Пациент с алергичен пристъп: Не можех да дишам, а бях принуден да обикалям Бургас за лекарство!

Автор: Флагман.бг



Бургазлия с алергичен пристъп е преминал през истинско изпитание на нервите докато се опитва да получи лекарска помощ, опитвайки се да си вземе въздух. Вместо обаче спешно да му бъде облекчено състоянието, той е бил принуден със задух да шофира из целия град посреднощ, докато успее да намери лекарството „Урбазон”. Пациентът описа преживяванията си в рубриката ни Вашия сигнал до Флагман, възмутен от проблемите в здравеопазването:

В нощта срещу петък направих алергичен пристъп със силно изразен недостиг на въздух, закараха ме до Шокова зала в Спешния център в МБАЛ-Бургас. Там ми казаха, че  трябва да мина през регистратура и да чакам ред пред дежурен лекар, който е общопрактикуващ. Заплатих си таксата от 25 лв и ме пратиха в полунощ да чакам пред кабинет, пред който имаше опашка от около 10 човека, от които единия беше сериозно бит с счупени пръсти и други сериозни наранявания. Стана около 1 часа след полунощ, а аз продължавах да не мога да си поема въздух от алергичната реакция, която бях направил и отидох отново до регистратурата, за да попитам кой решава дали даден случай е спешен или не. Съответно не получих отговор, а ме пратиха отново да си чакам пред кабинета. Мина още половин час, след което влязох все още жив , едва поемайки си въздух при лекаря, на който трябваше да му обясня съответно какво ми има и да ми бъде поставена инжекция „Урбазон”. За моя радост лекарят стана и отиде до шкафчето. Но провери и ми каза, че нямат „Урбазон” и ме изпрати да си търся денонощна аптека в Бургас и да си закупя. Така и направих. Заминах със задуха си да търся лекарството, което се прилага в много от алергичните пристъпи, както и при 99% от астматичните. Наложи се да обиколя половината град, за да намеря лекарството и да се върна в това ми състояние, шофирайки, за да ми бъде поставено. За мое „успокоение” се оказа, че лекарят го нямало вече и така си почаках още малко, докато се намери кой да ми постави инжекцията. Накрая дойде любезната жена от регистратурата, която така и не разбрах каква длъжност изпълнява. Обясни ми, че преди да ми постави инжекцията трябва да ми вземе още 7.20 лв. Аз се съгласих, тя ми постави инжекцията и си тръгнах. Случаят обаче ме накара да разбера защо понякога има бити лекари. Винаги съм бил срещу хората, които посягат срещу медицински екипи, но снощи, ако аз бях в адекватно състояние, а ако на мястото ми беше мой близък – също щях да си изпусна нервите.
Не ме интересува защо платих 32 лв., но ме интересува това, че срещу тези пари не получих нужното внимание от страна на лекарите.