задължително е подчертано да не се увреждат характерните природни дадености.

Комуникационната мрежа е трябвало да бъде разгърната в 3 категории пътища: външен транзитен път, вътрешна артерия свързваща отделните хотелски групи и вътрешни улици. Предвиждало се е още голям паркинг непосредствено преди комплекса, спортни площадки и малко яхтено пристанище.


Алепу

Местността предвидена за курортен комплекс „Алепу“ е оградена от нос Агалина, Аркутинската могила и Змийския остров, а далеч на запад от силно залесени горски масиви. Дължината на плажа е 4 км. Там се е предвиждало да се изгради най-големият курортен комплекс по крайбрежието южно от Созопол. Бил е проектиран за 20 000 легла, от които 16 000 в масивни многоетажни хотели, а 4000 легла в къмпинги с интензивно озеленяване около тях. Съществуващите блата развъдници на комари и мухи е трябвало да се превърнат в солено езеро, свързано с морето посредством канал, а около него да бъдат разположени част от хотелите, увеселителните и атракционните заведения.

Най-голямо застрояване се е предвиждало в северната група, разположена на южния скат на нос Агалина. Така в близост да най-хубавия и защитен от ветровете плаж в комплекса е трябвало да има 7500 легла, намиращи се в хотели застроени върху амфитеатрален терен с простор към морето. В центъра са се предвиждали 5000 легла, а в близост до дюните на плажа още 3500 легла. Всички хотели е трябвало да бъдат с поглед към морето и езерото.

Съобщителната мрежа е проектирана както в Каваците. Предвиждали са се още 5 големи паркинга, като и ограничен брой паркоместа пред хотелите и заведенията.

През 1987 г. на част от проектирания за комплекса терен с помощта на австрийска фирма е построено ваканционно селище Дюни.


Курортен комплекс „Аркутино“ е трябвало да бъде разположен върху едно от най-интересните и живописни места по българското Черноморие, непосредствено до устието на р. Ропотамо.

Проектираният с капацитет 3000 легла курорт разполага с дълъг, широк и удобен плаж и обширни пясъчни дюни. Там се намира и най-високата в Европа пясъчна дюна. Морето там е чисто и удобно за къпане, а природната среда представлява естествен природен парк предлагащ прекрасни възможности за отдих и почивка.

Предвиждало се е 2-3 етажно терасовидно застрояване върху залесения скат на Аркутинската могила с открит поглед от стаите и терасите към плажа и морето. Строежът на хотелите е можело да се разшири по скалата на Аркутинската могила на север, успорено на пътя, който води към Алепу. Съществуващият къмпинг с мотела се е смятало да се запази и евентуално в бъдеще да се застрои с високи хотели, като по този начин бъде завършен целия градоустройствен ансамбъл. Заведенията и търговските обекти е трябвало да бъдат в района на дюните, северно от съществуващия бар.

В началото на 80-те под егидата на Людмила Живкова в Аркутино започва строежа на селище за даровити деца. След смъртта й проекта е замразен, като недовършените постройки могат да се видят и до днес.


Устието на Ропотамо

Курортен комплекс „Устие Ропотамо“ е бил предвиден за 2500 легла и е трябвало да бъде разположен върху северния бряг на Маслен нос, до устието на р. Ропотамо. Според проекта е съставен от две отделни хотелски групи – едната покрай самото устие на реката, а другата по на югоизток.

Проблемът е бил липсата на хубав плаж за летуващите.


Курортен комплекс „Стомоплу“ е бил проектиран край обширен плаж на терен в непосредствена близост до Приморско и тогавашния къмпинг Перла, където по-късно е построена резиденцията на Тодор Живков. Разработеният през 1969 г. проект е предвиждал 12 000 легла, от които 3000 къмпинг.
Съществуващото блато е трябвало да се свърже с морето и да се превърне в солено езеро.

Строителството на хотели е трябвало да бъде високо и ниско (3-4 етажа) съобразно природните дадености. Проектът предвиждал по-голямата част от хотелите да бъдат разположени успоредно на плажа покрай езерото. Освен атракционните, увеселителните заведения и търговските площи се е предвиждал и открит театър. Обърнато е внимание и на транспортната мрежа, както и на построяването на няколко малки паркинга, разположени в близост, но извън хотелските групи.


Курортен комплекс „Козлука“ е единственият проектиран северно от Бургас, на 5 км от с. Влас и на 10 км от Слънчев бряг. Проектиран е в естествен парк, който опира почти до плажа. Плажът не е голям, но е удобен за плажуване. Югозападният е дълъг  700 м и широк 10 м, а югоизточният 800 м и средна ширина 35 м.

Курортният комплекс е замислен да бъде изграден като затворено ваканционно селище. Автор на идейно-застроителния градоустройствен план е арх. Иван Касъров. Той е предвиждал една част с компактно блоково застрояване на хотели, затварящи се с различни по големина правоъгълни дворове и свързани помежду си, и с морето. Капацитетът на тази по-компактна част е плануван за  1300 легла. Вътрешните пространства е щяло да бъдат оформени декоративно с подходящите тревни и водни площи. В общия ансамбъл са включени и всички обслужващи заведения. Комплексът се е целил в по-висока категория летовници.

Източната част на комплекса е предвидена за 800 легла с терасовидно застрояване на 1-2 етажа. Между тях се е намирал естествен парк, в който е трябвало да се изгради голяма спортна база, хранителни и увеселителни заведения. Предвиждал се е и мостик, където да акустират леки плавателни съдове, а западно от съществуващата тогава риболовна база – малък пристан и хелинг за спортни плавателни съдове и лодки. Предвиден е бил и открит плувен басейн.

През курортния комплекс не се допуска транзитно движение, като почти цялата територия е трябвало да бъде предоставена на пешеходеца. Връзката на комплекса с пътната мрежа е трябвало да се осъществява по съществуващия път за с. Влас, като достига до комплекса, без да преминава транзитно  през него. На няколко места са планирани площадки за паркиране, но твърде пестеливо.
Над комплекса проектантът е предвиждал и прокарването на панорамен път, който да не безпокои летуващите и откъдето ще се откриват интересни панорамни гледки към комплекса и морето.
През 1985 г. в района започва изграждането на вилно селище Елените, който  заедно с в.с. Дюни, построено две години по-късно, са последните курортни селища изградени по времето на социализма и спечелили международно признание.

Е, не ни остава нищо друго освен да кажем, че  като цяло терените предвидени за застрояване преди 50 години, днес са не само застроени, а на места и презастроени. Разбира се по проекти, които нямат нищо общо с показаните от нас.  Дали, ако тези терени край морето бяха построени по тези архитектурни планове днес щяха да представляват по-добра гледка за окото от настоящата реалност, остава само да гадаем.

Скици на архитектурните проекти от 60-те може да видите ТУК