Сензационна версия: Антон Тъпака от Свети Влас убил малката Алекс от Поморие

Сензационна версия, че убиецът на малката Алекс от Поморие, не е Атанаска, а мъж от Свети Влас, лансира таблоидът в-к "Шоу" в последния си брой. Изданието се позовава на показания от разпита на Атанаска и думите на близките й. Според тях Атанаска е направила самопризнания заради заплаха, че ще убият нея и роднините й.

 Наскоро едната от сестрите й – Евгения, в постинг на личната си страница във Фейсбук пък се обърна към бащата на убитото момиченце – Веселин Тодоров-Германеца, с думите: "Германец, толкова ли си тъп, та не разбра, че вярната ти дружка Атанас Желев поръча детето ти? И следващият може би си ти, ако не слушкаш. Много ли ти е важно всичко останало, та го преглътна и помогна на убиеца на дъщеря си да потули работата?", написа тя.

Атанас Желев е добре познат в кримисредите, съден за сводничество и рекет. Официално се води собственик на заложна къща „Трезор”, познат е на бащата на убитата Алекс - Весо Германеца. Известно е още, че двамата си развалят „бизнес”отношенията малко преди убийството на детето, като се предполага, че причината за това е 5-етажната къща на семейство Петрови от Свети Влас, заради която Желев е съден за рекет, а де факто я ползва Германеца. Веднага обаче възниква въпросът: ако Желев е искал да си отмъсти на Германеца и е поръчител на убийството на дъщеричката му Алекс, кой е физическият убиец на детето? На този въпрос подозренията си изказа майката на Атанаска – Светла.

Светла, майката на Атанаска: Дъщеря ми няма мотив да убива детето, друг го е направил

- Светла, вече се появи версия, че поръчител на убийството на Алекс от Поморие, за което е обвинена дъщеря ви Атанаска, бил лихварят рекетьор Атанас Желев. Имате ли подозрения кой е физическият извършител на престъплението?

- Логически погледнато, от самото начало е ясно, че дъщеря ми няма мотив да убива детето. Обвинението срещу нея стъпи на нейните самопризнания, които тя е направила под заплахата, че ще ни убият нас – нейните близки. Едва сега разбирам от медиите, че имало 60 и не знам колко си „свидетели”. Свидетели на какво?! Огромното омерзение и злоба към нас са разбираеми – убито е дете, но обществото не се опита да потърси отговор на въпроса: Къде е логиката на това убийство? Има ли логика дъщеря ми да е убила детето?! Защо, заради какво и как може да направи такова нещо под покрива на семейството?! Ето фактите, до които ние се добрахме с помощта на много хора, които съчувстват на Атанаска и са убедени са, че тя е невинна: Убиецът е Антон Петров, син на едни пострадали хора от Свети Влас. Вече не изпитвам страх пред това дъщеря ми да лежи невинна в затвора! Не може мутри да ни управляват живота и да ни държат в постоянен страх!

- Каква е логиката на версията, защото засега това е само една версия - че Антон Петров е убиецът на Алекс?

- През 98-а бащата на Антон – Васил Петров, потърсва заем. Човекът, който му дава 9000 долара, си ги иска и му завежда Тумпалов от „Замъка” в Равадиново, за да прехвърлят един вид дълга към друг човек. Оттам-насетне се започват мъките на това семейство. Прочетете делата и ще видите за какво става въпрос – заплахи, рекет за пари с подпис под заплаха при нотариус, Желев се намесва с формална цесия от заложната си къща, взимат 5-етажната къща на хората и им дават в замяна съборетина в цигански квартал, след което Желев отново си я прибира, хората са принудени да живеят в барака до имота си в продължение на 13 и повече години, а къщата става владение на... Германеца. Съдят Тумпалов и Желев, а Германеца остава чист и в същото време владее имота. По наказателното дело Тумпалов и Желев са оправдани, хората говорят – с връзки, но Петрови печелят гражданско дело за къщата си. И въпреки че печелят, Германеца се опъва да им върне къщата. Това напрежение и унижение, което изтърпяват Петрови, не се забравя. Синът им Антон познава Весо Германеца. Той е човекът, който отвежда Алекс в квартирата на Атанаска, за да си „говори” с детето. Изгонва дъщеря ми на балкона и после си тръгва с детето. Оттам-насетне, когато става белята, той занася трупа обратно при Атанаска и прави всичко, за да натопи дъщеря ми за престъплението, като я заплашва, че ще ни убие. Това е историята, казана накратко.

- Доколкото разбрах от предварителния ни разговор, вие не смятате, че убийството е било планирано?

