Фаталната дата 15 октомври 2014 г. като част от сценарий за Русия

Автор: Божидар БОЖКОВ

Какво е нужно за провеждането и успеха на преврат? Група заговорници, която обикновено се състои от гневни офицери или генерали-авантюристи; няколко богаташи, готови да ги финансират; добър конспиративен план; нерядко наличието на външен фактор, който играе ролята на катализатор за стиковката между авантюристите и милионерите; малко късмет. Като изключим късмета и външния фактор, който е видим, в Русия днес вече има нелоши предпоставки да се е появило и всичко останало. А щом говорим за страна, където Ванга е издигната в ранг, по-висок дори от този на Екатерина Велика, е просто задължително предпоставките да се подправят и с доза мистика.

Разгневени военни

Зародишът на гнева сред офицерите и генералите едва ли може да намери по-благодатна почва от една заповед на военния министър Сергей Шойгу, издадена в дните около 23 април, само месец след налагането на първите западни санкции срещу Русия заради анексирането на Крим. Тя съдържа забранителен списък на държавите, в които руските военни вече няма да имат право да пътуват. В него са включени всички членки на ЕС, САЩ, Канада, Япония, Египет и др. – практически все страни, приемани от туристите като най-атрактивни за посещение. Списъкът бе показан в ефира на телевизия ЛайвНюз, която от близо година го играе най-силния рупор на политиката на Владимир Путин. Там се появяват онези неща, които Кремъл би искал, но все пак се сдържа да съобщи през обществените телевизии. ЛайвНюз бе цитирана по целия свят. Би Би Си също се похвали, че разполага с потвърждение на тази заповед. Коментар от Кремъл не последва, което означава, че списъкът по всяка вероятност е действителен.

Свободата да пътуват по света бе едно от демократичните права, което руските военни получиха чак през 1991 година, след разпада на СССР. Ако за обикновените съветски граждани посещаването на западна държава бе много трудно, но все пак теоретично възможно, то за хората под пагон (освен ако не са назначени за военни аташета в съветските посолства) това бе немислимо. Може само да се предположи как са се почувствали сега руските генерали и офицери, привикнали на благата на отворения свят, узнавайки, че най-важното от тях отново им се отнема.

Като компенсация на забранените лазурни плажове много офицери получиха това лято неочаквана заповед да прекарат отпуската си командировани в „новоруските” земи на Луганск и Донецк. Малкото останали независими медии в Русия – „Ехото на Москва”, „Новая газета” и „Дождь”, вече почти два месеца не спират да публикуват разследвания и репортажи за тайните погребения на десетки руски военни, убити в Украйна. Няколко журналисти дори бяха бити при опит да направят снимки на гробовете. Макар тези траурни церемонии да минават в пълна секретност, често изключваща дори поставянето на надпис с името на погребания (на роднините се съобщава само, че техният мъж, брат, син, близък е загинал при изпълнение на служебния си дълг), разказите на заловени в Украйна руски войници и анонимните признания на оживели и завърнали се в Русия офицери описват една твърде унизителна за славната руска армия картина. Тя включва заповед за изнасяне от поделението на учение някъде около границата с Украйна, втора заповед – за преобличане в униформите на бойците на съпротивата от непризнатите Донецка и Луганска народни републики, и  трета – за участието им в чужда война, но не като горди руски военни, наследници на великата Червена армия, а като анонимни диверсанти. Отлични условия зародилият се около 23 април гняв да избуи.

Спонсори

Затягащата се хватка на налаганите периодично нови и нови западни санкции може да има за официална цел да поохлади желанието на Русия да се меси в конфликта в Украйна. На едно по-неофициално ниво обаче целта им, изглежда, е да породят ярост у онези богати руснаци, които досега са трупали милиони от добрите си контакти с Кремъл, а покрай санкциите блаженството и доволството им се е помрачило. И тук дори не става въпрос за замразените банкови сметки на известни руски олигарси на Запад и ограниченията пред техния бизнес в и извън Русия. В някои случаи богатите са склонни да се обърнат срещу доскорошния си ментор, защото се гневят много повече на съвсем дребни подробности – например невъзможността да придружат лично младата си любовница в Париж, понеже Шенген ги е включил в забранителния списък на нежеланите лица. Оттук до решението им да действат, за да не останат и следващото лято на море в Русия, не се иска много и онези, които творят санкциите, го знаят много добре.

