860 са родените деца от малолетни или непълнолетни майки през 2013 г.

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА Снимки Авторът



Най-важното за превенция на ранните раждания е да се работи с общностите, със семействата, да се използват здравните медиатори и социалните работници. Трябва да има и нормативни промени, каза в Бургас председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева, която организира дискусия на тема „Ранните раждания и защитата на правата и интересите на децата”.
„Трябва да се активизира изключително много образователната система, защото едно дете, което е на училище и от което системата се интересува, към което има индивидуален подход, няма как да бъде омъжвано или да се занимава с други неща. Трябва да работим за интегриран подход“, категорична е Жечева.
Физическата незрялост на майките, опитите за предизвикване на аборти, проблемите, свързани с раждането на детето, водят до проблеми във физическото и психическо състояние на малолетните и непълнолетните родилки. Ранното майчинство може да бъде фактор за социалното изключване на майката със съответните последици за детето”, каза Жечева. Статистиката на ООН показва че всяка година в света забременяват 7 милиона тийнейджърки и по този начин застрашават живота си. Всяка година 70 000 момичета между 10 и 19 години в света умират заради усложнения при бременност и раждане. Мястото на тези деца, които раждат деца, е в училище, на детските и спортни площадки. Липсата на образование, липсата на информираност, неизползванeто на предпазни средства и ранните бракове са основните причини момичета под 18 години да забременяват и да раждат, каза още Жечева .
В срещата участват председателят на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта Народното събрание Христо Монов, областният управител на Бургас Павел Маринов, зам.-кметът по здравеопазването на Община Бургас Лорис Мануелян, депутати, директори и лекари от родилните отделения на болниците в Бургас, Варна и Сливен, представители на регионалните дирекции „Социално подпомагане", отделите за закрила на детето, неправителствени организации.
„Проблемът се е превърнал в бич за обществото. Той явно не е в тийнейджърите, а на друго място“, коментира областният управител на Бургас Павел Маринов. Депутатът Христо Монов допълни, че този проблем е системно подценяван в България. Зам.-кметът по здравеопазването Лорис Мануелян смята, че е необходимо въздействие вътре в самата общност, което да задвижи решаването на проблема. Това, според него, трябва да направят най-вече здравните медиатори и социалните работници.

Проблемът е системно подценяван в България, коментира Христо Монов

За 5% непълнолетните родилки през 2013 г. това е второ по ред раждане, което е изключително тревожно, стана ясно по време на дискусията. 60 проверки е извършила Държавната агенция за закрила на детето в родилни отделения и дирекции „Социално подпомагане“ в 7 области на страната. Плановата проверка обхваща 39 лечебни заведения в областите София – град, София област, Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Русе, и съответните 21 дирекции „Социално подпомагане”, в чийто териториален обхват са болниците. Четири от проверените лечебни заведения са държавни, 5 са държавни с общинско участие, 18 са общински и 12 са частни.

Проверката обхваща периода 1 януари – 30 септември 2013 г., когато са регистрирани 25 162 родени деца в седемте области. От тях 24 302 деца са  родени от майки над 18-годишна възраст, 24 деца са родени от малолетни – под 14 г., 836 деца са с майки във възрастовата група от 14 до 18 г., 224 са родените деца с увреждания и/или малформации, 197 са мъртвородените деца.
Подадени са 243 сигнала за деца в риск от изоставяне; 470 сигнала за ранно раждане, т. е. раждане от родилка под 18-годишна възраст. За 388 случая на ранно раждане не е подаден сигнал в ДСП.

Представители на всички институции, свързани със закрилата на детето, се включиха в дискусията

Като водещи причини за изоставянето на новородени деца още на ниво родилен дом при непълнолетните /14 – 18 г./ и пълнолетните родилки, които са заявили пълен отказ от детето си и то е изоставено, се очертават липсата на финансови възможности и жилищни условия (32%), липсата на подкрепа от страна на близките (17%), нежелана бременност (13%), многодетност (11%) и др. Прави впечатление, че при непълнолетните родилки се наблюдава наличие на емоционална връзка между майката и новороденото, изразено желание за обгрижване на детето, подкрепа от страна на разширеното семейство.
При установените 24 малолетни родилки – под 14 г., няма заявено желание за изоставяне на новороденото дете.
За децата с увреждане като цяло не се подават сигнали в дирекция “Социално подпомагане”. Задължение на лекаря е да информира родителите и близките на новородено дете с увреждане, като медицинските специалисти не осъзнават ролята на социалния работник и/или психолога по време на съобщаване на майка за родено дете с увреждане.

В 30 от проверените лечебни заведения има упълномощено лице от персонала за своевременното информиране на отдел „Закрила на детето” към дирекция „Социално подпомагане. В 9 лечебни заведения няма такова упълномощено лице, което да информира институциите за дете в непосредствен риск от изоставяне. В 1 лечебно заведение е разписана Процедура за действия в случай на изоставяне или риск от изоставяне на дете на територията на болницата.

При проверките са отчетени някои добри и лоши практики. Положително е това, че са създадени услуги, които да стимулират контакта на майката с бебето - „Училище за бременни/бъдещи родители”, в което бъдещите родители се обучават как да полагат грижи в адаптационния период и първите месеци за детето, организират се Дни на отворените врати, в които бъдещите родители се запознават с обстановката и условията в родилното отделение, както и здравни беседи в училищата и в ромската махала на града, с цел превенция на ранното раждане от непълнолетни момичета и риска от изоставяне на деца. Прави се цялостен скрининг на новородено, с оглед превенция на заболяванията.
Лоша практика е, че в някои родилни отделения майката, заявила намерение да изостави детето си, се настанява в отделно помещение от това на бебето, с което се къса връзката „майка – дете”.