Когато взрив удари, как ехото...

Автор: Ралица КОВАЧЕВА, reduta.bg

Срещу невротичния репортерски фалцет се възправя невъзмутимият институционален дискурс на главния секретар - „не се забелязват признаци на живот”. Извинете, МВР да не предава от Марс


Взрив в завод за боеприпаси. Посред бял ден, по време на следобедната смяна. В собствената ни държава, на 200 километра от столицата София, не някъде в Латинска Америка или Африка (с което не искам да кажа, че човешката смърт там е по-маловажна, а просто, че са далеч). Червената лампичка в главата на всеки нормален човек е светнала още на думите „взрив” и „боеприпаси” – звучи опасно, смъртоносно.

По-същото време, сякаш в една далечна галактика, държавата се готви да гледа мача „Лудогорец”- „Реал Мадрид”. Служебното правителство дава редовния си брифинг. Премиерът Георги Близнашки заявява, че му се налага да се оттегли, тъй като получил „много настоятелно писмо” от „Лудогорец”, според което целият български народ очаква премиерът да се яви на стадиона и да подкрепи българския отбор. Журналист го прекъсва и го моли все пак да каже какво знае за взрива в Горни Лом. „Все още не е ясно какъв е броят на жертвите, но пораженията са тежки”, казва Близнашки. И в следващото изречение: „Тепърва остава да се разбере дали имаме жертви или ранени.” (записът е на „Дарик радио”). В гласа му не се долавя тревога или напрежение. Очевидно комбинацията от думите „боеприпаси” и „взрив” все пак не е достатъчна, за да предизвика загриженост и съмнения относно мащаба на бедствието. 

Междувременно, пресцентърът на МВР публикува знаменателно прессъобщение,

озаглавено „Инцидент в частен завод край с. Горни Лом”. Прави впечатление, че е пропусната частта с боеприпасите, но за сметка на това е уточнено, че заводът е частен. Нещо като превантивно оправдание – ако има нещо, държавата не е отговорна. За сметка на това, още в първото изречение, преди да сме наясно какво именно се е случило, се научаваме, че „Министър Бакалов пътува към мястото на инцидента. По-рано тръгнаха главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и директорът на ГДПБЗН Николай Николов”. После узнаваме, че „сигнал за инцидент в завод-частна собственост край село Горни Лом, Видинско, е получен на тел.112 в 17.05 часа.” И едва тогава идва съществената част: „заводът произвежда взривни вещества за граждански цели и утилизира боеприпаси”.

В 18 часа драгият зрител все още планира мезето за бирата, която си е купил за мача.

БНТ започва и завършва емисията си в този час с ведър оптимизъм относно футболното зрелище. Час по-късно БТВ вече знаят за инцидента и излъчват изказването на Близнашки, че още не е ясно дали става дума за жертви или за ранени. В 20 часа хедлайнът на БНТ все още започва с мача, но взривът вече е първа новина. Включва се кореспондент от мястото. Информацията е по-скоро успокояваща. Все още се говори за три пострадали жени, но вече е ясно, че по време на взрива на смяна са били 16 души и за тях нищо не се знае – звучи като някакъв детайл, несъществена подробност някаква. Оглед ще се прави след 24 часа, защото такива са правилата. Опасност за селото няма. Министърът на вътрешните работи коментирал, че има нарушения на изискванията за безопасност в предприятието. Президентът публикувал съобщение, че следи внимателно развитието на ситуацията и изразява надежда за овладяването й. И защо да не изразява, да не би комбинацията от „взрив” и „боеприпаси” да създава песимистични очаквания?

В последвалите редовни и извънредни емисии вече се съобщава „неофициално” за поне 10 жертви.

Властите все още отказват да коментират дали има жертви при взрива, тъй като районът е отцепен поради съображения за безопасност. Някъде към полунощ главният секретар на МВР Светлозар Лазаров вече е произнесъл думите „цехът го няма”. Няма ги и хората в него, монтираните термокамери не регистрират движение, освен едно куче. Все още институциите формално не говорят за „жертви”, а случилото се определят като „инцидент”. Но медиите спокойно могат да започнат да използват любимата си дума в подобни ситуации – „трагедия”.

Междувременно политиците са се събудили. По единия канал лидерът на БСП Михаил Миков не пропуска сгодата да обвини за „трагедията” алчния частния бизнес. По другия Бойко Борисов с типичната си скромност припомня, между състраданието и предизборната агитация, как той като кмет навремето влязъл в Челопечене ”още докато гърмеше”. И разбира се, „всички, които разбират от това, съм ги пратил на място”. Според Меглена Кунева да имаш европейски комисар по бедствията и авариите, изглежда (?!) не е достатъчно, Бареков пък иска отлагане на изборите.

През това време телевизиите ни показват на живо как в Горни Лом нищо не се случва.

Държавни мъже с угрижени физиономии сумтят пред камерите и говорят за „котки” и безпилотни самолети. Главният секретар на МВР се изказва често, в типичния си стил, в който „предположение” и „предпоставка” означават едно и също. Срещу невротичния репортерски фалцет се възправя невъзмутимият институционален дискурс - „не се забелязват признаци на живот”. Извинете, МВР да не предава от Марс? Да не се опитва да тераформира далечна планета? Става дума за 15 души, за хора, наши сънародници, нечии близки, съпрузи, бащи и майки. И не, не очаквам от политиците сълзливо престорено съчувствие. Очаквам да видя, че разбират какво става и знаят за какво са там. Очаквам някакъв белег на човечност, на одушевеност. Очаквам дори бегъл помен от потрес пред ужаса, който всички те (и ние) сме сътворили, оправдавайки се с мизерията и безпомощността си. Очаквам да видя, че хората, които сме овластили да решават проблемите ни, осъзнават, че животът се случва извън кабинетите им и колите със сини лампи. Очаквам, в крайна сметка, смирение пред смъртта, защото ако за политиците това е неприятен инцидент, заради който ще отменят концертите на финала на предизборната кампания, за загиналите хора това е краят на техния живот. За близките им това е краят на живота им такъв, какъвто е бил досега. За оцелелите работещи в завода това е трайна безработица. Глад и мизерия.

Тепърва, както всеки път, ще си говорим за правилата, които не се спазват. За институциите, които не работят. За хората, които работят за мизерни заплати, дори рискуват живота си за тях. За синдикатите, които са в телевизионните студиа, но не и в заводите, където хората работят за 200 лева и дори рискуват живота си за тях. За отговорността на собствениците и на политическите им приятели. За безотговорността на държавата, която бърза да обяви, че проблемът е „частен”. Ще има разследване, но и без него е ясно, че всички по веригата съзнателно са направили къде по-големи, къде по-малки компромиси – някои за пари, други за власт, трети – за хляба. Всички ние – защото не ни пука достатъчно.

Цехът го няма. Вече знаем, че ги няма и 15 човека. В неделя хората в Горни Лом и околността ще броят погребенията. В следващите дни – ще продължат да броят стотинките, с които оцеляват. Политиците ще броят бюлетините и ще се готвят да управляват държавата. Въпреки че признаци за такава не са забелязани.