България с последен поклон пред Джоко Росич: Той учеше на достойнство, уважение и чест (видео)

"Джоко Росич имаше изключително мъдър поглед към живота. Той никога не се оплака на никого, дори когато се разболя, а достойно изживя дните си..." Това каза председателят на Съюза на българските актьори Христо Мутафчиев.

Около 2 часа след началото на поклонението на Джоко Росич колоната от хора, по 4-5 души в редица стигаше до ул. "Граф Игнатиев". Изключително много хора дойдоха да се поклонят на големия Джоко Росич преди той да поеме към небесните прерии, където освен обичаната съпруга Лиляна, няма начин да не го чака и поне един расов жребец, пише 24часа.

Пет минути преди началото на поклонението четирима мъже на коне застанаха на почетен караул пред черквата "Свети Седмочисленици", където беше положено тялото на актьора.
Единият от тях беше синът на Георги Калоянчев - Ивайло,който е започнал кариерата си като каскадьор през 1975 г.

 Ирен Кривошиева, Валерия Велева, Славчо Пеев, Точно Токмакчиев, Павел Васев, Николай Николаев, Любе Спасов, Борис Карадимчев, Иван Попйорданов, Стойко Пеев, Александър Грозев си взеха последно сбогом със своя колега и приятел.

"Когато човек не е случаен, Бог го изпраща забележим – вижте му ръста, вижте му височината на мисленето, вижте му добротата – бате Джоко", сподели през сълзи актьорът Иван Налбантов.

"Моят спомен за него е гласът му. След смъртта на Джоко малко останаха истинските мъже в България. Джоко беше човек, който само с едно "добър ден" те учеше на достойнство, уважение и чест", каза Христо Мутафчиев. Той си спомни и за многото филмови награди на Джоко Росич извън България и допълни, че не е имало филмов форум, на който филм с негово участие да не е бил отличен с награда.

"Джоко играеше поддържащи роли, но неговото присъствие беше като цвете - влизаше и запълваше екрана", сподели актрисата Ирен Кривошиева, която му е партнирала в лентата "В името на народа". Какво ли би казал Джоко Росич за себе си, ако бе видял собственото си многолюдно погребение? Във всеки случай, че би се усмихнал...

Джоко Росич издъхна на 21 февруари в 21.30 часа в болница "Лозенец". Преди няколко седмици актьорът беше опериран в "Пирогов" от тумор в мозъка.

Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР.

Снима се в над 110 филма - български, унгарски, сръбски. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Под игото", "Златният век", "Капитан Петко войвода", "Зарево над Драва".

През февруари 2010 година получи наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. Преди 4 години в Будапеща той бе удостоен със специална награда за принос към унгарското кино, в което прави сериозен "пробив" още със знаковата си поява в унгарския филм "Под краката им свири вятърът".