Георги Калоянчев - целунат от Бога и от Чапаев

Източник: 24 часа

Георги Калоянчев е вторият дописан на ръка с молив във вече изложения на таблото списък на приетите студенти за първия випуск на Държавното висше театрално училище (ДВТУ) през 1948 г. Първият е Коста Цонев.

Това твърди той в книгата си "Моите жени, моите роли". В своята книга "Жив съм, ваш съм!" Калоянчев не споменава такъв факт, но пише, че била надвишена бройката на приетите и един трябвало да отпадне. "Не се съмнявах, че като нищо това ще бъда аз, защото съм най-невзрачен, с тия войнишки дрехи, най-кльощав и най-дребен...".

Но един ден, докато дослужва войниклъка си, в поделението идва Спас Джонев, тогава актьор в Бургаския театър, и лично му дава телеграмата, в която пише, че Георги Калоянчев е приет за студент в ДВТУ.

Важното е, че макар и дописани с молив най-отдолу в оня списък, Коста Цонев и Калата бяха в първите места в актьорския списък на българското кино и театър. Останалото са подробности.

Георги Калоянчев изигра почти всичко на сцената, на екрана и в телевизията - от бебе до баба! Игра даже и Бог. Във втората постановка на създадения през 1957 г. Сатиричен театър - "Дядо, баба, мама, татко и ние", двамата с Парцалев играят бебета. В пиесата на Ст. Л. Костов "Женско царство" е баба. За филма си "Бяла магия" Иван Андонов го избра за ролята на Бога. (Дяволът беше Петър Слабаков.)

Кали или Калата, както с любов го наричаха всички, е роден на 13 януари 1925 г. в Бургас. Живее само на десетина метра от театъра и детството му е разпъвано между неговата магия и млекарницата на баща му, от която трябва да носи шишета на клиентите.

"Миришех на мляко, но ми замириса на театър", казваше Калоянчев. Когато е свободен, влиза в театъра като в храм и вдишва праха му и миризмите на грим, пудри и други мазила. И умира от щастие, когато някой от актьорите го прати да му купи цигари.

В ДВТУ учи при проф. Стефан Сърчаджиев. След години ще признае, че през първите седмици от следването си не знаел на кой свят се намира. Много трудно се приспособява към София и към колегите си. Те се събират, приказват си, смеят се, а той седи отстрани и гледа като пукал. Кой знае какво би се случило със свития студент Калоянчев, ако една актриса от Бургаския театър на първата ваканция не му казала:

- Слушай, момче. Нашата професия иска малко нахалство. Благородно нахалство! Ако си седиш и се спотайваш, никой няма да те забележи. Ще излезеш веднъж, два пъти, три пъти... Може да се изложиш, да пропаднеш. Но пак ще излезеш. Бъди напорист, няма да се предаваш!

По време на същата тази първа ваканция режисьорът Вили Цанков събира всички софиянци от класа на Калоянчев и започват да репетират "Картини от една изложба" на Мусоргски". "Ще направим нещо много интересно, та вашите колеги от провинцията, като дойдат, да се пукнат от мъка", мотивира Вили Цанков студентите.

По време на генералната репетиция провинциалистите вече са се върнали в София. Калоянчев явно е послушал актрисата от Бургаския театър, защото започва да се моли на Цанков: "Вили, абе дай нещо и аз да играя, бе!". "Какво да играеш? Всичко вече е заето", отговоря режисьорът. Калата не мирясва: "Добре бе, Вили, дай да взема звънеца като пред цирк и да викам: "Ахаа, Ахааа!". Вили Цанков се съгласява.

"Калата излезе и изведнъж стана Георги Калоянчев - разказва Коста Цонев. - Блесна, изригна като вулкан! Беше истинска шемет! Викна "Ахааа!" и цялата зала се разлюля от смях, всички започнаха да ръкопляскат. И от тогава, от този наш спектакъл Калата стана Георги Калоянчев - великолепният, талантлив, невероятен български артист..."

