„Нафтата“ на стадион „Черноморец“?! Тест за властта в едни 150 хубави декара насред Бургас

Автор: Иван КОЛЕВ, снимки: Иван КОЛЕВ и архив Флагман.бг

Еретичната и налудничава идея „Нефтохимик“ да играе мачовете си в свещения дом  на своя изконен градски съперник „Черноморец“ със сигурност ще разбуни духовете в спортните среди в Бургас (ВИЖ ТУК). Най-малкото заради това, че крайните привърженици на „шейховете“ трябва да подкрепят любимия си тим на вражеската територия на някогашния емблематичен стадион, известен на старите поколения като „9-ти септември“. На всичкото отгоре ще се налага и да го ремонтират, защото е като лунен пейзаж.

Приеме ли спортното съоръжение „Черноморец” футболистите от „Нефтохимик“, това ще е гаранция, че спортът отново ще се възроди и трудно ще се премине към промяна на статута на 150-те дка в „Акациите“ от зона за спорт в зона за строителство. Така ще бъде опроверган черният сценарий на видния червен опозиционер и настоящ арестант Ивайло Дражев, който от десет години предупреждава, че базата умишлено се съсипва, за да няма обществен натиск, когато се мине към варианта да се сменя предназначението й. Досега бившият футболен бос изглеждаше болезнено прав. Огромното спортно съоръжение действително се рушеше от липса на грижи, с изкъртени седалки, порутени съблекални без ток и вода и всичко бе потънало бурени и дървета.

Сега ситуацията може да се промени. Искането на „Нефтохимик“ ще е тест за същинските планове на Общинския съвет и кметската администрация дали искат да запазят спортното съоръжение за бъдещите поколения. Ако бъде отхвърлена докладната на феновете на „Нефтохимик”,  Дражев ще се окаже пророк и тогава бургазлии ще могат да кажат „сбогом“ на стадиона и на грандиозния проект „Черноморец-Арена“, ще си гледаме като хубава идейна картинка от романтичния период на бургаския футбол при Краси Балъков и Фреди Бобич.

Искането на административния директор на „зелените“ Николай Тодоров да ритат на „Черноморец” има здрав разум. Имаше време – през 2012 и 2013 г., когато  двата градски отбора „Нефтохимик” и „Черноморец” деляха стадион „Лазур” с благоволението на Митко Събев и срещу 10 хиляди лева на мач, които „Нафтата” плащаше. Но сумата бе непосилна за закъсалия клуб и договорът бе прекратен. 

Така изглеждаше стадионът по времето на Ивайло Дражев

Общоизвестен факт е, че в „Нефтохимик”  трудно покриват  елементарните разходи за ток и вода, а предложението за изграждане на стадион е сравнимо с това бедната африканска държава Буркина Фасо да направи център по нанотехнологии.

Чисто хипотетично дори и някога да се намерят средства, то  вече няма да има подходящ терен в Бургас, което оставя „Нефтохимик“ да се задоволи със селската поляна в „Долно Езерово“, подходяща за приятелски мачлета и тренировки.

А истината е, че с малко пари стадион „Черноморец“ може да бъде стегнат и да се реши проблемът на „зелената“ футболна общественост в града. Едва ли за ремонта на съблекалните и отварянето на два сектора ще са нужни Бог знае колко пари.

Очакваме Общината да съдейства на един спортен клуб да играе в база, в която има общинска собственост, а не да се превръща до безкрайност в медиатор между два търговски субекта. Впрочем говорим за тест, в който иде реч за много декари, много пари и парливи интереси.