Руските медии, а и самата върхушка в Москва често повтарят, че западните санкции нямат почти никакво значение и не ще окажат отражение върху Русия, а още по-малко ще разклатят властта в Кремъл. Санкциите действително не засягат управляващите, но единствено в херметично затворени държави като Северна Корея. Дори самоизолиралият се след 1978 година от Западния свят Иран усети силата им, а религиозната диктатура там се принуди да мимикрира, за да отслаби тяхната хватка. Който е посещавал Иран знае, че санкциите са основна тема и сред обикновените хора (които най-много страдат от тях, дори и само заради липсата на ефективни лекарства, забранени за внос), и сред иначе подложените на жестока цензура местни медии, а бяха и главните послания в последните президентски избори. Представяният за реформатор Хасан Роухани ги спечели с обещанието, че ще положи всички усилия да ги отмени, макар „реформаторството” му да бе по-скоро част от именно тази мимикрия на режима. За разлика от Иран обаче Русия не просто е отворена икономика, въпреки командния характер на държавата. Тя е член на Световната търговска организация и няма как да не почувства налагането дори на незначителни ограничения, а какво остава за бариери пред цели сектори от стопанството й.

Външният фактор

Една от темите, покрай Русия, която въобще не се коментира, е заниманията на чуждите разузнавания. Би било твърде наивно да се мисли, че те пасивно изчакват да видят какво ще се случи. Още от свалянето на Николае Чаушеску в Румъния и на Слободан Милошевич в Сърбия западните разузнавателни централи имат натрупан солиден опит, който едва ли ще пропуснат да приложат и в Русия. По една случайност и двамата президенти умряха преди да са имали възможност да говорят. Чаушеску бе убит набързо след инсцениран полеви съд. Далеч преди да произнесе последната си дума и да му четат присъда Милошевич умря в килията си в Хага от сърдечен удар, който би могъл и да избегне, ако Международният наказателен съд го бе пуснал да се оперира. Друго общо между двамата е, че първо бяха любимци на Западния свят, с които той обича да подписва разни сделки и споразумения, а след това ги посочи като най-черни негови врагове.

През 1989 година всички вярваха, че от Тимишоара е тръгнала народна революция, която постига успешен завършек с установянето на демокрация. Преди десетина години обаче немско-френският тв канал „Арте” излъчи разтърсващия документален филм-разследване на Сузане Брандщетер „Шах и мат – стратегия на една революция” („Schachmatt - Strategie einer Revolution”). БНТ, която от повече от десет години има договор и излъчва постоянно предавания от тази телевизия, (не)ясно защо предпочете да го пропусне. В лентата бивши дисиденти, но и все още живи най-доверени лица на Чаушеску, открито разказват как са били подготвяни в тъмни доби под мостовете на Букурещ от дипломати под прикритие, работещи за френското и току-що откъсналото се от съветските окови унгарско разузнаване, за да се инсценира „народната революция”. А служители в неправителствени организации, базирани в Ню Йорк и Вашингтон, си припомнят как са финансирали медиите, за да подготвят общественото мнение срещу доскорошния любимец на Запада Чаушеску. Работещи в моргата в Тимишоара в онези години пък признават как оттам са били вадени трупове на починали от болести или естествена смърт румънци, тръшвани по градинки, мацани с червена боя и после снимани като нагледно „доказателство” за масовите екзекуции. Убийства действително е имало, режимът все пак бе един от най-тираничните в Източния блок, филмът разказва и за това, но се концентрира около сценария, по който Западът и неговите разузнавания си поръчват преврат, маскиран като социален и политически бунт. При това преврат, връчен за организиране на най-предан на Чаушеску човек – неговият зам.-военен министър Виктор Атанасие Станкулеску. В края на неговия разказ как е подхлъзнал диктатора, за да го отстрани, той обещава, че мемоарите му за онези събития щели да се наричат „Мона Лиза”, понеже бил загадъчен като нея.

