Калинка, завършила средното си на 23 години, управлява милионите на църквата

Преди 10 ноември и дори няколко години след това в Синодалната палата, дори и в сградата на Духовната академия /сега – Богословски факултет на СУ/, нямаха право да припарват представителки на нежния пол, или поне присъствието им по тези места беше силно нежелателно. Днес обаче ситуацията е коренно променена. Една дама вече върти финансите на Синода и се е превърнала в такъв мощен фактор, че и митрополитите треперели от нея.

Жената, през чиито ръце минават милиони, се казва Лили Русева – Мицева и според информирани източници гонела 60-те. Тоест, натрупала е солиден житейски опит, което ни най-малко не се е отразило върху нейния професионален ценз. Защото, видно от документите /основно от диплома, издадена от сегашното 15-о СОУ в столичния квартал „Надежда”/, „нашата Лили”, както я наричат „синодалните старци” по аналогия с примата на българската естрада, е типична „калинка”, разперила и оперила крилца в Синода още по времето на соца.

Като оставим настрана странния факт, че Русева – Мицева е изкласила гимназия на... 23 години /?!/ с успех 3,50, недоумение и притеснение буди нещо много по-важно – че тя не притежава необходимия ценз по Закона за счетоводството /чл. 34 и 35/, за да подписва и съставя счетоводни документи. Камо ли да заема /при това години наред/ ключовата за всяка фирма и организация длъжност „главен счетоводител” /чл. 36 от същия закон/.

Началото на кариерата на „нашата Лили” в администрацията на БПЦ е обвито в мъгла. Знае се само, че първото й работно място там е във вече закритото църковно строително предприятие „Синистро”, където се водела „момиче за всичко”. В самия край на 90-те обаче с личните протекции на тогавашния главен счетоводител на Синода Милко Кожухаров, чиято /смърт предизвика вълна от зловещи слухове в клира/ ,Лили „каца” в счетоводството на Синода. Прехвърлилият 70-те Кожухаров не само е очарован от „харизматичното” й излъчване и „професионални дадености”, но вижда в нея и свой бъдещ приемник. От първия работен ден на Мицева на новото й поприще главният счетоводител започва да подготвя своята фаворитка за „големия ден”. Отделя я от останалите й колежки в специално приготвен за нея кабинет и започва лично да й предава тънкостите на занаята.

През 2010 г. Милко Кожухаров се преселва в отвъдното и неговата избраница почти веднага е назначена на овакантения пост. Когато малко по-късно е направен външен финансов одит,

„нашата Лили” е „силно възмутена” от липсата на 1 млн. и 300 000 лв.

от касата на патриаршията. Разбира се, имало и други „възмутени”, но любимката на покойния главен счетоводител била „по-по-най”.

Още със заемането на знаковата длъжност Лили Мицева развъртяла балтията на чистките. Дългогодишните счетоводителки Мери и Викия били принудени да затворят вратата на Синодалната палата от външната страна с разписани трудови книжки в джоба. Всички в БПЦ били шокирани от постъпката на новата главна счетоводителка не само заради доказаните качества на двете жени, но и защото Викия страдала от коварно заболяване.

За да свири винаги „първа цигулка”, „нашата Лили” започнала да назначава в счетоводството на патриаршията предимно кадри в предпенсионна възраст и с недостатъчен ценз. А на питането защо не се назначават млади хора с подходящо образование, Лили неизменно отговаряла, че никой млад специалист нямало да се навие да работи за мизерната заплата, която получавали нейните подчинени. В същото време Мицева подредила пасианса така, че висшистите в Синода артисали с по-ниски трудови възнаграждения от среднистите, а самата тя се облажила с владишка заплата.

И докато редовите кадри на патриаршията се свирали по мрачни стайчета, необлагородявани с десетилетия /наскоро бил извършен ремонт само на покрива и фасадата на Синодалната палата/, главната счетоводителка се ширела в кабинет, оборудван с най-модерната офис техника и с напълно подменени дограма, под и мебели. За този лукс били потрошени около 100 000 лв., разкриват Божи служители, посещавали въпросната „светая светих”.

