Удвояването на „Пеевски“ - планът и неговият провал

Автор: Иван БЕДРОВ снимка: Веселин БОРИШЕВ

Преди година моделът „Пеевски“ поиска Делян Пеевски да стане председател на ДАНС и си го избра. Неочакваната обществена реакция принуди модела да се откаже от номиналния контрол над силовата структура. Събитията през последвалата година обаче показаха, че в случая няма разлика между де юре и де факто.

Докато наблюдаваме летящите отломки от досегашната опаковка на модела „Пеевски“, пропуснахме да видим тазгодишната им смела стъпка – този път „Пеевски“ поиска не само да оглави някоя институция, той вече поиска всичко – и ножа, и сиренето, по-скоро всички ножове и всички тенекии със сирене в България. И този път се провали, макар и не толкова шумно като миналата година.

„Пеевски“ наричам модела на изземване на политическа, икономическа, съдебна и медийна власт извън легитимните институции и концентрирането й в няколко ръце. Вероятно са четен брой. Очевидно е, че депутатът Делян Пеевски е част от това, но понеже не знам дали е сам, дали е заедно само с почетния си лидер, дали има и други – затова наричам целия модел „Пеевски“.

Неуспешният Blitzkrieg

“Пеевски“ трябваше да извърши светкавична война срещу доскорошната си любима банка КТБ, да затвори архивите й в стоманен саркофаг по подобие на аварирал ядрен реактор, да не върне каквото е имал да връща на банката, да придобие без пари активите на подгонения си доскорошен партньор, да плати всичко това с няколко милиарда на данъкоплатците и да въведе такава процедура, която да му позволява еднолично да определя кой е лош и кой е добър, кой ще си получи парите и кой няма да си ги получи, кой да бъде разследван за нещо съмнително покрай банката и кой да не бъде разследван. Станалите популярни два варианта на специален закон за КТБ дори не се опитват да прикрият тази амбиция. Това на практика би означавало удвояване на „Пеевски“. На модела де, не на титуляра. Като бонуси щяха да бъдат лишаването на части от БСП от подкрепа, морална разбира се, откъм банката, както и прибирането обратно в родния дом на новия политик.

За целта беше впрегнат целият наличен ресурс. Прокуратурата зрелищно атакува офиси на Цветан Василев и повдига обвинение срещу шефа на банковия надзор именно заради КТБ. Опашките пред банката са въпрос на часове. Държавни и частни фирми синхронизирано си изтеглят парите от банката и правят нещата необратими. На публиката е съобщено как Василев е откраднал повечето пари, а на парламента е връчен закон, който да замете следите и да представи сметката на данъкоплатците. Опитът за разклащане на втора банка може да бъде само дребен детайл от този план, който по-лесно да убеди гражданите, че трябва да платят.

Планът обаче засича. Масовата обществена реакция фокусира вниманието върху противоречията в действията и на прокуратурата, и на БНБ. Вълната от несъгласие притиска до стената и политиците, които един по един започват да отричат съпричастие с този план. Парламентът най-вероятно няма да приеме подобен закон, защото нито една партия не смее да каже на своите избиратели в очите – тук малко краднахме, айде да платите. Освен ДПС, разбира се.

Представители на най-едрия бизнес, които по принцип избягват публичните прояви, вече открито говорят за концентрацията на всякаква власт в ръцете на „Пеевски“. Представители на по-малкия бизнес и редови граждани започнаха да задават въпроси – Защо да плащаме за нещо, което може да се окаже откраднато от банкери и политици? Защо ние избрахме по-ниските лихви в добрите банки, а сега да платим за вашата алчност? Защо политици и магистрати се оказват специални клиенти на тази банка?

Повратната точка

Тези дни са тест за това дали у гражданите е останала енергия за промяна към по-добро. Ако тестът бъде издържан, наподобяващата пълен разпад ситуация може да се окаже и повратна точка към нормализация. Планът за удвояването на „Пеевски“ засече именно заради наличието на тази енергия.

Информацията за огромните нередности, извършени от ръководството на Цветан Василев, няма как да остане единствена. Внимателните интервюта на следователи за това как „шофьори и секретарки на банката са получавали огромни кредити“ разкриват само част от истината. А кои са кредитите към фирмите от модела „Пеевски“? А откъде са дошли парите за медии, партии и известни политици? А на кого служи БНБ?

Ако гражданите не бяха задавали въпроси, днес щяхме да живеем в ситуация на удвоен „Пеевски“, а данъкоплатците вече щяха да са платили сметката. Цветан Василев щеше единствен да опере пешкира, никой нямаше да пита къде са парите, никой нямаше да пита защо прокуратурата предизвиква банкова паника, защо БНБ си противоречи през ден, а моделът „Пеевски“ щеше да получи възможност да изпере дълговете си като ги изкупи за 15% примерно. Щеше да получи и възможността чрез Министерството на финансите и Националната агенция за приходите да решава еднолично кой каква част да си получи от парите в КТБ (над гарантираните 196 хиляди лева разбира се).

Удвояването на „Пеевски“ не успя по този начин, защото продължаващото разпростиране на този модел е възможно само в условията на затягаща се диктатура. Приетият на първо четене текст в Наказателния кодекс, който на практика забранява да се говори за банки, е малка стъпчица в тази посока. Внесеният от червени депутати проект за промяна в Изборния кодекс, който забранява публикуването на неофициална информация в предизборен период, също е малка стъпчица в тази посока. Целта е като жабите да не усетим кога сме окончателно сварени.

Този път обаче писнахме преди сваряването. Планът им не успя. Поне засега. Ето ви една добра новина за лятото.