Длъжник със 150 лв. към Топлофикация трябва да плати още 1000 лв. заради таксичките на съдебен изпълнител. И това ако не е рекет?!

Автор: Женя ГАЙТАНДЖИЕВА Снимка Иван КОЛЕВ

- Госпожо Филипова, казусът банка да осъди по бързо производство мъртъв вече човек, в случая с клиента на ОББ Бехчет Мухтар, единичен случай ли е или е практика на финансовите институции?

- Има много такива случаи. Но нека първо да обясня на вашите читатели както означава този мракобесен чл. 417 от ГПК, по който всеки ден биват осъждани десетки хора. Въпросният чл. 417 от ГПК предвижда в определени случаи хората да бъдат осъждани без да се провежда истинско дело. Съдът разглежда определени документи, визирани в този член, но той не действа като истински съд, а само администрира въпросните документи. Истинският съд, когато правораздава, той изслушва експерти, изслушва свидетелски показания, доводите и аргументите на страните и на база това, издава решение. По чл 417 съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист се образува дело при частен или държавен съдебен изпълнител, но повечето институции се обръщат към частните. Така се получава парадокси – даже и хора недължащи пари, са осъдени по този член без да знаят.  Това е задкулисно производство, при което се носят избирателно определени документи от частните съдебни изпълнители. Съдията просто ги преглежда. Когато ЧСИ връчи призовката за доброволно изпълнение, изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на жертвата, вече са начислени  държавната такса за водене на това производство, адвокатските хонорари и таксите на ЧСИ. Аз имам случай, когато за дълг от 295 лева, разноските, които са натрупани , са около 1000 лева. В този момент на човекът му се запорират сметки и заплати. А ако има имоти и имущество, те се продават. Осъденият няма право да възразява, може да си търси правата чрез нормално дело. Но нормалното дело понякога приключва години след изпълнителното. В нормалното дело потърпевшият вече може да си изкаже доводите, може да възрази, че дължи 100 лева, а не 1000 лева, но е прекалено късно.

- Това са огромни комисионни на частните съдебни изпълнители! Имате ли други такива фрапиращи случаи във вашата практика? И още един въпрос – може ли потърпевшият да се защити и да спечели подобна битка с произвола на частните съдебни изпълнители?

- Делата срещу банките и частните съдебни изпълнители се печелят, но докато траят, фирмите блокират дейността си заради запорите и възбраните. Ще ви дам пример с варненския бизнесмен Лазар Панайотов.
Той бе осъден по бързата процедура заради 15 хиляди лева наем, запорираха му всички сметки. С това бизнесът му спря. Запорираха му стоките и ги продадоха на безценица. По нашето право оценката, която изготвя частния съдебен изпълнител, не подлежи на обжалване. Оборудване за 400 000 лева бе продадено за 25 000 лева! От това, че му бе блокирана дейността, бизнесменът спря да изплаща кредит, обезпечен с три апартамента. Загуби и апартаментите си, а на края се каза в исковото нормално дело, приключило много след изпълнителното, че Панайотов не дължи тези 15 000 лева наем. Но бизнесът и животът на този човек бе ликвидиран. Това е верига от събития, които следват изпълнителното дело по чл. 417 заради наема от 15 000 лева.

- А много ли са потърпевшите от подобни изпълнителни дела, има ли някаква статистика?

- Много са потърпевшите, при нас постоянно пристигат сигнали. Пострадалите са най-вече от банки, но нямам точна статистика.

- Държавата не може ли да контролира тази действия и колосални такси, налагани  на частните съдебни изпълнители?

- Таксите на частните съдебни изпълнители са огромни, а държавата е абдикирала от функциите си. Държавата предоставя свои правомощия на частните съдебни изпълнители. Нормално е частният бирник да трупа милиони. По статистика, а тя е от техния доклад за 2013 г., съдебните изпълнители са събрали 1 милиард и 20 милиона лева вземания за миналата година. А по тяхната тарифа, те имат най-различни видове таксички. Давам ви още един елементарен пример - една пропорционална такса по т. 26 от тарифата им, която казва колко пари са събрани и на база това се дава възнаграждение. За реалните действия се вземат други такси. Това го наричам такса „рекет”. Имам случай с длъжник с 2 500 000 лева, само по тази таксичка по т. 26 от тарифата им, той има да им дава над 3000 лева. Говорим за милиони, събрани чрез законен рекет.