- Не. Най-вероятно Петров е искал да подразбере нещо за Германеца чрез детето. Че е имал зъб на Германеца, то е ясно, но едва ли е планирал точно такова отмъщение. След това, когато си тръгват от Атанаска, между него и детето се е случило нещо – може би Алекс е казала нещо, което го е ядосало – тя го „умееше” това – беше си „бащичко”!... Когато си признава пред Атанаска за убийството, Антон е повтарял: „Не трябваше да става така!...”. Мотив за омраза има – 13 години родителите на Антон Петров живеят в барака до къщата си, а и след делото не им я връща Германеца – това унижение не се забравя, но мисля, че убийството е станало под афект. Действията на този човек през фаталната нощ така, както ги разказва дъщеря ми, издават поведение на психясал човек, изгубил напълно контрол – понеже знае какво е сторил, бие Атанаска, задето е вдигнала забравения телефон на Алекс, натрива й ръцете с улики, после се връща, топи телефона във вода, а забравя да вземе сим-картата, за да я хвърли, заключва дъщеря ми, пак се връща, заплашва я със смърт, изнасилва я брутално... Помислете - има ли логика, ако Атанаска е убила, или знае за убийството, да вдига телефона на убитото дете от квартирата си?! В онзи момент тя изобщо не знае нищо. Тя научава това едва по-късно от самия убиец и изпада в шок – не може да осъзнае случилото се, докато я бият, изнасилват и заплашват. После идват наред полицаите - и те на свой ред се държат с нея грубо, и те я заплашват да признае, държат племенницата й – детето на Северина, в коридора, така че да чува как то реве, та се къса, по време на разпита й предлагат да признае, за да „спре това”. И тя, напълно объркана, със замътен акъл, се сломи – направи самопризнания, за което после съжали, но вече никой не искаше да я слуша. Обвинението беше предрешено по най-лесния начин. Никой не пожела да вникне в същината на събитията и дълбочината на причините за това убийство.

- Защо, според вас, Антон Петров води Алекс в кооперацията, в която тя живее? Ами ако го бяха срещнали родителите й…?

- Аз ви казах – според мен той не е имал намерение да я убива, а само да поговори. И да срещне родителите й вътре в кооперацията, познава се с тях – щял е да каже, че я изпраща. Атанаска има лошия късмет да си е вкъщи по това време. Тя се страхува от Петров – знае кой е и не може да му откаже да ги приеме в квартирата си. Хиляди пъти се обвинявам, че я устроихме да живее там, в гнездото на осите. Но аз пък 7 години съм живяла като квартирант там и не съм имала проблеми. Атанаска се нанесе в моята квартира.

- Твърдо ли вярвате в невинността на дъщеря си?

- Нито за момент не съм и помисляла, че тя е способна на такова зверство, и то срещу дете! Атанаска е най-кротката от дъщерите ми.

- Вие мислите ли, че Германеца е наясно, че Атанаска е невинна?

- Абсолютно! Той знае истината, но осъзнава, че при положение, че не може да си възкреси детето, по-добре да не разлайва кучетата с хора, които могат да му разплетат публично далаверите. Атанаска е „удобна” за убиец и в неговите очи. Тя е алиби за едно последващо във времето негово отмъщение! Помислете върху това!

-Но му е крива сметката!

-Може да го изпреварят тия, на които се точи. Аз мисля, че и жена му - майката на Алекс е наясно, че не моята Атанаска е убиецът. Има свидетели как Ева е крещяла на Германеца като обезумяла още докато издирват Алекс: „Кажи ми къде ми е детето!?”. Тя от самото начало е подозирала, че става въпрос за отмъщение към Германеца, за негови деяния. Забележете и още нещо в поведението й – докато всички ни нападаха, тази жена, която най-много би трябвало да ни мрази, ако е убедена, че Атанаска е умъртвила детето й, обратното - тя беше най-обрана в нападките и приказките спрямо нас. И върху това помислете. Тази жена е дълбоко нещастна – едно, че си загуби детето, и второ – че знае много тежки тайни, а спи под един покрив с мъж като Германеца…