Завършил-незавършил, назначават Калоянчев в Народния театър. Потръгва му с целувка на самия Борис Бабочкин - съветския актьор, който изигра ролята на Чапаев. На тръгване от театралното училище, където известно време преподава, Бабочкин-Чапаев излиза на сцената и пред всички казва: "Кала, давай поцелуемся, брат!". И го прегръща.

Признание, че е артист с голямо бъдеще, Калоянчев получава и от друг руснак - големия режисьор и директор на Народния театър Николай Масалитинов. Веднъж се разболява актьор, който играе старец в пиесата и представлението отива към провал. "Ну, викайте Калоянчев, той ще поеме ролята", нарежда Масалитинов. "Как така, другарю директор, Калоянчев е младо момче, не може да играе старец на 70 години", възразява някой. "Нищо, мили, нищо, той може и бабичка да изиграе...", отсича Масалитинов.

През 1957 г. Калоянчев става един от основателите на Сатиричния театър - заедно със Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Григор Вачков. и др. Това предопределя театралния му път и естеството на ролите, които ще изиграе в Сатирата.
В киното обаче всичко е доста по-различно. В него преобладават драматичните изяви на актьора.

Той дебютира с ролята на циганчето Сали в "Утро над Родината" - филм № 3 на социалистическото кинопроизводство и... едва не поболява родителите си. За участието си получава хонорар от 80 хиляди лева. Веднага праща 20 хиляди на родителите си в Бургас.

След два-три дни получава телеграма да посрещне майка си на гарата. И тя го почва още от перона: "Не са добри тия работи, Гошо! По лош път си тръгнал, мама! Откажи се от туй нещо, докато не е станало късно! Най-лошото на света е да крадеш, Гошо!"

Доста зор вижда Гошо, докато обясни на майка си, че това не са крадени пари, а хонорар от първия му филм. И майката, която навремето е много против той да стане актьор, започва да говори в Бургас: "И 11 деца да имах, всичките щях да ги направя артисти!" Всъщност такива са и тримата й синове.

Първата главна роля на Калоянчев е във филма "Димитровградци" (1956), заради който пък едва не се развежда, въпреки че е прясно женен и първият му син Ивайло е само на 6 месеца.

По време на снимките жена му Валя идва на снимките в Димитровград. Стои и гледа как в един епизод съпругът й се целува с Мария Русалиева. Той е Щерю Барабата и тя като комсомолката Невена трябва да го превъзпита. И започват двамата да се целуват - веднаж, два пъти, три пъти... Единайсет дубъла правят режисьорите Никола Корабов и Дучо Мундров!

Накрая свършват, Калата отива при жена си и гледа - тя реве, та се къса! "Защо, Валя?" "Ами единайсет пъти се целувате, може ли такова нещо?". "Ами то е само на кино, Валя". В последна сметка режисьорите използват за филма първия дубъл.

В "Урок на историята" (1957), първият от трите филма за Георги Димитров, Калоянчев играе ролята на налудничавия холандец Ван дер Любе, обвинен, че е подпалил Райхстага. "За ролята минах на кастинг, макар че тогава не се казваше така. Имаше пробни снимки и препитване. Не знам защо избраха мене, може и да съм приличал на героя", каза ми преди години актьорът.

В "Любимец 13" Калоянчев е в ролята на футболен рефер. Свири строго, но справедливо свирепото дерби между "Витоша" от София и "Воля" - Пловдив. В един изключително напрегнат момент си гълта свирката. Задушава се опасно, но с помощта на играчите свирката е извадена и той продължава мача със същата строгост.

Със своя съгражданин и приятел Апостол Карамитев Калоянчев си партнира и в "Специалист по всичко". Той е работникът Спиро, който след работа тренира вдигане на тежести. Когато преди години "24 часа" издаде на дивиди 50 златни български филма, попитах Калоянчев защо Петър Василев го избира за комедията "Специалист по всичко", след като, въпреки че е снимал в 16 ленти, още няма славата на комедиен филмов актьор.

