Предложих в Брюксел мерки срещу най-тежкия ни проблем - обезлюдяването на Странджа

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА Снимка Авторът



- Г-н Янчев, участвахте във форум в Брюксел, организиран от евродепутатите от ГЕРБ Мария Габриел и Владимир Уручев. Кои са проблемите на Странджанския регион, които представихте на конференцията?
- Опитах се да поставя абсолютно всички проблеми, които засягат Община Малко Търново. Не знам обаче колко ще ни помогнат от Брюксел. Оказва се, че освен държавата, която трябва да обърне особено внимание на български райони като нашия, така и Брюксел трябва да промени част от нещата, защото ние сме на външната граница на ЕС.
Говорим за животновъдство и за овцевъдство в Странджа, а проблемите с шапа и с други болести, като шарка по животните, идват от Турция. Непрекъснато избиваме животните. Уж спазваме европейските директиви, а в същото време обезпечават хората с пари, които не са по европейските стандарти. Ще внесем писмено предложение с конкретни мерки за справяне с проблема. Необходимо е да се спре избиването на животните в Странджа и да се помисли за лекуване с ваксини и други медикаменти.

- Поставихте ли въпроса за обезлюдяването на региона - един от най-тежките проблеми, пред които сте изправен като кмет?
- Да, това беше проблемът, върху който акцентирах. Странджа е една прекрасна, изконна българска територия, от която с всеки изминал ден младите хора си тръгват и търсят възможности в големия град. Населението е застаряващо, а това е огромен проблем.
Работи се в посока за обща европейска граница, а в същото време нито пътищата ни са пътища, нито границата е граница. Аз предложих да се направи цялостна програма, в която да има особено отношение към такива региони като нашия. Ние не можем да се сравняваме с развитите големи градове и с равнините, където се развива земеделие. Нашите земи са много по-бедни, отколкото са в Централна България и не можем да инвестираме в земеделие, тъй като сме в необлагодетелстван район. Трябва да има субсидии, с които да стимулираме младите да се върнат, да могат да се занимават с животновъдство, с овцевъдство, с пчеларство – с всичко онова, от което навремето се е издържал целият регион. В момента това не се случва. Трябва да има преференции за производителите на манов мед, който е марка за Странджа.

- Какво още е необходимо да се направи, за да се развива регионът?
- Искаме да ни обърнат внимание. От друга страна, трябва сами да си го направим, като имаме конкретни искания. Искаме да изчистим парк „Странджа“, да започнем да работим заедно с парка, защото само така могат да се получат резултати. Вървим в тази посока. Дай Боже, това да има положителен край, защото идеята не е само преди избори да правим такива събирания и да даваме обещания. Не бива да се разчита на популизъм и това да се прави предизборно. Крайно време е да се разбере, че няма накъде. По-назад няма как да бъдем от състоянието на региона в момента.

- Продължава и проблемът с „Общински гори“.
- Нищо от това, което бяхме договорили с министър Греков преди 8 месеца, не е изпълнено. Обещанието беше „Общински гори“ да бъдат предоставени за безвъзмездно ползване в общината.
Проблемите са много. Това, което искаме, е да ни се помага, а не да се пречи, както се правеше досега. Като се види, че сме малка и бедна община, не се обръща внимание. Всеки си казва: „Там има 2 000 души избиратели, които не са от голямо значение.“ Крайно време е това да се спре. Представихме в Брюксел проблемите на Община Малко Търново. Най-вече искаме по-големи субсидии за погранични райони като нашите, защото иначе не остават хора, които да живеят тук. А кой ще пази тази Странджа и кой ще остане? Силно съм притеснен от преселването на младите хора. Само днес, докато бях на работа, дойдоха трима служители в Общината, които казват, че от новата учебна година заминават с децата си в Бургас. В училището в Малко Търново вече има 5 българчета в 1-ви клас и 25 циганчета. Това  е болната тема за мен.

- Как си обяснявате безхаберието на държавата по казуса с общинските гори на Малко Търново?
- Няма по-лява политика за управляващите в момента от това да доставиш дървата на застаряващото население на достъпна цена в себестойност 29 лв. на кубик. Тогава говорихме с министър Греков и заместничката му. Те се съгласиха. Казаха, че правителството ще има нова политика, ще върнат горите. Осем месеца обаче нещата не се получават. Нямам друго обяснение, освен че нещо може да се е променило. Говорих с министър Греков и с неговата заместничка, следващата седмица пак ще съм в София, за да разговаряме, но от приказки ефект няма.
Така или иначе делото мина. Тази седмица трябва да прехвърлим с протокол всички гори, които ни ги взеха. Длъжни сме да изпълним решението на съда и да ги предадем на Държавното горско стопанство в Малко Търново. Следователно трябва да закрием „Общински гори“, 20 души остават безработни. Това ни е най-малкият проблем, защото всички средства, които влизаха в бюджета на Общината от „Общински гори“, ние ги давахме в болницата. Това е единственото перо, от което получавахме приходи, с които поддържахме болницата. В момента приключваме проекта за Медицински център. Всичко е готово, направено е съвсем ново, с ново оборудване, линейки и всичко. Откъде обаче да взема средства, за да платя на лекарите, които трябваше да дойдат да работят на място в Медицинския център. И не хората от Малко Търново за един преглед да пътуват до Бургас, като можеше тук на място. Вземайки ни „Общински гори“, вече няма да имаме приходи. Утре ще останем без болница.  Всичко това е толкова свързано, но като не го виждат, след като непрекъснато го обяснявам, значи нямат интерес нещата да се случат.
Община Малко Търново може да е малка, но най-много се дразня, когато се гледа на нас с пренебрежение и отгоре-отгоре. Тук на място обаче е трудно. Градът ще остане без млади хора, което е много притеснително. Лично мен много ме плаши и се чувствам некомфортно като кмет. Все ми се иска правителството да започне да работи с програма с малки общини като нашата. Да се намалят данъците за хората, които идват и работят в общината. Да се предоставят някакви привилегии, с които наистина да има как тези хора да работят, да могат да си изкарват насъщния и да не търсят по-големия град.