Откъс от последните признания на Атанаска за убийството

„Беше около 17,20 - 17,25 ч. Вкъщи да са седели /малката Алекс и Антон Петров – б.р./ около 20-25-30 минути. След 1-2 минути чух тропване на метална врата, а в блока те са три – долу на входа, на апартамента на Германеца и на таванската им стая. Реших, че е вратата на апартамента им и детето се е прибрало. По едно време чух шум – на леглото, където стоеше Алекс – зелен телефон вибрира. Взех го – пишеше „Мама ви търси“ и отговорих. „Ало, ало“, беше Ева. Викам си: „Как ще се разправям с тая, по-добре да говоря с Германеца!“ И да го питам: “Какво прави Алекс с тоя, пак ли няма ключове да се прибере у тях?“ „Ало, ало, кой се обажда, къде е дъщеря ми?“ – беше Ева. Мисля си: „Тая сега заради един телефон ще ми вдига пара“, а преди това нали бях чула, че вратата хлопна. Дори не разбрах, че наистина пита за Алекс, реших, че е за телефона. „Дай да говоря с мъжа ти“, казах аз, но връзката прекъсна. Чух ги, че са долу и си викат пак. После Германеца запали колата и тръгна нанякъде. Настана затишие до 19 и нещо, когато на вратата се почука. Отворих - беше Тъпака. /Антон Петров – б.р./ Избута ме, влезе – беше бесен. Хвана ме за косата, извлачи ме до леглото. Удари ме през лицето. „Къде е телефонът? Кой ти каза да го бараш? Защо си говорила? Какво каза? Знаеш ли какво направи?“. Седна на стола и се държеше за главата. Аз седях на леглото и плачех. Като се поуспокои му, казах с кого съм говорила, какво съм казала – всичко. Започна да ми се извинява, че ме е ударил. „Моля те, не казвай на нашия приятел“, ми каза той. „Исках само да го изплаша.“ „Моля те, не казвай на нашия човек.“ – нищо не разбрах за кого става въпрос. Пак ми се извини и си тръгна. После до към 2,30-3 ч. - нищо. Аз не можех да заспя – беше ми напрегнато. Към 2,30-3 ч. бравата тракна. В момента, в който хванах дръжката на вратата, тя се отвори отвън. Срещу мен – Тъпака. Коренно различен – дявол! Хвана ме и – в банята. „Няма да мърдаш оттук!“, каза ми той ме злобно и затвори вратата. След малко я отвори и ме вкара в стаята. На земята „пашкул“, увит в бежово одеалце с кафяви шарки (одеалце или покривка за легло? – нещо меко беше). Блъсна ме на земята, отгърна одеалцето – плитката и главата на Алекс, увити в найлонова торбичка за пазаруване. „Дай си ръцете“, хвана, мисля, че дясната и започна да ме дърпа да я барам. Аз се дърпах, след няколко опита ме блъсна на земята и каза: “Ще се научиш да слушаш, мамицата ти!“. Свали ми анцуга и бикините, смъкна и своите и ме изчука. Като се дръпна, аз си вдигнах бикините и анцуга, а той пак ме натисна на земята. Вече не се съпротивлявах, а той започна да ми слага ръцете по главата й, по блузата й отпред... Аз си бях затворила очите и само плачех. Върху пръстите ми слагаше тиксото, а после – и върху торбата.Тъй и не разбрах той дали беше с ръкавици, но като ме докосваше, ръцете му бяха студени и гладки – като нещо желязно и боядисано, и миришеше странно – не на парфюм. Започна да ме заплашва да мълча. Говореше, че всичко трябвало да си дойде на мястото, Германеца трябвало да си плати за миналото, че му трябвало урок, за да се спре, даже нямал да се усети от къде му е дошло. „Петров, виж в каква каша се забърка!“, държеше се за главата. „Боже, Боже, докъде стигна!...“ – дали беше дрогиран, не знам. Казах му, че ще ида в полицията и ще кажа всичко. След това той ми каза, че ще ми омръзне от полиция и хич да не си мисля, че ще ми обърнат внимание. „Ти знаеш ли кой е Атанас Желев? Срещу него ли ще застанеш?! Той командва и неговият приятел...“, и каза някаква фамилия, която ми прозвуча като руска – Тупаров или нещо такова /навярно Тумпалов – б. а./ Обясни ми, че те били в контра с Германеца. А и Тъпака – А. Петров, също имал да му отмъщава. Мърмореше още много, но не всичко му разбрах. Като се разсветли, си тръгна. Каза да не излизам, да не отварям и да не говоря с никой – щял да се върне и искал да ме намери у нас.”

Кой е Атанас Желев

Атанас Желев е известен в бургаския ъндърграунд. Легално държи заложна къща „Трезор”, а иначе е замесен в редица скандали, свързани с трафик на хора, склоняване към проституция, наркотици, измами и лихварство. Освен космическите лихви, които начислявал, Желев се слави като жесток човек, който изтезавал длъжниците си по нечовешки начин – с трошене на зъби, на кокалчета на ръцете и дране с кука. Първият шумен публичен скандал с името му е през 2008-а, когато той е едва на 30 и вече е обвинен като тартор на организирана престъпна група за трафик на проститутки. Три години по-късно Желев е подсъдим по делото на семейство Петрови от Свети Влас, които губят 5-етажната си къща заради заем от 9 хил. долара. Имотът е присвоен от Атанас Желев и Георги Тумпалов – собственикът на „Замъка” в Равадиново, но незнайно как незаконният му ползвател е... Веселин Методиев Тодоров - Весо Германеца – бащата на убитата Алекс.

Бащата на Антон Петров – Васил пред съда, по време на делото за къщата:
Тези хора – Желев и Германеца колеха и бесеха!

„През 1998 г. Тумпалов ме изнуди да му подпиша запис на заповед за 25 000 долара. Измамен бях и да прехвърля 5-етажната си къща в Свети Влас, за която получих съборетина в кв. “Победа“, а после ми взеха и нея. Уплаших се за живота си и за живота на жена ми и синовете ми. Тези хора колеха и бесеха тогава”.