"Поначало аз съм драматичен артист - отговори Калата. - Но защо в театралното училище ме изкараха, че съм комедиен? На сцената все в комедии тръгна, все в комедии и ето ти Калата е смешен актьор. Аз излизам на сцената, нищо не съм направил, а хората започват да се смеят. И Петър Василев сигурно ме е видял в някои по-смешни неща и ме покани в този филм..."

Следват не особено големи изяви в "Тютюн" (1962) и "Златният зъб" (1962) и идва "Инспекторът и нощта" (1963), в който Рангел Вълчанов снима Калоянчев в главната роля. В театъра актьорът вече е с утвърдено комедийно присъствие, но режисьорът рискува и филмът му печели. Калата играе с лек хумор и ненатрапчива ирония и по този начин задкадровия монолог на Инспектора, наситен от сценариста със засилена доза интелектуалност и метофоричност, звучи леко и естествено.

В многото разговори, които съм имал с Калоянчев, той винаги казваше, че е земен актьор. В този филм и героят му е такъв - земен и човечен. Умеещ да убеди зрителя в логиката на разсъжденията си и на поведението си. На кинофестивала във Варна през 1964 г. Калоянчев получава наградата за най-добра мъжка роля, а филмът печели отличията за сценарий и режисура.

Калоянчев е шеф на пожарна команда в комедията "Невероятна история" (1964). Сцените с пожарникарите са най-смешните във филма. В огнеборците има нещо от героите в "Кийстоунските полицаи", "Полицейска академия" и "Полицаят от Сан Тропе" едновременно. Докато пожарникарите с командир героя на Калоянчев атакуват будките за вестници и пощенските кутии, за да изземат опасния брой с изобличаващия фейлетон, пламва и изгаря самата пожарна. Но огнеборците са горди, защото успяват да спасят дежурния пожарникар.

Нищо общо с комедийния натюрел на Калоянчев няма и следващият му филм "Вълчицата". В него той е директорът Кондов на трудововъзпитателно училище за момичета. Един ден в училището пристига девойка с прякор Вълчицата (Илка Зафирова) и с арогантността и непукисткото си поведение разрушава реда и дисциплината, създадени от директора Кондов. С много такт, търпение и лични жертви той успява да спаси положението, защото вижда в момичетата жертви, а не престъпнички.

Въпреки и вече утвърдено име със звезден статус в киното, актьорът не се свени да играе и малки роли, каквито са например фокусникът в "Най-дългата нощ" (1967) или клоун в цирка в "Бялата стая" (1968).

После отново снима с Рангел Вълчанов - във филма му "Езоп" изигра ролята на легендарния древногръцки баснописец, имал щастието да бъде освободен от робство.
Във филма "Галилео Галилей" (1969) е Джордано Бруно. След този филм на режисьорката Лилиана Кавани, сниман в България, Калоянчев получава писмо от продуцента и съпруг на София Лорен Карло Понти с покана да се снима в Италия.

Калата го занася лично на Тодор Живков. Той му казва: "Къде ще ходиш, бе? Ти ми трябваш тук да баламосваш хората, а аз да си гледам работата..."
Чул съм това лично от Георги Калоянчев.

С него преди години заедно гледахме у дома му филма "Кит" (1970), също от златната колекция на "24 часа". Невероятно изживяване е да слушаш коментарите на Калоянчев за актьори и задкадрови случки във филма. Тогава го попитах вярно ли е, че с героя си Парушев е имитирал и иронизирал самия Тодор Живков.

"При едно посещение при Живков той ме попита какво снимам - отговори Калата. - Един филм, казва се "Кит", отвръщам. "А какъв е този кит?" "Ами хващат една хамсийка - започвам да му разказвам историята, - и докато хамсийката дойде до брега, става кит". "Какви са тия фантасмагории, бе", намръщи се Живков и аз разбрах, че ще е недоволен от филма. И наистина - след като го пуснаха в едно-две кина, го спряха. И доста години въобще не се прожектираше. През това време още го рязаха и поправяха..."