Естествено, всеки човек и особено такъв „професионалист от висока класа” като главната счетоводителка на Синода има право да изкарва насъщния в подобаващи условия на труд. Това е въпрос на съвест и морал, особено във време на затегнати колани и природни бедствия, оставили без дом стотици българи. По-важното е друго. Че е все едно дали чистачката, портиерът или... Лили Мицева ще парафират финансовите отчети и документите от финансов характер на българската патриаршия! По простата причина, че всички те са еднакво недействителни пред държавните институции и ЕС като подписани от човек без подходящия образователен ценз.

„Дори да приемем, че БПЦ е „отделна губерния” от държавата, пак не може да се каже, че това е вътрешноведомствен проблем на църквата, защото тя административно работи според държавното законодателство”, поясняват експерти по църковно право.

По този начин „нашата Лили” не само поставя БПЦ в неудобно положение, но я изправя и пред много сложна дилема: ако патриаршията има съдебен спор с лица или организации и в документацията й има документи, подписани от главната счетоводителка, шансовете на църквата да спечели делото са минимални.

В най-скоро време заради „калинката” на Синода БПЦ можела да понесе огромен финансов удар, прогнозират запознати. Става въпрос за следното. След като получи нотариален акт за патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”, Синодът ще кандидатства за субсидия по еврофондовете, за да може да я ремонтира. Очаква се да бъдат отпуснати близо 5 млн. евро, които ще постъпят в банковата сметка на патриаршията. И Лили Мицева ще бъде едно от оторизираните лица, които ще управляват тези пари и ще контролират как се харчат. Без съмнение ЕС ще наблюдава зорко как се изразходва субсидията и за всяко похарчено евро църквата трябва да дава отчет пред Съвета на Европа. Абсурдното е, че под тези отчети ще стои парафът на един главен счетоводител без необходимия ценз. И когато в Брюксел разберат за това, ще се разрази „биг скендъл” и на БПЦ ще се й наложи да връща финикийски знаци заради неизрядна документация. Поредната „калинка” – този път не от фонд „Земеделие”, а от патриаршията, ще „прочуе” България в Европа и ще затвърди нелицеприятното впечатление на ЕС за равнището на „кадрите” у нас.

В Синода петилетки наред

пърхаше и една важна „мъжка калинка” – Димитър Секулов

шеф на отдел „Синодални имоти” и близък приятел на „удавилия” се при мистериозни обстоятелства дядо Кирил Варненски. Известният в църковните среди като „Спекулов” „спец” управлявал имотите и финансите на БПЦ в пълен синхрон с колежката си Мицева и по думите на БГ владици двамата се разбирали прекрасно. Затова едва ли някой ще се учуди, че докато е работел в Синода, Секулов никога не е дал отчет за парите от наемите на синодалните имоти. Нито пък „нашата Лили” е информирала писмено или устно патриарха и „синодалните старци” за това важно перо във финансите на Синода и дали „Спекулов” е лоялен с методиката си на работа към патриаршията. Оттук закономерно възниква въпросът: нима главната счетоводителка не е знаела, че отчетените от Димитър Секулов средства отиват в касата на Синода, която пък, от своя страна, е част от финансовия отдел, чийто шеф е Лили Мицева?!

Но това още не е краят. През пролетта на 2009 г. в Синода цъфва и друга енигматична личност – някой си Иван Станимиров, млад левент, креатура на покойния главен счетоводител Милко Кожухаров, и персонален шофьор на „нашата Лили” – но не на щат, а така, „на доброволни начала”.

Станимиров в момента е неоткриваем, въпреки че срещу него е образувано досъдебно производство. За няколко години, представяйки се за служител на Синода, той преметнал десетки българи с оферти да си купят изгодно църковни имоти.

