Сарафово: за 2 години - 2 имена, един в тайна, 0 обвинителни акта

Източник: clubz.bg

Нивото на воденото от българските власти разследване на атентата в Сарафово е впечатляващо. Убеден съм, че ще има успешен край на този важен случай. Това са думи на Роб Уейнрайт, шеф на Европол, който през май бе у нас. Като изключим няколко подмятания на българските власти и онова „обосновано предположение“ на Цветан Цветанов за „Хизбула“, дошло след една дълга екскурзия в САЩ, думите на Уейнрайт остава да ни „топлят“ за случая в Сарафово. Дали дипломатът в него е взел превес, или ченгето?

Споменът от 18 юли 2012 г. на летището край Бургас все още е пресен - 2-3 кг тротил, един човек с униформа „Адидас“, 6 жертви (без да броим терориста) и 35 ранени.

Сигурно на пръстите на двете ръце обаче се броят българските граждани, които знаят докъде е разследването. А краят се не види, поне за широката публика.

След като утихнаха емоциите и опечалените прибраха телата, настана мълчание. Прекъсвано от време на време почти само от вестникарски версии или догадки, които няма кой да потвърди или отрече. Сигурното е, че следствието бе образувано в Бургас, където е и до днес. И където всеки път, когато се поиска удължаване на срока, то бива позволено от ръководството на прокуратурата - което говори за сериозни аргументи. Последното такова е до 22 декември 2014 г.

Първо в морския град работеха под ръководството на ветерана Георги Илиев от Националната следствена служба в София, който обаче се пенсионира. И който е всепризнат спец, но по транспортни дела. Т.е. - все едно хипотезата да бъде, че целта на бомбата е била да се повреди автобусът. А случаят в Сарафово е по изключително рядко използвания текст от НК за тероризъм от Глава първа – „Престъпления срещу републиката“. В бъдеще, когато виновните бъдат изловени, може да получат от 15 до 30 г., до живот, или до живот без замяна.

Делото е разпределено на двама следователи от Бургас, но го надзирава шефката но Окръжна прокуратура край морето Калина Чапкънова, помага ѝ и друг обвинител.

Малки тайни

Засега тайна (дано да е само за нас, а не и за разследващите) е дори броят на участвалите в терористичния удар. МВР и прокуратурата даваха податки, че са им известни трима съпричастни – Мелиад Фара (известен и като Хюсеин Хюсеин), Хасан ел Хадж Хасан и... атентаторът. Имената и портретите на първите двама са и едно от малкото неща, оповестени по делото – това стана още на 25 юли 2013 г

После – на 4 април т. г., когато изслушваше годишния отчет на Бургаската прокуратура, обвинител № 1 Сотир Цацаров каза, че е известна самоличността и националната принадлежност и на третия – човека с шапката и „Адидас“-а. Той обаче още е обгърнат в тайнственост, единственото, останало от него, е фалшива шофьорска книжка на името на Жак Филип Мартен от САЩ. Не че и да беше жив, и да беше в ареста, някой може да го осъди на базата на една намерена книжка...

В официалния сайт на Интерпол имена на такива хора, обявени за издирване, няма. Не само от България, а изобщо. Хора като братя Галеви и Таки ги има. Което може да се тълкува всякак.

Силни миризми на Ливан 

Мелиад Фара (днес на 33 г.) е ливанец с австралийско гражданство. Според едни източници той е сглобил бомбата, която уби 6-имата и камикадзето. Има вероятност да е напуснал страната ни на 17 юли – ден преди атентата.

По едно време през юли 2013 г. израелският в. „Джерусалем пост“ дори писа, че международните служби засекли негова активност във фейсбук. Бе цитиран американският сайт The Long War Journal, че са използвани поне три акаунта във фейсбук от човек на име Мелиад Фара. Сайтът прави връзка с организацията „Хизбула“ и със страница, възхваляваща покойния духовен водач на „Хизбула“ Мохамад Хюсеин Фадлала. Фара имал приятелки българки в социалната мрежа.

Хасан ел Хадж Хасан (днес на 26 г.) е имигрирал от Ливан в Канада като дете. Той се смята – пак по вестникарски информации, за отговорникът за логистиката - да уреди безопасно влизане и излизане в и от България за групата, да осигури подслон и транспорт. Именно Хасан е пътувал до полската столица Варшава, използвайки канадския си паспорт. От там той, Мелиад Фара и третият мъж, чието име не е известно, но ДНК изследвания показвали, че е роднина на Хасан, стигнали до България с влак на 28 юни. Използвали фалшиви самоличности и се представяли за туристи. Именно роднината на Хасан вероятно е човекът с „Адидас“-а и бомбата.