Анна Ахматова и астрологът Павел Глоба смятат, че ,,Проклятието на Лермонтов” съществува

Не се е чуло дали той (днес на 86 години) вече е написал книгата. Но пък има черно на бяло текст, който описва какъв би бил евентуалният сценарий за Русия. Той се появи у нас в началото на новия век под заглавието „Краят на последната империя”. Всъщност това е една брошурка, която бе издадена с авторството на най-личните български атлантици Соломон Паси, д-р Любомир Иванов и Марин Михайлов. По-внимателното й изчитане подсказва, че тримата по-скоро са автори единствено на българския превод. Оригиналният текст, изглежда, е писан другаде – от канцеларски плъхове в ЦРУ, Пентагона и НАТО, бюрократи в някой отдел за анализи и прогнози в Брюксел или авторски колектив от всички изброени служби. Тези съмнения се подсилват от най-важния елемент на „сценария” – как ще изглежда територията на Русия след като се разпадне. На нейно място са предвидени пет държави: Далекоизточна република, Република Сибир, Южноруска държава с територии около Каспийския басейн и една московска република, която ще запази името Русия и ще кандидатства за член на НАТО. При такова разчертаване на многонационални територии границите изглеждат прокарани с линийка, точно както Западът обичаше да чертае в началото и средата на миналия век из Африка. Българин, познаващ добре историята на страната си, още повече пък ако се казва Паси, защото е наясно с драмите и на своя народ, би подходил много по-творчески и не под прав ъгъл при разсичане на чужди територии.

Мистика – 15 октомври 2014 г.

И да – накрая, като необходимата мистична подправка, се включва руският поет и писател Михаил Лермонтов. Една от първите, които съзират загадъчното му влияние върху руската история, е Анна Ахматова. В книгата „Раскази за Анна Ахматова“ (изд. „Художественная литература“, Москва, 1989) Анатолий Найман - нейния литературен секретар и съавтор при преводите на Джакомо Леопарди, пише: „14 октомври 1964 г., в деня, когато свалиха Хрушчов, пътувахме с такси из Ленинград. Удивително, но и на двамата ни се стори как един уличен стълб над Нева за миг приема формата на кръст. Ахматова каза: „Това е знак от Лермонтов. В годината на неговите юбилеи винаги се случва нещо””. Арестуван многократно и многократно заточван в Кавказ, Михаил Лермонтов пише поемата „Смъртта на поета”, в която открито обвинява руското общество за смъртта на Пушкин. Когато пък самият той е убит, приятелите му така и не успяват да му организират церемония по църковен обред – властта го ненавижда, а според хрониките император Николай I коментира злобно: На кучетата се полага кучешка смърт. Ахматова вярва, че Лермонтов е проклел страната си, а колкото е по-голяма цифрата на неговия юбилей, толкова по-сериозно е събитието, което се случва в съответната година. На стогодишнината от рождението му – 1914 г., Русия се включва в пагубната за империята Първа световна война. Само месец след 100-годишнината от смъртта му през 1941 г. Германия напада СССР. Ден, преди да се навършат 150 г. от рождението му е свален Хрушчов и започват дългите години на Брежневия застой. В годината на 150 г. от смъртта му през 1991-ва се разпада СССР, подписано е Беловежкото споразумение. Тази година, на 15 октомври, се навършват 200 г. от рождението му. Днес най-големият поддръжник на тезата за „Проклятието на Лермонтов” е астрологът Павел Глоба. Неговите прозрения, включително цитираните тук, са публикувани в YouTube. Живеещ между Германия и Русия, П. Глоба се вписва в хора на силно любещите Владимир Путин и не пропуска случай да благодари на съдбата и звездите, че са дарили страната с точно този президент. Преди близо пет години Глоба предрече, че част от Украйна ще се отцепи от нея. Когато Русия анексира Крим, а в Луганск и Донецк обявиха независимост, това му донесе солидни дивиденти и много сериозна клиентела сред елита в Кремъл. Пак преди пет години обаче той прогнозира и че звездната карта на Русия предвижда за края на 2014 година „преломна смяна в цялата власт”, „народни съдилища”, „региони, които ще настояват не просто за повече самостоятелност, а направо ще поискат независимост”. Днес Глоба твърди, че звездите продължават да предвещават бурна промени в Русия, но дипломатично подхвърля, че се надява те да протекат с президентско решение към низините, а не като революция отдолу. Но все пак казва: „Проклятието на Лермонтов съществува. Аз смятам, че в Русия има хора, които носят в себе си някаква историческа матрица”.