Измамникът прибирал тлъсто капаро – между 1000 и 10 000 евро на „сделка”

и за да успи тотално наивниците, удрял фалшив печат на Синода на издадената квитанция. Мнимият служител на Синода дори се снабдил с ключове за някои от апартаментите и водел там мющериите, за да им показва какъв апетитен имот ще закупят почти на безценица благодарение на него. Пред някои от купувачите Станимиров с цялото си нахалство се представял за бивш полицай.

Истината е, че аферистът бил назначен за отговорник на почивната станция на Синода в Несебър. Три поредни години обаче не отчел никакви приходи от продадените карти. През 2012-а кълбото най-после се разплело. В патриаршията се хванали за главата, когато получили сметките за ток и вода от станцията. Те възлизали на 10 000 лв.! След като Иван Станимиров не ги възстановил, последвало дисциплинарно „уво”.

Според хора от клира мошеникът действал в комбина със своя приятелка, чието име предстояло да изплува съвсем скоро. Част от квитанциите за полученото капаро били подписани от нейно име, допълват посветени в далаверата.

Наскоро в наш всекидневник изтече новината, че Станимиров се пробвал да пласира дори свещоливницата на Синода в столичния кв. „Илиянци”, но бързата намеса на полиция и прокуратура осуетила пъкления му план.

ШОФЬОРЪТ НА ЛИЛИ ИГРАЛ В КОМБИНА С БИВШИЯ ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ

1 300 000 лв. се изпарили от средствата, отпуснати за ремонта на Софийската духовна семинария и почивната станция на Синода в Несебър. Парите били източвани чрез фирмата на някой си Петър Бумбовски, приближен на покойния главен счетоводител на Синода Милчо Кожухаров, писа „ШОУ” много преди всички.

Далаверата стартира, когато по линия на проекта „Красива България” тогавашната социална министърка Емилия Масларова отпуска средства за ремонтно-възстановителни работи в Софийската духовна семинария „Свети Иван Рилски”. По същото време започва и капитален ремонт на почивната станция на Синода в Несебър. Синодът и Рилският манастир също се включват в акцията, влагайки в нея около 300 000 лв. От страна на Синода в ремонта на Софийската духовна семинария участват две фирми – „Единство’94”, управлявана от Асен Вучков, и „Реставрация 02” с шеф Наташа Тодорова.

Когато начинанието набира ход /паралелно се извършва ремонт и на станцията в Несебър/, в играта влиза и лицето Петър Бумбовски, приближен на главния счетоводител на Синода по това време Милчо Кожухаров, починал внезапно на 12 октомври 2010 г.

Както „ШОУ” разбра от свои отлично информирани източници от църковните среди, за тези ремонтни дейности нямало нито един отчетен документ за изразходваните средства. От „рециклирането” на несебърската станция пък по балансова сметка 402 липсвали всякакви отчетни документи – акт 16, акт 17 и прочее. По данни на запознати

в наличност били само „хвърчащи листове” с ръчно написани цифри, без калкулации, без остойностяване на труд, без фактури за строителните материали...

И още една прелюбопитна подробност. Живеещият постоянно в Германия Янко Кожухаров, брат на покойния главен счетоводител на Синода, само седмица след смъртта му – на 20 октомври 2010 г., е упълномощил официално първата съпруга на Милчо Кожухаров – Димитрина Петрова Райнова, както и лицето Иван Борисов Станимиров, „да осъществяват, съвместно и поотделно, правни и фактически действия, свързани с отваряне на канцеларията на наследодателя ми, находяща се в сградата на Светия Синод на Българската православна църква в гр. София, ул.”Оборище” №4”.

„Това пълномощно е един правен абсурд, тъй като канцеларията на главния счетоводител не е частен имот и може да бъде отваряна само от оторизирани служебни лица. Нищо чудно Райнова и Станимиров да са изнесли документация, уличаваща Милчо Кожухаров в престъпни деяния”, поясняват вещи в църковните потайности.

А въпросният Иван Станимиров е вече бившият отговорник на почивната станция на Синода в Несебър, където също потъва голяма част от средствата, отпуснати за ремонтно-възстановителните работи.