Лукарски, лукавства и други лудости

Автор: Веселина СЕДЛАРСКА



Кварталната луда, която всяка сутрин ни осведомява за роднините си, говори така: Даяна е жива, изобщо не вярвай на слухове, тия дни чакам колет от нея. Най-любимата ми братовчедка е шведската кралица. Въпреки че е проста. Казвах й да не се омъжва за този, остави го, виках, не го ли виждаш, че е един най-обикновен трафикант на ампули. Но тя не слуша…

Известна журналистка в известно телевизионно предаване говори това: Аз бях тази, която даде съвет на Бойко Борисов да направи самостоятелно правителство. Даже му написах: Бойко, стегни се! Обадих му се между двете полувремена на мача снощи. Той ми каза, че Ангела Меркел му се е обадила за втори път, посъветвала го да търси коалиционна партньори…

Щеше да е хубаво и второто да е безобидна фантазия като първото. Обаче не е. Второто със сигурност е истина. Хората, които участват в него, са нормални и са на оня най-горен пласт в държавата, от който зависи животът на всички ни. Да виждате някаква разлика между онова най-горе и това най-долу на дъното, на което живее нашата квартална луда. Впрочем тя се е самоназначила да слага ред в кашоните, които хората изхвърлят. Застава до контейнер и започва да протестира на висок глас, че в него са хвърлени кашони, които трябва да са в съвсем друг контейнер. Изважда ги и ги пренася в правилния контейнер, където намира други неправилно изхвърлени кашони и така цял ден пренася, размества и намества кашони. Била учителка по руски, когато останала безработна, се чудела какво ще прави, боже, какво ще прави… И ето че си намерила работа. Върши я сериозно и отговорно. Често я наблюдавам от терасата, не е по-различно от гледането на новините, където едни хора местят насам-натам едни кашони с проблеми и обвиняват предшествениците си, че са сбъркали нещата.

Трима души попитах, и тримата бяха абсолютно сигурни, че казаното от журналистката  е вярно. А то е, че в паузата на мач някой звъни на човека, когото България цяла сега него гледа, той си вдига телефона и си преразказва разговора с политик, когото Европа и Америка не могат да заобиколят при нито едно свое важно решение. И така този разговор на най-високо национално и международно равнище идва при нас през телевизионния екран сред някакво надвикване в студиото. Защо вярвате, че е истина? – попитах. „Защото в България вече всичко е възможно”, отговориха ми попитаните. А защо в такъв случай не вярвате, че можем да си направим живота такъв, какъвто го искаме? Отговор: „Защото в България вече нищо не е възможно.” Люшка се махалото ни от всичко-е-възможно до нищо-не-е-възможно, клатушкаме се, губим здравата почва под краката си, люлеем се – до повръщане, до загуба на ориентация, до халюцинации.

Дали пък няма някаква логика в това, че когато всичко е възможно, нищо не е възможно. Да вземем драмите на предполагаемо по-интелигентни хора от избирателите на ГЕРБ, за каквито се възприемат избирателите на Реформаторския блок. Един от неговите лидери Божидар Лукарски нарича предизборен трик говоренето, че няма да влязат в коалиция при премиер Бойко Борисов. Вълна от дясна погнуса залива социалната мрежа. Радан Кънев отрича да е имало трик. Лукарски мънка, че това било шега и че повече няма да прави така. Още по-тежка погнуса от Лукарски залива десния бряг. Радан Кънев казва, че било грешка настояването на блока Бойко Борисов да не е премиер. Ами сега? Трик или грешка? Циничната откровеност на Божидар Лукарски или откровеният цинизъм на Радан Кънев? Кой е крив и кой прав, може да е прав Радан Кънев, но може и да е Лукарски – всичко е възможно. Ето затова нищо не е възможно!

У нас едно от най-трудните неща е установяването на фактите. Ние не сме в състояние да установим дали държавата е в изключително тежко финансово състояние /както категорично твърдят едни/ или е финансово стабилна /както категорично твърдят други/, камо ли „трик“ или „грешен ход“ е била някаква позиция. На мястото на фактите у нас са поставени опорните точки. Точно в този случай те гласят следното:“… медийните участия на нашите представители днес Радан Кънев, Петър Москов, Гроздан Караджов и Атанас Атанасов, очаквано бяха в един глас и не дадоха повод становища на РБ да бъдат досъчинявани и дописвани от коментаторите. Включително и по т. нар."завой" в позицията на блока за персоналния проблем в едно бъдещо управление. Ясно и точно беше казано, че РБ не само ще разговаря с ГЕРБ, като начало за политики, но бяха посочени и някои от проблемите различия. Стана дума и за "грешката" кой да не е преимер - признатата в ход и навреме от Радан. Защото, така поставен, въпросът осигуряваше алиби на Борисов да не участва в същинския разговор за бъдещо парламентарно мнозинство и неговите цели, в тяхната максимална яснота и конкретни ангажименти. Внушенията за липса на единна позиция на РБ за изход от ситуацията, без съмнения ще продължат и ще се търсят говорители, които да изтърват нещо по темата, което ще обслужи подобна теза.“

Вие да разбрахте нещо? Аз държа да разбера, защото съм гласувала за Реформаторския блок и искам да знам наивна жертва на трик ли съм или тъпа жертва на грешен ход. Но не разбирам. Искам факти, защото при фактите не всичко е възможно. Получавам опорни точки – там всичко е възможно. А когато вече всичко е възможно, значи вече нищо…

Ако всички полудеем, ще има ли кой да забележи?