- Кои са държавните лостове, с които може да бъде подпомогната Община Малко Търново?
- Ето, например „Гранична полиция“. Отпуснаха 5 автобуса и всеки ден пътуват общо 400 гранични полицаи от Бургас, от Елхово, от Ямбол, от къде ли не. Ако тези 400 души са местни хора, ако всеки има по едно дете – това са 400 деца. Няма да го има проблемът с училището. Митницата по същия начин. Всички хора, които работят на ГКПП „Малко Търново“, не са местни. А навремето не беше така. Ние не използваме държавните лостове, с които можем да подпомогнем малките общини. Защо да не се добави в изискванията на такива конкурси да си местен. Да имат хората от тук някакви привилегии, за да имат интерес да останат в града. Не, няма такова нещо. Идват полицаи и митничари от Елхово, от Ямбол. От тях обаче нямаме никаква полза. Тези хора нито влизат в магазин, нито плащат такса смет, нито данъци. Идват си, работят в „Гранична полиция“ и си отиват. Много неща могат да се случат в общината, ако има добро желание и ако държавата помогне в такъв момент. Явно обаче още не е дошло времето. Явно чакаме всичко да се срине и да се започне от нула, когато ще бъде много по-трудно.

- Обнадеждиха ли Ви по някакъв начин разговорите в Брюксел? Получихте ли конкретно обещание, беше ли поет ангажимент от страна на евродепутатите за справянето с проблемите, които поставихте?
- Видимо евродепутатите взеха присърце нещата. Решихме следващата среща да бъде в България, което е доста обнадеждаващо и ангажиращо, че наистина ще погледнат и отблизо на нашите проблеми.
От все сърце ми се иска това да не е само предизборно. Да не е само колкото да се видим с кметовете, да ни кажат проблемите си и след това нищо да не се случи. Искрено се надявам да не е така.

- Има ли лостове за развитие на селски туризъм в региона и какви са пречките, с които сте се сблъскали при такива проекти? Например, по Програмата за развитие на селските райони.
- В този програмен период има такива възможности. Проблемът е, че макар че става дума за селски райони, в един момент се изправяме пак пред някакъв праг. Не можем да пуснем проекти за канализация и ВиК. Село Младежко, например, започва да се развива туристически. Направиха нов хотел. Идват хора, които искат да инвестират в строеж на къщи за гости. В един момент се оказва, че няма как да бъде изградена канализация, ВиК мрежата е отпреди 60 години. Реката минава през селото, а всъщност хората нямат вода. Аз кандидатствах с проект в Държавен фонд „Земеделие“ и ми връщат отговор, че не сме класирани, защото населението на селото е под 2 000 души. Няма как да станат толкова в близките години, така че какво правим?

- Колко са жителите на село Младежко към този момент?
- 63-ма души. Вместо да се помага на такива региони да тръгнат, те са дърпани назад. Ето, това е една крачка. Хората се оплакват. Двама братя направиха страхотен хотел, но сложиха помпи, с която насочват водата към хотела и в един момент хората остават на сухо. Местните казват: „Абе, кмете, вода газим, жадни ходим! Направете нещо.“ Ето, опитахме. Общината се нагърби, направихме проект, платихме предварително за изготвянето му, кандидатствахме и в един момент не можем нищо да направим, защото населението на селото е под 2 000 души. Не може това да е причина.
Надявам се, че в следващия програмен период такива рестрикции ще отпаднат. Дано да се случи, за да можем да кандидатстваме на равни начала. Уж помагаме, а в същото време се получава точно обратното.
Аз все още съм оптимист и вярвам, че това е едно златно кътче за България. В момента гората започва да се раззеленява. Красиво е, въздухът е страхотен за отдих и почивка. Крайно време е бургазлии да открият тази дестинация Странджа. Надявам се да спре този процес за преселване към Бургас и да тръгне по-скоро обратно. Наистина мястото е страхотно, важното е да се направят условия за младите хора да идват и да живеят в Малко Търново, а не да търсят големия град.

- Има ли развитие по въпроса с реставрирането на светилището „Мишкова нива“?
- Чакаме 7-ми май, когато общественото движение за опазване на Европейското културно и природно наследство „Европа Ностра“  ще се събере отново.
От 7 обекта трябва да останат 5. Искрено се надяваме „Мишкова нива“ да попадне в петицата, за да може това светилище да придобие вида, който трябва и все повече туристи да дойдат и да се насладят на „Мишкова нива“.