Тарикат от Приморско превърна противопожарен кран в безплатна автомивка
Жител на Приморско използва противопожарен кран като безплатна автомивка.
26 Декември 2014, Петък, 09:45 ч.
Наглият шофьор си мие колата с вода от улицата
Тарикат от Приморско превърна противопожарен кран в безплатна автомивка, за да си измие колата. Наглият шофьор обул гумени ботуши. Той спрял автомобила си пред крана и след като го развил, размахал четка с дълга дръжка край водната струя, а улицата заприличала на река.
„Така се мие кола. Това обаче не е безплатно, защото плащаме ние – данъкоплатците, вайкат се зрители на Нова телевизия в рубриката „Моята новина“.
В категории:
Приморско
Никога не наливайте вряла вода в мазната тава
16/06/2025, Понеделник 15:40
0
Самолет, прелитащ над България, се върна обратно заради бомбена заплаха
16/06/2025, Понеделник 15:30
0
МОН публикува верните отговори от НВО по математика за 10 клас
16/06/2025, Понеделник 15:20
0
4 зодии виждат бъдещето си в сънищата
16/06/2025, Понеделник 15:00
0
Жена от български произход е загинала при атаките в Израел
Куп звезди се пускат на турнир с благородна кауза в Бургас
Мъжкият отбор по футбол на Община Айтос участва в международен турнир с благородна кауза
16/06/2025, Понеделник 14:20
0
В Поморие ще бъде открито първото национално биенале „НАТЮРМОРТ“
16/06/2025, Понеделник 14:00
0
Лято с ритъм, изкуство и емоции – Община Царево представя културната си програма за юли
16/06/2025, Понеделник 13:40
0
Ужасяващ финансов кошмар за тези зодии през лятото заради ретроградния Меркурий
16/06/2025, Понеделник 13:35
0
Пиян шофьор от София катастрофира с БМВ край Созопол
16/06/2025, Понеделник 13:21
1
бТВ я изпрати преждевременно в майчинство
16/06/2025, Понеделник 13:00
2
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
Чаркът беше стар мъдрец, врял и кипял в ММЦ-то и затова хората винаги му искаха мнението.
Иначе много се разбирахме с Дичка (с голямата пичка). Директорите като идваха да я търсят, а нея я нямаше, аз я прикривах: Няма страшно, шефе, тя нашта Дичка (с голямата пичка) отиде да обере краставиците и затова я няма. После казвах на Дичка (с голямата пичка) да почерпи, щото съм я покрил. Питам я как мина брането на краставици и пр., а тя се вайка: Кви краставици ве, Моньо, то наоколо само корнишончета и малки морковчета?!... Май намекваше за малката пишка на Мильо. Кво да прай човекът? И той много пъти се жалваше, че жена му имала големи шепи и като го хванела там и пишката му се губела в шепата й. "Не можах да си хвана някое миньонче за жена с малки пръстчета, че като ми прай чикии и пишката ми да стърчи навън от шепата й и аз да си въобразявам, че имам голям хуй, пък то на мойта жена шепите като на бейзболни ръкавици... губи се вътре из коридорите и после не можем я откри!" Кво да прай човекът? Казва си болката. Ама иначе дълго време си ходеха с нея. Даже Дичка (с голямата пичка) не го криеше и го заявяваше на мъжа си, че си има официален любовник и да не й търси кусур и човекът се съгласяваше. Щом е официален, вика - може, ако не е официален - не може... Абеее, образи сякакви в това ММЦ!
Кво да го прая такъв човек! Ходих да взема назаем, че то реве на главата ми и не се търпи!
Чак Камберов, дето беше крадец от класа се шашнал като видял, че Стамат, вече месец след като е свален, още имал ключове от контингента си по хотелите и продължавал да ги използва и да цоца парички оттам. По заповед на Камберов сума патрони на брави сменихме тогава по хотелите само и само да го изгоним оттам... И пак: оня най-невъзмутимо продължаваше да използва стаи, за които не знаехме, че той има ключове! Басси и наглия човек, бассий чудото, ааааааа! Думи нямам!
Янко Томов: О, да! Всички така казват, че имам "приятен дефект" в гласа си...
Апостол Танев: Какво прави Кольо Ходжев, този върл седесар?
Янко Томов: Почина.
Апостол Танев: Значи или добро или нищо... макар че има доста от НИЩО-то за разправяне. На времето се сбихме и той ми отхапа носа и сега нямам нос заради него... това е НИЩО-то, доброто ти ще го кажеш какво е!
Янко Томов: А да, да! Много добри работи направи тука! Беше за малко кметски наместник и де що имаха хората носове и тях - или ги счупи или ги изяде като твоя. Затова в Приморско нямаме носове!
Апостол Танев: Карай ся, пишки нали имате още?
Янко Томов: Имаме ама за никъв хуй не стават вече...
Апостол Танев: Карай ся!
Янко Томов: И аз тъй викам, карай!