- И няма начин, закон, по който да им се потърси отговорност?!

- За таксите няма как да им се потърси отговорност, защото те са законоустановени. Може примерно да им се потърси отговорност, когато необосновано се предприеме действия срещу длъжника.  А това много често се случва.  Дама ви пример – мой клиент имаше 150 лева дълг към Топлофикация. По закон съдебните изпълнители имат право на наложен запор върху сметка във банка и вземат за това такса от 15 лева без ДДС. Те хитруват - изпращат запорно съобщение до всички банки. Тук вече разноските вече нахвърлят 500 лева. Реално има доста отменени такива постановления за разноски от частни съдебни изпълнители, защото понякога съдът казва, че длъжникът има сметка само в една банка. За въпросното задължение към Топлофикация, освен 540 лева за запорни съобщения, се начислиха още 20 лева за образуване на дело, всички суми са без ДДС, 50 лева за проучване на имущественото състояние и още. Примерно за несеквестируемо жилище на длъжника, т.е. жилище, което ползва под защитата на закона и следва да не бъде изнасяно на публична продан от ЧСИ, съдебният изпълнител налага веднъж такса за възбрана, втори път такса за вдигане на възбраната. Това жилище е единственото жилище на длъжника, което той ползва със семейството си, има и определени от закона площи. Има наредба, която определя колко са минималните площи. Ако е прекалено голямо може част от него да бъде продадена.

- Може ли тогава да се каже, че има комбина в действията между определени банки и частни съдебни изпълнители?

- Да, определени банки работят с определени частни съдебни изпълнители. През годините масово се раздаваха кредити без банката да поеме отговорността като икономически силния субект. Но проблемът у нас е, че през годините не се извършваше отговорно банкиране. Сега обаче има нова европейска директива точно за ипотечните кредити, която вменява в задължение на всяка банка да извършва кредитиране като се постановяват редица изисквания. Всяка държава, член на ЕС, трябва да въведе в своето законодателство задълженията на банката за отговорно кредитиране.

- Как определяте новия проектозакон на правителството в тази насока?

- Палиативен и неефективен.

- Може ли да обясните защо?

- При нас много неща са пропуснати в проектозакона. Примерно с тази директива на ЕС се казва как да се рекламира. Знаете колко подвеждащи реклами на банки има! Много хора, взели кредити, са буквално подведени. Има изискване как в тези реклами трябва да има предупреждение от опасностите да загуби дома и имуществото. Държавата е длъжна да направи анализ и да наложи реквизитите, с които да се предупреждават хората. Има изискване за въвеждане на единен европейски информационен формуляр.  В него трябва да бъдат разяснени на кредитополучателя всичките аспекти на договора. Банките много често въвеждат в заблуждение клиентите си. Примерно мои клиенти бяха подведени от реклама по телевизията. Отиват в банката, тя им обещава да отпусне въпросния кредит. В момента на подписване, банката им заявява, че няма да им отпусне точно този продукт, а съвсем друг, с много по-неизгодни за тях условия. Но те вече са били поели ангажименти с добро оформен предварителен договор. Банките спекулират с хората.  В новата директива са заложени тези изисквания, има изисквания клиентите да бъдат консултирани от банката, защото в тези договори се използват много сложни икономически термини. Колко хора знаят какво е револвиращ кредит?! Обикновените хора, които имат нужда от пари, не разбират тези термини и подписват договорите. Това не е транспонирано в нашия закон, отделно се запазва заповедното производство по чл. 417 по ГПК.
Предвижда се също така лихвата да бъде обособявана чрез пазарен индекс, плюс надбавка и ние пак залагаме в новия закон капан. Отново може чрез БНБ да бъде манипулирана лихвата.