Първоначално българските медии съобщиха, че и той е ливанец. Според в. „Преса“ обаче, въпреки че има негова ДНК-проба, проверките в базата данни на ФБР, ЦРУ, Интерпол, Европол и други западни спецслужби не довели до разкриване на името му. Пробив бил направен в Близкия изток - атентаторът е роден в Алжир, живял е в Мароко, но е обучаван в терористични лагери в Южен Ливан.

Тук идва ролята на Ливанския международен университет (ЛМУ) в Бейрут, където са учили двамата обявени терористи – Фара и Хасан. Смята се, че убитият съучастник също е бил студент там.
С помощта на партньорите ни от САЩ и след като доказателствата били пратени там, били установени принтери, на които са произведени фалшивите документи на участниците – били печатани именно в ЛМУ. Според в. „24 часа“ към доказателствата по делото има и части от радиостанция, намерена в района на взрива, и също сглобена в Ливан.

Факт е, че горе-долу по това време тогавашният министър на МВР Цветан Цветанов направи изявлението си за съпричестност на организацията "Хизбула", което Западът и Израел чакаха с нетърпение.

Има ли издънка

Официално никой още не е оповестил дали прекият извършител е камикадзе, или планът е бил да постави бомбата и да се отдалечи, а тя да бъде взривена дистанционно. В подкрепа на последното говори и чистата физика - една бомба с такава мощност при движещ се автобус би предизвикала далеч по-тежки щети.

Пак според информация на „24 часа“ по-скоро друг е натиснал копчето изненадващо за човека с „Адидас“-а. Вестникът цитира съдебно-медицинска експертиза, според която изследваните обгаряния по краката му говорели, че той се е отдалечавал в момента на взрива. В първите дни след атентата по медиите се появиха свидетелски показания, че атентаторът се е изпокарал с туристи, защото се бутал пръв да си подреди „багажа“ в автобуса.

Квартет или трио?

И ако на прекия извършител има поне снимка, фоторобот и труп, в пълна мистерия е обвит евентуален четвърти участник в атентата.  Пак само според публикации се издирва още един терорист, влязъл в България с кола през ГКПП-Капитан Андреево от Турция и представял се като Джон Джагет. Било установено, че този паспорт е фалшив, а мъжът, който имал характерни арабски черти, се подвизавал вътре в страната ни с друго - ливанско тескере.

Дали Джагет съществува, дали наистина се е присъединил в самия Бургас към останалата група, дали той е шеф на екипа терористи, остава мистерия. Факт е, че в публикуваните в медиите версии много от неговата „роля“ се припокрива с някои от на другите участници - например, че той бил сглобил бомбата, или че е натиснал копчето.

Единственото, което досега никъде не се е появявало като информация, е да има евентуални  български помагачи на групата.

„Намеренията ни бяха в края на февруари, началото на март да се пристъпи към разглеждане на делото, но с получените последни данни, които са предмет на разследване, включително и работата ни с чуждестранни партньори, този срок се отложи във времето”, каза Сотир Цацаров преди предишното удължаване на срока на делото през март.

На няколко пъти наблюдаващата прокурорка Калина Чапкънова недвусмислено заяви, че има „огромен напредък по делото“.Тя изрично подчерта, че постоянните искания за удължаване на срока за разследване са заради темповете, с които се изпълняват международните поръчки. На въпроса ни – това означава ли, че те са от страни от т. нар. Трети свят, примерно от Африка, тя отговори с усмивка: „На вас оставям изводите“, без да опровергае.

Фактът, че нито един от споменатите участници не е обявен за издирване с червена бюлетина на Интерпол, може да означава много неща. Освен по полицейска линия чрез организации като Интерпол и Европол, „белият свят“ си сътрудничи и по т. нар. международно правно сътрудничество, където съдебните власти на различните държави също общуват съвсем на друго ниво.

Ако до 22 декември има готовност, срещу участниците – колкото и да са те, може и да бъде внесен обвинителен акт. Ако се докаже, че са изчерпани всички законови възможности, те може да бъдат осъдени и задочно – в тяхно отсъствие. А може и да не.