Помните ли осъдения за убийство Динко Сменовски? А дали той не каза истината за Горан?!

Автор: Иван КОЛЕВ, снимка: Иван КОЛЕВ


„Горан уби Георги Танев!“. Това шокиращо твърдение на Динко Сменовски, осъден за убийството на бившия съсобственик на голямата строителна фирма„Евробилдинг инженеринг“ преди две години се възприе за абсурдно. Никой не му вярваше. Горан освен гард бе и сред най-близките приятели на Георги Танев. Негова работа бе да го пази от такива като Динко Сменовски, а не да го напада. Заради това и съдът отхвърли твърденията на Динко и го осъди на 8 години затвор, които впоследствие бяха увеличени на 10.

В онзи момент Горан Горанов изглеждаше различен човек. Идваше в съдебната зала със стилен костюм, риза и хендсфри. Повече приличаше на млад бизнесмен, отколкото на охранител. Поне на пръв поглед поведението му бе нормално, дори солидно. От другата страна Динко бе просто едно жалко бедно момче от Смолянско, издържащо се от сводничество в долнопробен бардак.

Три години по-късно Динко изтърпява присъдата си за убийството на Танев, а Горан Горанов е редовен герой в криминалната хроника на Бургас. Изцепките му следват една след друга. Бившата спортна надежда на България изглежда тотално затънал. Пребива по улиците 15-годишни хлапаци, вилнее в следствения арест, хвърля бомбички в магазини. Все действия, които поставят под съмнение психическото му състояние и мнозина си задават въпросите: Кой допуска Горан все още да е навън? Защо при цял поменик от престъпления той продължава да е на свобода?

В този момент се сещам за Динко Сменовски и се питам дали, ако трябваше днес да разкаже своята версия за убийството на Георги Танев, тя би се възприела по-сериозно - и от съда, и от обществото.

Ето и какво каза Сменовски на 19 април 2012 година:

„Мисля, че беше след 24 часа, но нямам точен спомен, сам отидох в бара. Слязох долу и седнах на сепарето под стълбите. Нямаше други клиенти. На кръглата маса срещу моето сепаре имаше три момичета. Никое не стана да танцува. Поръчах си безалкохолно. Сервитьорката беше с тъмна коса, Лили ли, Лиляна ли беше? Момичетата на масата бяха Боряна, Антоанета и Джизела. Други лица от персонала не си спомням дали е имало. Лично не се познавам с момичетата, знам им имената от медиите, вестниците, от делото. Мина известно време, не мога да кажа колко точно от влизането ми. Чу се някакъв шум и влязоха двама клиенти. Единият почти веднага се върна обратно нагоре (Горан), другият седна на сепарето срещу моето. Не ги познавах, виждах ги за първи път. От заседателната зала в съда разбрах имената им. След като Георги седна, едно от момичетата (Джизела, б.р.), отиде да танцува на пилона. Тя стана, спря се за няколко секунди и продължи към пилона. Георги си играеше нещо на телефона. Той си поръча пиене. Разстоянието между неговото и моето сепаре беше около 4 метра, имах пряка видимост към Георги и това, което прави. В един момент, докато сервитьорката го обслужваше, той вдигна глава и погледите ни се засякоха, аз веднага наведох поглед надолу, за да не си помисли човека, че нещо го наблюдавам. После пак вдигнах поглед, пак си засякохме погледите и той ме изпсува: „Да ти е.а майката!“. Аз не реагирах, защото като влязоха двамата, изглеждаха пияни. Не реагирах, за да не стане конфликт. Той пак нещо изпсува на майка и аз го погледнах отново, тогава видях, че ми показва среден пръст. От място му казах на по-висок тон, заради музиката, че не искам проблеми. При което той отвърна „Ти сега ще видиш какви проблеми ще имаш“. В този момент Горан се върна отгоре, насочи се към сепарето на Георги, наведе се към него, а Георги ме посочи с пръст. Горан и Георги станаха и се насочиха към мен. Аз се изплаших и разбрах, че ще стане нещо кофти. Огледах се за изход, единствената ми възможност беше да мина пред сепарето, да заобиколя колоната и да се кача нагоре. Когато бях застанал пред сепарето вече Георги и Горан бяха пред мен. Отдясно Горан, отляво Георги. Горан ми удари силен шамар. Шамарът беше силен, залитнах. Георги извади нож от областта на корема си. Кухненски, около 25 см. Аз се изплаших при вида на ножа, легнах на сепарето и се свих. Извиках му: „Махни този нож, бе човек, махни го“, в следващия момент и двамата се бяха надвесили над мен - Горан с двата меча и Георги с неговия нож.

„Сега ще ти отрежа главата, копеле, знаеш ли кой съм аз?“

Георги ме хвана за врата и ме повали на земята. По същото време Горан крещеше и псуваше „Да ти е.а майката!“, Георги ме събори в краката на Горан. Главата ми беше в краката на Горан. Докато бях на земята, усетих остра болка в областта на врата, от пробождане. Стана ми горещо, обля ме топла вълна. Георги викаше „Ще ти отрежа главата, ще те убия!“

Видях, че Георги замахва и рани Горан. Мисля, че някъде отляво, между мишницата и кръста. После Горан се обърна фронтално към Георги и му каза: „Не стига, че спиш с гаджето ми, сега искаш и да ме убиеш, ще ти е.а майката“. След това Горан намушка Георги в областта на слабините.

В този момент докато двамата се разправяха, аз избягах по стълбите. Хванах такси и отидох в болницата. Отидох в противошокова зала, за да ми зашият раната. Чух медицинския персонал, че чакат линейки от някакъв бар. Предположих, че става въпрос за Георги и Горан и помолих една от сестрите да ме скрие. Страх ме беше, искаха да ме убият. Доведоха Георги с носилка, после и Горан. И тримата бяхме в една зала. Медицинската сестра дръпна завесата и ме скри на едно легло, те не знаеха, че съм там. След това дойде един полицай, който ми каза, че съм арестуван и ме прибраха в Първо районно. Разказах на полицаите това, което разказах и на вас. Докато бях там, двама от полицаите искаха да разговарят насаме с мен. Единият каза, че е приятел на Танев и, че не го интересува какво се е случило и че аз съм бил виновен. Той почна да ме бие. После влезе друг цивилен полицай и му каза да спре да ме бие, че още не съм минал съдебен лекар. Удряше ме със сапун увит в чорап по корема, защото така не оставало следи, за да се видят от лекар..."