За съжаление, след 1970 г. киното ни се превръща в сериозен длъжник на актьора. Никой не написва роля, която да отговаря на възможностите на Калоянчев. А той е само на 50 - златна възраст за таланта му.

Но следват филм след филм с негово участие, които не оставят диря в българското кино: "Открадният влак" (1971), "Игрек 17" (1973), "Бягство в Ропотамо" (1973), "Момичето с хармоничката" (1976), "Роялът" (1979), "Нощните бдения на поп Вечерко" (1980) и др. В енциклопедията на българското кино до 1999 г. ролите му в киното са към 80 на брой. След 2000 г. никой не ги е броил официално.

Георги Калоянчев е доказан боец и в телевизионните сериали. Той е българският актьор с може би най-много участия в екранни поредици. Играе още в първия сериал на БНТ - 12-серийния "Семейство Калинкови", заснет през 1966 г. Той е селянинът Филип, който в 7-и епизод "Мони от 11-и б" дава най-важния житейски урок на объркания младеж Мони.

В 5-серийния "Ало, д-р Минев" (1970 ) Калоянчев вече е в главната роля. Неговият д-р Минев, освен че е перфектен лекар в болницата, трябва да решава и куп житейски проблеми извън нея. Партнира си с Емилия Радева, която играе негова съпруга.

Една от най-колоритните си роли Георги Калоянчев прави в 10-серийния телевизионен филм на Вили Цанков "Демонът на империята" (1971). Поредицата е за Васил Левски, който за българите е Апостола, но за турциите е Джингиби (Неуловимия демон). Калоянчев е Ибрахим бей. В едно телевизионно интервю се похвали, че за ролята му се наложило да се научи да язди, но Георги Черкелов (Митхад паша) не успял въобще да се качи на кон, както се изисквало по сценарий.

По първоначални планове Калоянчев е трябвало да се снима в ролята на Митко Бомбата в прословутия сериал "На всеки километър". Заради други ангажименти на актьора режисьорите вземат Григор Вачков.

Казват, че Калата трудно преживял успеха на сериала. Той все пак се появи в продължението. В четвъртия епизод "След полунощ" изигра ролята на безмълвния помощник в църквата Сали. Опита се да помогне в прецакването на самия майор Деянов (Стефан Данаилов), но, естествено, не успя.

Разбира се, Калата е в актьорския състав на най-дългата по времето на социализма поредица на съвременна тема - 20-серийния "Дом за нашите деца", който после продължи в още пет серии като "Бащи и синове". Калоянчев играе ролята на Ванчелов и успява да се ожени за самата Невена Коканова.

Просто е немислимо сериал като "Под игото" (1990) да мине без присъствието на Георги Калоянчев. Режисьорът Янко Янков му дава ролята на хаджи Смион, а той й придаде изключителен колорит.

Актьорът признаваше, че след Големанов в театъра най обича ролята си на бай Ганьо. Казваше: "Много миБпасва тая роля, може би защото думите и репликите, които Алеко е написал, са в устата ми. Хубаво ми беше да го играя, да импровизирам. Когото снимахме филма за Бай Ганьо, режисьорът Иван Ничев ме остави да правя каквото си искам. Обаче после се оплакваше: "Абе, Кала, не знам как да го монтирам, бе! В единия дубъл има едно, в другия го няма. В третия дубъл е нещо съвсем различно, а пък в четвъртия още по-хубаво..."

Последната филмова актьорска изява на Калоянчев е пак в тв сериал. Партнират си двамата със Стоянка Мутафова в "Столичани в повече". Оказа се неговата лебедова песен, а госпожа Природно бедствие продължава да шества по театрите на цялата страна.

"Да правиш комедия, е много по-трудно, отколкото да играеш в трагедия или в драма. Защото винаги е по-сложно да разсмееш зрителите. Смехът трудно се постига, докато да разплачеш някого е много лесно...", казваше големият Георги Калоянчев.

От този свят си отиде на 18 декември 2012 г. 27 дни преди да навърши 88.