Бургаска журналистка сподели в книга как е удряла с токчета бандити

И най-ужасният бандит може да бъде принуден да си плюе на петите, ако срещу него стои красива жена, въоръжена с токчета. Това звучи невероятно, но не и за приятелите на журналиста – писател Теменуга Захариева, която снощи представи втората си книга „Полети и пристани“. Творбата, която е с подзаглавие „Ято спомени“, бе определена от самата авторка като разножанрова. В книгата й всеки може да намери нещо за себе си.
Управителят Денчо Михов на издателството, благодарение на което втората рожба на Теменуга излезе от печатницата като красив продукт, уточни по време на премиерата в Морското казино, че „Полети и пристани“ е много богато жанрово определена.
„В нея има всичко – спомени от ученическите години до зряла възраст, приключения, екшъни, бой с токчета, пътеписи, лични откровения. Като цяло книгата е много лична. Първото ми впечатление бе, че трябва много голяма смелост, за да напише човек такава творба и да покаже всичко това пред белия свят. Теменуга обаче е смел човек. В книгата й всеки ще намери по нещо за себе си“, коментира Михов. Той определи бившата репортерка на в. „Компас“ като зряла дама с богат житейски опит, а приятелката на дъщеря й Даяна Илиева обясни защо е избрала да я поздрави със „Звезда“, която сме свикнали да слушаме в изпълнение на Ваня Костова. “Предпочетох тази песен, защото г-жа Захариева е като слънце в живота ми. С нея споделяме всякакви моменти и те са незабравими. Тя е един лъч надежда в тъмното. Винаги можеш да я следваш, да я помолиш за нещо и тя ще е винаги там, за да ти помогне“, добавя младата певица. Блестящо на сцената се представи и дъщерята на Теменуга – Диана, която е пяла на много наши и на чуждестранни сцени.
Захариева споделя, че 315-страничната й творба е с подзаглавие „Ято спомени“, защото е за всичко значимо в живота й, представено по публицистично-художествен начин. Тя написала книгата си в Дубай за две седмици, но идеята се родила отдавна. Моят неотменен пристан обаче си остана родният ми град Бургас, добавя писателката.
Педагогът от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ Благовеста Рядкова преди да засвири на рояла в зала „Петя Дубарова“ заяви, че всички нейни възпитанички са целунати от Господ и авторката на „Полети и пристани“ е една от тях. Това обаче провокира Теменуга да разкаже колко трудно е приела изпитанието на съдбата, когато се наложило да се откаже от кариерата си като пианистка заради заболяване на ръцете. Ласкави думи за нея каза и астрологът Стефка Добрева, чиито седмични хороскопи във Флагман.БГ са като пътеводител за душите ни.
Писателка от Добрич пък посъветва Теменуга да напише родова книга, защото бургазлийката с големите токчета е потомка на Захари Стоянов и Цанко Дюстабанов. Водещата на „Добро утро, Бургас“ по Канал 0 Мария Москова, която е и психолог по образование, сподели, че когато е прочела книгата, е останала възхитена и от съдържанието, и от смелостта на авторката. Със своите метални токчета репортерката е успяла да се спаси от няколко нападения на бандити. Първото, за което разказва Захариева в книгата си, се е случило близо до дома й в центъра на Бургас в зората на демокрацията. Прибирала се малко след 21 часа, когато усеща с периферното си зрение, че някой я гони.
„Докато успея да реагирам, бях повалена на земята... Мислех си, че целта е да ме оберат и с ужас установих, че чантата ми я няма на рамото“, споделя Теменуга. „В още по-следващ момент вече инстинктивно разпознах грозното намерение на натрапника, който просъска: „Ела, че ми трябваш, няма да ти се размине!“ Изтръпнах, набързо пресмятайки реалната възможност това да се случи наистина – наоколо бе почти пълна тъмнина, ров в близост, липса на всякакви хора, пълна идилия“, пише дамата в книгата си.
Тя се чувствала като зверче в клетка. Немите блокове били свидетели на виковете й за помощ.
„Сама не знам как успях да се стрелна настрани, да ударя нападателя с лакът, и то доста силно. В следващия момент се сетих, че белите ми ботушки, импониращи на бяло яке, което вече беше порядъчно кално, са с метални токчета. „О! - казах си. - Ела, че ми трябваш ти, проклетнико, не аз на тебе!“ И, прас! Забих острото токче право в мишената“, разказва в „Полети и пристани“ Захариева. Сигурно крясъкът на същия този заканващ се проклетник с нескрито нечисти помисли бе в пъти по-силен от моите нечути викове за помощ, добавя тя.
След неочакваната контраатака, нападателят хукнал да бяга като сива мишка от страх да не получи нов удар по муцуната. В подобна ситуация Теменуга попаднала и преди няколко години в сградата на „Елкабел“, където тогава била редакцията на в. „Компас“. Било неделя и до задния вход на почти безлюдната сграда дебеловратест мъжкар решил да се позабавлява. Меракът му бързо се изпарил, когато репортерката – пианист размахала обувка с метално токче и бутилка с безалкохолна напитка. Подобие на Франкенщайн я напада и в офиса на езикова школа, където Захариева води курс по английски език, но тя успява да го излъже, че е натиснала паник бутона. Няколко дни по-късно медиите съобщили, че е заловен избягал затворник от Враца и от снимката храбрата писателка разпознала своя нападател. Сред жертвите на нейните токчета са и двама рецидивисти от затвора за малолетни престъпници. Целите им крака били в синини. Добре сте ги подредили с вашите токчета, казал й следовател. Радвах се, не защото съм натупала двете момчета, защото Справедливостта отново се себепотвърди и себедоказа, добавя Теменуга Захариева.